Франсис Едмъндс
Най-ценното бижу (8)

8.

Сами Сандън погледна към новата си жена, която стоеше срещу него, и си помисли, че е щастливец. Бухналата й лъскава коса, дългите, безупречно лакирани нокти, вроденото достойнство, с което говореше на келнера (Бих искала crème-de-mentte frappée^[1], моля, garcon^[2], и une assiette^[3]) — всичко в нея беше от висока класа, както обичаше да казва Сами. От първия миг, когато я беше зърнал преди близо три години, знаеше, че тази жена ще направи живота му по-богат. За разлика от Елзи, която беше съпруга на Сами тринайсет години, Дафни притежаваше стил, беше сексапилна и което бе по-важно — имаше си съпруг в Хендън (един много надут аптекар), от когото отчаяно се мъчеше да се отърве.

Наложи му се да пожертва доста време — и немалко пари за издръжка — докато се отърве от първата мисис Сандън. Най-накрая Сами все пак бе свободен да се ожени за жената на своите мечти. Майка му, която въпреки предложението му да си избере апартамент в Калифорния, не помръдваше от двуетажната си къщичка в Ист Енд, запази циничното си отношение към новата снаха. Тя твърдеше, че Дафни била използвачка и авантюристка и макар че златната мина „Сандън и синове“ била само деветкаратова, тя в края на краищата щяла да й види сметката.

Сами се надяваше и се молеше неговата любима маминка да промени мнението си. Междувременно прекрасната и неуморна Дафни представляваше повече от добра компенсация за разрива между майка и син. Вярно беше, че Дафни му струваше скъпо, но Сами спокойно можеше да си го позволи. Бижутерската фирма „Сандън и синове“ бе създадена преди близо двайсет години и имаше отлични магазини навсякъде из Британските острови. Бижутата, които доставяха, бяха евтини и свежи, оборотът им — внушителен, а пазарът — сигурен. Например една седмица след годежа на лейди Даяна Спенсър, фирмата „Сандън“ вече продаваше тайвански копия на прочутия пръстен със сапфири и диаманти. „За по-малко от двайсет лири ще направите от вашата малка приятелка принцеса“ — гласеше рекламата и клиентите се стичаха на тълпи.

Но истинската страст на Сами не бяха бижутата. Именно неговият безпогрешен нюх за придобиване на собственост го беше направил милионер. В навечерието на осемдесет и девета бе решил да продаде недвижимото си имущество. А през деветдесет и първа, когато пазарът беше съвсем замрял, купи отново предишната си собственост на възможно най-ниските цени. След три години беше на върха. Днес за Сами Сандън парите въобще не бяха от значение. Но както му беше казала Дафни в деня, когато й подари кредитна карта на „Американ Експрес“, парите не бяха всичко. Сега, на четирийсет и шест години, Сами желаеше да понаучи нещо и за хубавите неща в живота. И тъкмо Дафни бе жената, която можеше да му помогне в това.

Например именно Дафни настоя да отседнат в „Крийон“, в един от разкошните апартаменти с изглед към площад „Конкорд“. Ако се бе наложило Сами да решава, той щеше да предпочете любимия си „Джордж V“, но Дафни не искаше и да чуе за този хотел. Имало цяла верига такива, бе рекла тя и бе изсумтяла презрително. Пък и кой ли свестен човек би искал да отседне в хотел, чиито собственици притежават крайпътни кафенета? Както обикновено, Сами бе отстъпил и бе оставил всичко в нейни ръце. Сега, докато съзерцаваше великолепието на „Лез Амбасадьор“ — ресторанта, разположен в първоначалния grand salon^[4] на тази величествена сграда, трябваше да признае, че Дафни разбира от такива работи. Келнерът им сервира предобедния аперитив. След като беше работила няколко месеца като сервитьорка в първокласен бар в Марбела^[5], Дафни смяташе, че знае всичко за алкохола и все още обичаше да си поръчва по едно хубаво голямо crème-de-mentte frappée. Бе обяснила на Сами, че в това питие има нещо je ne sais quoi^[6], което обикновеният клиент не би могъл да оцени.

