Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (17) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

Решението му коренно промени ситуацията. Досега всички смятаха, че сватбата може просто да се отложи. Но щом Северин се отказваше, бяха се върнали отново в изходна позиция и пак трябваше да търсят мъж за Валери.

Сесилия придружи Северин, който не желаеше повече да остава в замъка.

— Натъжихте ли се? — попита го тя, когато стигнаха до вратата.

Той се усмихна.

— Не, никак.

— Мислех си, че заради скандала… — каза Сесилия. — Но Валери няма вина. Родителите й доста я притиснаха. Това глупаво завещание…

Северин кимна.

— Цялата тази женитба е щура идея. Но не се сърдя на Валери. Напротив, имам основание да й бъда благодарен.

Тя го погледна изненадана:

— Благодарен? За какво?

Той се ухили.

— Ами вече знам какво е да си самотен младоженец пред олтара и да правиш тъпи физиономии.

— Хубав опит — разсмя се Сесилия.

— О, да. Но това не е истинската причина да съм й благодарен.

— Тогава ми издайте истинската причина.

— Действително ли е толкова трудно да се досетите? — попита сериозно той.

Сесилия отклони поглед, но той хвана брадичката й и я накара да го погледне.

— От все сърце съм благодарен на Валери, че ме спаси от брак, който щеше да ме направи също толкова нещастен, колкото и нея — той направи кратка пауза. — Странно нещо. Доколкото си спомням, мечтаех за хубавата ми братовчедка още като малко момче. Когато Валери ме попита дали ще се оженим, това ми се стори съвсем нормално и естествено. Но след това… — прекъсна той и поклати глава.

— Какво стана след това? — с тих глас попита Сесилия.

— След това се запознах с жената, която щеше да ни е шаферка, и всичко се промени.

Сесилия почервеня.

— Това ще рече…

— … това ще рече, че се влюбих в теб — допълни граф Северни. — При това от пръв поглед.

Сърцето й заби по-бързо.

Той хвана ръката й.

— Сега, след като сватбата се провали, най-после мога да призная чувствата си. Споделяш ли ги и ти? Поне мъничко?

Сесилия кимна щастлива.

Северин я прегърна. Устните му нежно докоснаха нейните. После той весело се разсмя.

— Оставиха ме пред олтара и въпреки това днес е най-хубавият ми ден. Не е ли шантав животът?