Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (15) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Възходът на пиратството след забраната на тамплиерите

Според Майкъл Брадли прогонването на тамплиерите има незабавни последствия в Европа, като едно от тях е разпространението на пиратството през XIV и XV век.

Друго последствие е, че там, където тамплиерите се установяват в по-сплотени общества, веднага се организират изследователски експедиции из Атлантическия океан. В Португалия тамплиерите не минават в нелегалност, а просто сменят името си на Рицари на Христа и избират крал Алфонсу IV за Велик магистър на ордена си. Случайно съвпадение ли е, че веднага след това Алфонсу IV изпраща морски експедиции из Атлантическия океан?

Принц Енрике Мореплавателя продължава начинанията на баща си в проучването на Атлантическия океан. Принцът също е Велик магистър на Рицарите на Христа, новия тамплиерски орден в Португалия.

В книгата си „Завладяно от човека“ си немският историк Пол Херман пише: „Крал Алфонсу IV (1325–1357) организира първите експедиции на запад, по всяка вероятност до Канарските острови, още през първата четвърт на XIV век. Енрике Мореплавателя (1394–1460) продължава традицията и целта му е да се открие морски път към Индия, като се заобиколи през южния край на Африка“^[1].

Вече споменахме, че тамплиерите бягат в Шотландия, където успяват да запазят донякъде сплотеността си, покровителствани от клана Сен Клер (Синклер). Във владенията на Синклер в Рослин има тамплиерско гробище, което днес е туристическа атракция. В Шотландия тамплиерите не основават нов Орден, нито се преименуват, а решават да разпространят тайната си доктрина по-широко, като създават франкмасонството, отново под закрилата на могъщите Синклер. Дали е случайност, че пътешествията на запад започват от Шотландия, и то само едно поколение след установяването на тамплиерите по тези места?

Когато тамплиерите са прокудени и флотът им изчезва, пиратите започват да кръстосват Атлантическия океан и Средиземно море, развявайки флага на Веселия Роджър. Те нападат само испански, френски, италиански или други кораби, притежание на съюзниците на Ватикана и папата. Дали португалските кораби остават непокътнати, защото много добре се знае, че Португалия е сигурно убежище за рицарите тамплиери?

Някои автори, като Бейджънт, Линкълн и Брадли, твърдят, че черепът и кръстосаните кости, издълбани на голям брой тамплиерски и масонски надгробни точи, не са нищо друго, освен стария специален тамплиерски кръст („cross pattée“), направен от човешки кости, където краищата на костите са във форма на клин, както в тамплиерския кръст. Според Брадли посланието е съвсем ясно: това е „неотамплиерска“ клетва за война на живот и смърт срещу римокатолическата църква. Оттук произхожда и символът на кръстосаните кости, изобразяван както на корабния флаг, така и върху надгробните тамплиерски и масонски плочи.

Тамплиерският флот се обособява в четири „направления“: флота на „Веселия Роджър“ от Сицилия, португалския флот на Рицарите на Христа, пиратите, плаващи под черния флаг с череп и кръстосани кости, и норвежко-шотландския флот, който после отплава от Оркнейския архипелаг на запад и стига до Нова Скотия в днешна Канада.

Започва тайната морска война срещу Ватикана. Тя обхваща империи и от двете страни на океана, носи огромни богатства, а в пиратските нападения участват цели флотилии. Може да се каже, че това е война между два флага. Кой от тях ще се развява над седемте морета?

Освен всичко друго, тамплиерите разполагат с древни карти, на които са изобразени някои от земите отвъд Атлантическия океан. Откъде са се сдобили с тези карти, които ги вдъхновяват за дългите им пътешествия в неизвестното? Този въпрос ни отвежда към картите на древните покорители на моретата. Но преди това нека поговорим за един от съперниците на тамплиерите: хашишините (наричани още низарити, исмаилити, а в англоговорещия свят асасини).