Сами не обичаше експериментите, пък и от уважение към семейството, което държеше хотела и също така произвеждаше шампанско, реши да поръча бутилка „Тейтингър“. Келнерът бързо напълни чашата му и се отдалечи.

— Наздраве, скъпа — каза Сами, като вдигна чашата си и й намигна. — Да пием за нас и за нашия втори меден месец във веселия Париж.

Дафни лукаво се изкиска.

— О, Сами, ти си голям чешит.

Тя деликатно попийваше от чашата си през сламката, която бе помолила да й донесат. Сами я поглъщаше с очи. Това беше едно от нещата, които най-много харесваше у нея. В спалнята тя се държеше като най-мръсната уличница, която някога бе имал щастието да срещне. Но извън нея Дафни беше истинска дама. Елзи винаги си беше скована и проста. На място като това щеше да бие на очи като посребрена гарафа на „Сандън“, изложена на витрината на „Готие“ на Ню Бонд Стрийт. Но Дафни с малкото си задниче и с чисто новичките си силиконови цици беше съвсем друго нещо. Човек можеше да заведе новата мисис Сандън навсякъде.

— Бива ли ме? — измърка тя и приглади една въображаема гънка около дълбокото деколте на плътно прилепналата си черна вълнена рокля.

Слюнките на Сами потекоха в чашата с шампанско. Дафни щеше да изглежда още по-добре гола на горния етаж сред огледалата и мраморната облицовка на онази невероятна баня. Навярно ако успееше да си изиграе както трябва картите пред този тип Готие, тя щеше да му предложи тъкмо това за десерт.

— Страхотна си, сладката ми. Миличкият Чарли ще се шашне.

Сърцето на Дафни потрепна заедно с плътно намазаните й с туш мигли. Бе срещала Чарлс само веднъж — в Мон Репос, резиденцията на семейство Сандън в Монте Карло. Изискан и очарователен, за нея той беше типичният французин. Скоро след това Дафни си беше купила касети с уроци по френски. „Разговорен френски за двайсет и осем дни“ — гласеше рекламната брошурка. Сутрин, докато правеше гимнастика, тя включваше уокмена и многократно ги слушаше. Дори имаше навик да произнася френските гласни пред огледалото. Това „ю“ й се виждаше страшно трудно, но се получаваше доста добре, ако стегнеше коремните си мускули. След шест месеца вече беше достатъчно уверена в себе си, за да подхвърля по няколко bons mots^[7] по време на разговор. Беше сигурна, че Чарлс ще забележи това.

Разбира се, Дафни първа го видя да се приближава към тяхната маса — той пътьом кимна на някои от келнерите и размени любезности с двама-трима колеги от бизнеса. Тя усети как нещо притреперя под лъжичката й, Чарлс беше висок и внушителен, с гъста и лъскава черна коса и олицетворяваше всичко, което Дафни се стремеше да постигне за себе си и за съпруга си. У Чарлс Готие всичко беше от висока класа — нещо, което липсваше на миличкия й Сами въпреки многобройните му достойнства. Забеляза как съпругът й зорко следи всяко движение на Чарлс. Намери ръката му под масата и сплете пръсти с неговите. Сами беше добра душичка, а също така умен, енергичен и напорист. Несъмнено беше замесен от добро тесто и можеше да стигне до върха. Само някой трябваше да му помогне да се оформи и да го окуражава, за да поеме в правилната посока.

Дафни не беше глупачка. В булевардните вестничета бе прочела предостатъчно истории за големия успех и знаеше как стават тези работи. Няколко добре насочени и широко рекламирани прояви на благотворителност, редовни дарения за Консервативната партия и някоя благородническа титла щяха да свършат добра работа, ако зависеше от нея — а засега лудо влюбеният Сами никога не й възразяваше — тя много скоро щеше да успее да заглади ръбовете му. Сър Сами и лейди Дафни Сандън. Дафни машинално изправи гръб. Ето това щеше да бъде истински удар за ужасния й бивш съпруг в Хендън.

