Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (7) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

Холгер Бекстрьом беше застанал до бюрото в адвокатската си кантора и замислено гледаше младата си клиентка.

Принцеса Валери беше облечена със скромен тъмен костюм, който много отиваше на русата й коса. Този път беше се постарала повече в избора на тоалета, защото имаше чувството, че това ще укрепи самочувствието й. В действителност беше твърде нервна и се надяваше младият адвокат да не го забележи.

— Заповядайте, седнете, принцесо — покани я Холгер Бекстрьом.

Валери седна и се опита да разбере по изражението му какво мисли. Сигурно смяташе и нея, и цялото й семейство за напълно побъркани. Но мъжествените му черти не издаваха чувствата му.

— Да ви предложа ли чаша чай? Секретарката ми бързо ще го приготви — предложи той.

— О, благодаря, с удоволствие. Чаша чай ще ми дойде добре — излъга принцесата.

Холгер Бекстрьом уведоми секретарката, а после двамата останаха мълчаливи за миг.

Накрая Валери се насили да започне:

— Идвам заради завещанието на пралеля ми.

Той се усмихна:

— Почти познах. Какво решение взехте?

— Приемам условията на завещанието — заяви Валери и усети как се изчерви при тези думи.

Странно. Не й беше неудобно да направи предложение за женитба на граф Северин, въпреки че ситуацията беше толкова глупава. За щастие Северин реагира точно според очакванията й: малко развеселен, но дружелюбен, сякаш ставаше дума за някоя от предишните й детски лудории.

Не я притесни и слисването на приятелката й Сесилия, когато й разкри, че ще се омъжва.

Но сега, пред този млад мъж, когото виждаше за втори път в живота си, принцесата изведнъж се засрами. Това, с което се захващаше, не беше ли доста съмнително?

Въпреки че усети погледа на Холгер Бекстрьом, насочен към нея, тя не се осмели да вдигне очи към него.

— Предполагам, че нямате нищо против, ако приема условията? — попита тя заядливо. Не гледаше него, а бюрото му.

Холгер Бекстрьом не успя да отговори веднага, защото влезе секретарката. Тя постави леко потракващата табла върху плота и наля чай.

— Благодаря — промърмори принцесата и бързо грабна чашата си, като че не можеше да оцелее без чай.

Щом секретарката излезе, Холгер Бекстрьом каза със спокоен глас:

— Естествено, че не ми е позволено да давам оценка на личните ви решения.

— Звучи сякаш следва едно „но“ — предположи принцеса Валери.

Той направи кратка пауза, после се надигна и застана с гръб към прозореца точно срещу Валери.

— Ако трябва да съм честен, ще призная: на езика ми е едно голямо „но“.

— Но защо? Ако се омъжа преди двайсет и петия си рожден ден, нищо няма да ми попречи да наследя имуществото на леля — с усилие изрече принцесата.

— Не, разбира се. В такъв случай нищо не пречи на наследяването — съгласи се Холгер Бекстрьом, — но може би нещо все пак е против подобна женитба.

Принцеса Валери подскочи. Не се почувства добре на мястото си. Сякаш беше изправена на съд. Започна да крачи нервно напред-назад.

— На ваше място бих премислил всичко още веднъж — предложи той.

Тъкмо защото знаеше, че е прав, и защото се чувстваше жалка в ролята си, тя енергично поклати глава.

— Вече съм решила — заяви Валери възможно най-високомерно.

Той замълча, но тя усети упрека в това мълчание. Божичко, какво ли си мислеше за нея? Но засягаше ли го в края на краищата? Чичо му, старият Бекстрьом, би промърморил нещо за деликатността на ситуацията, но същевременно би демонстрирал разбиране. А какво правеше този господин? Гледаше Валери така, като че тя беше на път да извърши престъпление!

— Не разбирам какво ще попречи на това да се омъжа — попита Валери.

— Наистина ли? — поинтересува се той.

— Наистина! — твърдо заяви принцесата, въпреки че й бяха известни всички минуси. По някакъв начин тя се продаваше. Знаеше го.

— Е, добре — гласът му прозвуча учтиво, но дистанцирано. — В такъв случай предпочитам да прехвърля процедурата по наследството на мой колега.

— Но защо? — попита Валери уплашена.

Отговорът дойде бърз и кратък:

— Защото не желая да подкрепям подобна търговия с крави.

Принцеса Валери почувства как кръвта й се качи в главата.

— Как си позволявате да ми говорите по този начин! — изкрещя тя вбесена. — Знам какво правя, а вие не сте морален съдник на семейството ми!

— Не, аз съм адвокатът ви. И съм приятел на истината. Това е всичко — невъзмутимо заяви той.

— Така значи. Вие сте приятел на истината — отвърна Валери засегната. — А каква е според вас истината?

Той седна на ръба на бюрото и я погледна в очите.

— Веднага ще ви кажа. Мисля, че пралеля ви беше егоцентрична и тиранична стара дама. Представата, че една жена на повече от двайсет и пет вече не може да си намери мъж, е налудничава и изкривена. И вие го знаете толкова добре, колкото и аз. Всичко това не е нищо друго, освен опит за изнудване.

Валери кимна. Той със сигурност имаше право.

Адвокатът продължи:

— Не се познаваме отдавна, но да си призная, мислех ви за самостоятелна и разумна жена, която няма да участва в подобна игра. За жалост явно съм се излъгал. Искат от вас да се омъжите набързо, за да наследите имуществото на леля си. И какво правите вие? Вместо да разгласите на целия свят, че смятате подобна сделка за недостойна, вие приемате условията.

— Ще се омъжа за граф Северин фон Видек — стар приятел от детството. Разбираме се отлично и със сигурност…

— … нямаше да се омъжите за него, ако не беше завещанието на вашата пралеля — допълни Холгер Бекстрьом.

Без да иска, се беше разгорещил. Какво му стана, та реши да се бърка в личния живот на принцесата? Това не го засягаше. Но не можеше просто да стои и да гледа как тази Валери фон Фрайнау се забърква в нещо, което според него беше грешка.

— Е, добре — призна принцесата. — Имате право. Никога нямаше да ми хрумне да се омъжа за граф Северин, ако не беше завещанието. Но толкова ли е странно това? В замъка на родителите ми всички дограми тракат, парното по горните етажи почти не работи, чешмата капе, а конюшните скоро ще се срутят. Въпреки това продължаваме да обичаме замъка от цялото си сърце. Освен това имам сестра, по-малка от мен с десет години, за чието образование са необходими пари. Искам да осигуря на майка ми спокойни старини, а на баща ми — материалната сигурност, за да продължи да пише умни книги, които освен него и ограниченият кръг от специалисти никой никога няма да прочете — тя спря за малко, за да си поеме дъх. — Милионите на леля Матилда ще са много полезни в тази ситуация. Така, сега знаете всичко. Ако искате, ме съдете.

— Боже господи! Не съм тук, за да ви съдя! — извика Холгер Бекстрьом. Той също беше развълнуван.

— Защо тогава ме упреквате?

— Не ви упреквам.

— Напротив. Изживявате се като пазител на нравите!

— Пълна глупост! Не става дума за това. Но бракът е съюз за цял живот. Сключва се заради някакъв идеал. За да вървят съпрузите заедно през живота. В добро и лошо. Вие не сте жена, която ще се омъжи за мъж заради парите. Да се обвържете с някого, когото не обичате? Не можете да го направите.

— Мога и още как — увери го принцеса Валери.