Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (19) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

— Харесваш Валери, нали? — попита Сесилия граф Северин, с когото бяха седнали в едно улично кафене, за да хапнат първия сладолед за тази пролет.

Учуден, Северин сбърчи чело.

— Харесвам я, разбира се. Но като приятелка. — Хвърли й изпитателен поглед. — Да не би да ревнуваш?

Сесилия отрече решително.

— Що за безсмислица? Зная, че обичаш мен, а не Валери. Но Валери ми е приятелка и се боя, че е много нещастна.

Младият граф въздъхна.

— Да, знам. Семейството й прави живота й ад.

Сесилия измъкна една ягодка от чашата и я пъхна в устата си.

— И това. Но ми се струва, че с тях може да се справи. Има обаче и нещо друго…

— За какво говориш? — попита Северни.

— Валери е влюбена.

Северин се изненада.

— Валери е влюбена? В кого? Да не би в мен?

— Извинявай, че ще нараня егото ти — през смях рече Сесилия. — Ти си оставаш неин добър приятел. Влюбила се е в Холгер Бекстрьом.

— А, сега разбирам — извика Северин. — Затова заряза сватбата.

— Сигурно това е имало решаваща роля — каза Сесилия.

— Тогава й пожелавам да е толкова щастлива с адвоката си, колкото сме ние — сърдечно заяви Северин.

Сесилия въздъхна:

— И аз й го пожелавам, но изгледите не са толкова добри.

— Защо? — поинтересува се Северин и отпи от айскафето си.

— Както изглежда, Холгер не иска и да знае за нея.

— Хм — изръмжа Северин.

— Мисля, че трябва да направим нещо — решително заяви Сесилия, докато категорично бутна празната чаша за сладолед.

— Но какво можем да направим? — безпомощно попита Северин.

— Премислих нещата. Може би ще разговаряш с Холгер Бекстрьом — реши Сесилия.

— Аз? Защо точно аз? — учуди се Северин.

— А защо не ти? Като мъж с мъж. Струва ми се, че съдбата на Валери не е напълно безразлична на Холгер. Сигурно си мисли, че ти още я обичаш.

— Ако смяташ, че така ще помогна на Валери, бих опитал — съгласи се Северин. — Все пак до известна степен дължим щастието си на нея.

— И аз така мисля — съгласи се Сесилия. — Освен това, когато човек е щастлив, му се иска и всички останали да са щастливи. Още повече ако става дума за неговите приятели.

Граф Северин й се усмихна.

— Е, добре. Ще се опитам да разговарям с него като мъж с мъж.