Под масата Сами нежно и съучастнически стисна ръката й. Тя трепна и си отбеляза нещо наум. Сами наистина трябваше да махне този огромен бокс, който носеше на дясната си ръка — подарък от майка му по случай двайсет и първия му рожден ден. Дафни знаеше, че той много държи на него, но се налагаше да го махне и толкоз. Както бе прочела в едно от онези лъскави списания за висшата класа, истинският джентълмен се ограничава в носенето на бижута — само копчета за ръкавели и ако е подходящо — пръстен със семейния герб. Дафни си отбеляза нещо наум. Веднага щом се върнеше в Англия, щеше да се заеме със закупуването на подходящ герб за семейство Сандън.

— Чарли, стари приятелю, толкова се радвам да те видя — рече Сами и се изправи, за да посрещне госта на масата.

— Enchanté^[8].

Чарлс се усмихна и разтърси ръката му. Дафни забеляза, че при това той едва забележимо се поклони. Това беше толкова изискано, съвсем по европейски.

— Моята Дафни направо не я свърташе на едно място — весело продължи Сами. — Нямаше търпение да дойде в Париж и да се запознае с теб.

Той посочи с жест съпругата си, която пламна от яд. Трябваше да поговори с него за това дебелашко държане. Доколкото й беше известно, сдържаното равнодушие беше далеч по-подходящо за случая.

— Ма chère Дафни — каза Чарлс, взе ръката й (слава богу, тази сутрин бе ходила при маникюристката!) и едва-едва я докосна с устни.

— Enchantée, Чарлс — прошепна тя и този път пламна от истинско удоволствие.

Беше толкова романтично да ти целунат ръката. Далеч по-романтично от онова млясване по брадичката на балкона в Болио, което засега представляваше най-романтичното й преживяване със Сами. Изведнъж й премаля.

— Чашка шампанско, Чарли? — любезно попита Сами и се пресегна да вземе бутилката, която се изстудяваше в кофичка с лед.

Чарлс зърна ужасения поглед на келнера, но въпреки това кимна утвърдително. Сами Сандън вършеше всичко по свой начин и Чарлс го уважаваше за това. Светът на Чарлс бе пълен с аристократи, с префинени маниери и beaucoup de savoir-faire^[9]. Доколкото му подсказваше собственият опит, подобни хора нямаха нито кураж, нито достатъчно мангизи, за да осъществят мечтите си. Но Сами беше от друга порода. Чарлс бе успял да проучи миналото му и то му хареса. На младини този ловък бизнесмен и новоизлюпен милионер е бил добър боксьор. Ако сделката потръгнеше, предстоеше им битка. Чарлс погледна стройната и добре сложена фигура на Сами и откри в него родения победител. Толкова по-добре, заключи той. Беше безсмислено да започва преговори с човек, който е прекалено кекав, за да стигне до края.

Чарлс вдигна чашата си и предложи тост:

— За общия ни успех.

— За общия ни успех — повториха двамата му домакини, като Сами се усмихваше любезно, а Дафни изглеждаше далеч по-ентусиазирана.

Чарлс не пропусна да забележи това. От самото начало именно Дафни се беше постарала да поддържа запознанството им. Непосредствено след случайната им среща в Монте Карло беше поканен на гости в скъпата им и отвратително обзаведена къща. То се знае, самият той пръв беше споменал за идеята си „Сандън и синове“ да се обедини с „Готие“. Беше почти пиян, когато предсказа, че двете компании щели да представляват идеален тандем. Но тъкмо Дафни бе побързала да възприеме идеята му. Сами се отнесе далеч по-скептично от нея и само обеща да обмисли тази възможност. Това се бе случило преди шест месеца и оттогава двамата непрекъснато поддържаха връзка. А решението на семейство Сандън да посети Париж за Чарлс означаваше, че нещата са получили положително развитие.

