Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (24) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Внезапна поява на изключително точни древни карти

Канадският писател и историк Майкъл Брадли („Свещеният Граал прекосява Атлантическия океан“, „Заговорът на Колумб“) твърди, че тамплиерите са знаели за съществуването на земи отвъд Атлантика. Тамплиерското разселване има три важни последствия: възход на пиратството, начало на трансатлантическите проучвателни плавания от Англия и Португалия и масовата поява в европейските пристанища на изненадващо точни морски карти.

Брадли смята, че третото последствие е най-важното. Не само защото с установяването си в Португалия и Шотландия тамплиерите дават началото на презокеанските пътешествия, но и защото цяла Европа изведнъж се оказва буквално наводнена с морски карти с невиждана дотогава точност. Те са най-важното последствие от тамплиерското разселване, защото с тях се постигат две неща: първо, те улесняват европейската търговия по море, което спомага за упадъка на феодалния строй, и второ, чрез тези карти се дават възможности за зараждането на епохата на Великите географски открития в Европа, защото показват на света наличието на земя отвъд Атлантическия океан.

Три десетилетия след като Филии Хубави подтиква папа Климент V да забрани Ордена на тамплиерите, в Европа се разпространяват морски карти, наричани „портолани“. Една от най-старите, известна като „Дулцерт портолано“, е от 1339 г. и се появява само 27 години след разпръсването на тамплиерите. Специалистите, които се занимават с историята на мореплаването, всячески се опитват да игнорират портоланите, защото те пораждат много въпроси. Съществуването на споменатите карти се приема, но върху тяхното благотворно влияние е спусната непрогледна завеса. Само двама специалисти са се опитали да разгадаят тайните им, но академичната общност предпочита да си затваря очите пред заключенията им.

Загадката на портоланите е не толкова във внезапната им поява в Европа през XIV век, а в удивителната им точност. Да си припомним, че най-голямата спънка в средновековното мореплаване е определянето на морската дължина, т.е. положението на кораба източно или западно от дадена точка, което нямало как да се изчисли точно. Определянето на дължината с наблюдения на небосвода изисква прецизно измерване на времето. В Средновековието обаче толкова точни часовници не е имало и мореплаването трябва да изчака прогреса от XVIII век, за да се сдобие с такива.

Загадката на портоланите е, че те са точни и по отношение на географската дължина, макар да се появяват именно в Средновековието, когато нито един човек, народ или цивилизация от XIV век не биха могли да ги създадат.

През 90-те години на XIX век скандинавският изследовател А. Е. Норденскьолд проучва всички портолани, които успял да открие. След като анализира стотици от тях, разпръснати из различните европейски музеи, Норденскьолд стига до заключението, че всички те са копирани от един-единствен оригинал — карта, която е изключително точна по отношение на географската дължина и ширина. Фактически тя е много по-прецизна от картите, съставяни по времето на Норденскьолд. Останалите „портолани“ възпроизвеждат тази точност в една или друга степен, в зависимост от старанието и възможностите на картографа, който копира оригинала. Но всички те са много по-точни от картите на Птолемей и от тези, които сме наследили от средновековните картографи.