Обядът мина доста приятно. Дафни току побутваше една малка салатка в голямата си чиния и непрекъснато говореше за своята „диета“. Сами, който винаги се грижеше за фигурата си, яде писия на скара, но без варени картофи. Само Чарлс, който все повече се превръщаше в чревоугодник, отдаде дължимото на богатото меню: голяма порция foie gras^[10], последвана от печена патица с гарнитура и накрая — огромно количество разнообразни сирена. Сами с интерес наблюдаваше как се храни неговият гост — според личния му опит преяждането бе сигурен знак, че човекът изживява тежък стрес или пък има неосъществени амбиции. По време на обяда тайно изучаваше наедрялото коремче на Чарлс, което почти не се забелязваше под скъпия му и добре ушит костюм. Сами със задоволство си помисли, че на средна възраст Чарлс ни най-малко не приличаше на гъвкавия и строен Адонис. Да, струваше си да плати онези тлъсти сумички на някои столични мошеници, за да получи необходимата информация за Чарли. В края на краищата информацията означаваше сила. „Никога не започвай да се биеш, преди да си опознал противника си.“ Това беше единственият съвет, който му беше дал неговият стар треньор. По-късно Сами откри, че същото се отнася и за бизнеса. Сега най-прилежно беше направил домашната си работа. И знаеше точно кои са слабите места на Чарлс.

— Смятам, че е крайно време — заяви Дафни след кафето — да отида да poudroyer mon hez^[11].

— Ма chère Дафни. — Изправи се на крака и й помогна да стане от стола си. — Това е невероятно. Нямах представа, че говорите два езика.

Той се усмихна по-скоро на себе си, отколкото на нея. След като толкова дълго беше мамил Мейзи, двуличието се бе превърнало в негова втора природа. Навярно в края на краищата беше наследил нещо от легендарния Ренар.

Дафни беше много доволна, дългите й черни мигли бързо-бързо запърхаха. Касетите с уроци по френски, безкрайните часове на обучение бяха дали резултат.

— Merci, Чарлс.

— Страхотна е, нали? — ентусиазирано възкликна Сами, сияещ.

Чарлс забеляза, че той не отдели поглед от деколтето на жена си, докато тя с кръшна походка заобиколи масата, за да отиде да го целуне. Целувката беше дълга, право по устата, независимо от неодобрителните погледи на хората, изпълнили ресторанта. Тя се наведе, при което плътно прилепналата й рокля очерта вдлъбнатинката в средата на вирнатото й малко задниче и разкри горния край на черните й копринени чорапи, прикрепени с дантелени жартиери с воланчета. За миг си я представи как се гърчи под него, обзета от дива, всепоглъщаща страст. Ако се съдеше по това, че Сами явно е лудо влюбен в нея, сигурно си я биваше в леглото.

С. 3. Л., помисли си Чарлс. Той си имаше собствена система за оценка на жените. Жени като Дафни „ставаха за леглото“. От друга страна, жени като Мейзи принадлежаха към по-рядка и по-полезна категория — С. 3. П., „стават за пари“. Системата бе проста, но Чарлс не можеше да си спомни за нито една жена, която да не принадлежи към някоя от тези две категории.

— Всъщност май е време — изгука Дафни, като галеше Сами по бузата — да се кача горе да подремна. Ще ви оставя да си поговорите за бизнес. — Взе чантичката си и се обърна да си върви. — Ще се видим по-късно, скъпи. — Намигна многозначително на Сами. — И au revoir, Чарлс. Надявам се, че скоро ще се видим пак в Мон Репос.

Чарлс леко и изискано сведе глава — знаеше, че тя страшно много харесва такъв елегантен поклон. Защо да не й угажда? В края на краищата тази глупава кучка щеше да бъде главният му съюзник.

Изражението на Сами мигновено се промени, щом жена му излезе от ресторанта. Чарлс веднага долови промяната. Можеше да се сравни с внезапна слана, паднала след топла лятна вечер. Изчезнаха лигавите ученически погледчета и глупавите приказки. Сами Сандън се отправи директно към целта.

— Както знаеш, Чарли, момчето ми, накарах моите хора да проучат оная твоя идейка.

— Разбира се. — С внезапен интерес Чарлс започна да разглежда идеално изгладената покривка на масата. Тъй като беше французин до мозъка на костите си, не можеше да свикне лесно с подобно фамилиарничене. „Момчето ми“? „Идейка“? Може би по този начин говореха за бизнес в лондонския Ист Енд? Все пак му се искаше това парвеню да се научи на малко уважение към онези, които го превъзхождаха. Отвратителната му жена поне се досещаше за тези неща. — И се надявам, че си доволен от резултата. — Гласът му прозвуча уверено и нехайно. С нищо не издаваше презрението си.

— Много интересно. — Сами кимна и си наля още една чаша кафе. На този етап келнерите вече бяха вдигнали ръце от него. — Ти си умно момче, Чарли. — Без да го попита, напълни и неговата чаша. — Такива сделчици си извъртял, че аз самият щях да бъда горд с някои от тях.

— Благодаря. — Чарлс му се усмихна. Нафукан клоун, помисли си той. Още повече се раздразни. — Но сигурно ти е известно, че Бижутерска къща „Готие“ представлява нещо далеч по-голямо.

— О, да — отвърна Сами. — Знам всичко за вашата луксозна фирма и за луксозното ви име. Но повярвай ми, Чарли — силно стисна устни, — пет пари не давам за реномето ти. Хора като мен не се съобразяват с подобни щуротии и затова правят мангизи. Разбира се, Дафни е вложила цялото си сърце в тази сделка и за мен ще бъде голямо удоволствие да й дам каквото иска. Все пак, миличък, ако цифричките не ми харесат, сделката няма да стане.

За първи път по време на обяда Чарлс се поотпусна. Знаеше, че „цифричките“ си ги бива. Лично се беше уверил в това.

— Точно това очаквах — бавно отпи кафе — от умен бизнесмен като теб.

Сами неволно се усмихна. Въпреки всичко, за едно момче от Ист Енд беше истинско удоволствие да слуша ласкателствата на човек като Чарлс Готие. Това означаваше, че работата се урежда.

— Особено съм впечатлен от успешния ви бизнес с дребни аксесоари — продължи Сами и усмивката му мигновено се изпари, щом заговори делово. — Les petits „J“^[12] на „Готие“ са направили чудеса за нарастването на паричните ви постъпления.

Чарлс прехапа устни, изпитвайки внезапна горчива завист. Пуснати в производство през 1971 година. Дребните аксесоари в стил „Джей“ бяха предназначени за средния купувач. Още в самото начало идеята се бе оказала много успешна, като през седемдесетте години производството на фирма „Готие“ бе нараснало с 15 процента, през осемдесетте години — с 27 процента, а през 1991 вече половината от билионните продажби се дължаха на бижутата в стил „Джей“. Бяха далеч по-непретенциозни от скъпите и луксозни фирмени изделия, но именно на тях се дължеше увеличеното потребителско търсене. Със своите сравнително ниски производствени разходи и големите печалби, които носеха на компанията, Les petits „J“ на „Готие“ вече се бяха превърнали в основното й производство. Този факт винаги вбесяваше Чарлс. Макар че беше успял да заблуди много хора и да ги накара да повярват, че оригиналната идея е негова, дълбоко в душата си трябваше да признае, че тя принадлежи на Карълайн.

Чарлс сви рамене — типично галски маниер.

— Да, те се оказаха полезни за нас. За съжаление пазарът на истински стойностните бижута непрекъснато се свива.

— Знам. — Счетоводителите и търговските агенти на Сами, тези високоплатени съветници, които той наричаше обикновено „момчетата“, бяха изровили всичко необходимо за фирма „Готие“. — Но ако поемем къща „Готие“, Les petits „J“ остават.

— Доколкото си спомням, ти спомена, че не се интересуваш от реномето ни — подметна Чарлс и веднага съжали, че го е направил.

Сами му хвърли смразяващ поглед.

— Така е, не се интересувам, момчето ми — натъртено каза той. — И както вече споменах, проклет да съм, ако платя скъпо и прескъпо за това.

По гърба на Чарлс внезапно полазиха ледени тръпки и той отново започна да разглежда покривката на масата. Сами изгълта наведнъж изстиналото си кафе.

— Нека ти кажа нещо — подхвана той, усмихвайки се широко. Когато противникът ти е заклещен в ъгъла, няма защо да продължаваш да го удряш. — Нашата фирма иска да разшири пазара си. В днешно време хората държат на качеството. Евтините боклуци вече не носят печалби.

Чарлс кимна любезно.

— Ние явно няма да произвеждаме тиари — продължи Сами, — но малките аксесоари в стил „Джей“ са точно по вкуса ни.

— Разбирам.

Чарлс вече се чувстваше по-добре.

— Ако се обединим, бих могъл да спестя куп пари от разходите за производството и продажбата. Имам предостатъчно връзки в Тайланд и Хонконг, където ще ми произведат малките бижута на минимални цени.

Чарлс мълчеше. Неуправляемото разширяване на производството и пренасищането на пазара бяха опасни. От думите на Сами ставаше ясно, че безупречното име на „Готие“ щеше неизбежно да пострада, и то много. Чарлс обмисли тази възможност и за свое учудване откри, че хич не му пука за това. „Apres moi le déluge.“^[13] Всъщност му беше приятно да си го помисли. Тъй като прекалено дълго бе в отбранително положение, реши, че е време да предприеме своя ход.

— Значи смяташ, че сделката е възможна?

— Попитай момчетата в Лондон, Чарли. Те ще ти кажат, че Сами е винаги готов за нови сделки. Миличък, въпросът е в това кога точно ти ще бъдеш готов.

На Чарлс му се зави свят, сякаш някой неочаквано го беше ударил по главата. Да се боричкаш с бивши боксьори беше съвсем друга работа, както вече му ставаше ясно. Събра сили.

— Винаги съм се старал да бъда честен с теб. — Чарлс му отправи най-невинния си поглед. — И както вече ти казах в Монте Карло, не мога да направя нищо, докато баща ми ръководи фирмата. Ръцете ми са вързани, докато…

— Докато дъртакът опъне петалата. Тъй че за какви срокове говорим?

Въпреки враждебните чувства, които изпитваше към баща си, Чарлс бе раздразнен, като чу да се изказват за него по този начин.

— Днес навършва осемдесет години.

— Само толкова! Всемогъщи боже, моята стара майчица е почти на деветдесет и всяка нощ се мъкне по баровете. — Сами нежно потупа грубия бокс на пръста си. — Яка е като хамалин! И два пъти седмично играе бинго. Тя е невероятна. Няма грешка, да знаеш!

За първи път през живота си Чарлс почти се засрами.

— Според лекарите на баща ми не му остава още много.

Сами деловито кимна.

— Нямам нищо против баща ти… По дяволите, та аз никога не съм виждал твоя старец. Но трябва да знам точно как стоят нещата.

Наля си още една чаша кафе и се замисли. Както твърдеше Чарлс, Гастон никога нямаше да приеме компанията му да бъде обединена с друга. Сами цял живот се беше борил с разни старомодни дрисльовци и сноби. Прекалено дълго ги беше търпял. Вече нямаше време за такива работи. Превземането на Бижутерска къща „Готие“ щеше да го превърне в играч от класа, в сериозен и уважаван партньор. Тъй че работата беше съвсем проста. Колкото по-скоро старецът пукнеше, толкова по-добре за него.

Вдигна очи и мило се усмихна.

— Значи така, Чарли, момчето ми, докато дойде фаталният ден, непрекъснато ще държим връзка.

Гаврътна кафето си с жест, който сякаш слагаше край на срещата им.

Чарлс бързо схвана „намека“. Доволен от постигнатия напредък, той изпрати поздрави на Дафни и учтиво си взе довиждане. Сами направи знак да му донесат сметката и докато чакаше, извади една пощенска картичка от джоба си — представляваше снимка на Айфеловата кула. Беше сигурен, че майка му ще я хареса. Винаги когато пътуваше в чужбина, й изпращаше картички. За първи път го беше направил на десетгодишна възраст, когато като млад скаут бе ходил за един ден до Кализ. „Мила мамо — написа Сами с отчетливия си почерк — Париж е наистина прекрасен. Иска ми се някой ден да те доведа тук. С много любов, твой Сами“. В този миг келнерът се появи със сметката и той бързо пъхна картичката в джоба си. Човек никога не можеше да бъде спокоен с тези жабари. Може би този тип знаеше английски.

Келнерът мазно му се усмихна и прибра тлъстия бакшиш. Сами почти не забеляза това. Мислите му вече се бяха насочили към горния етаж, където го чакаше Дафни — току-що изкъпана, напарфюмирана, гола.