Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (17) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wer braucht schon Liebe?, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Заглавие: Аристократичен роман

Преводач: Горан Райновски, Светлана Стратирадева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: Първо

Издател: ИК „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Печатница: „Бет Принт“ АД

Редактор: Мирослав Бенковски

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Станислав Иванов

Коректор: Валя Калчева

ISBN: 978-954-398-316-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1358

История

  1. — Добавяне

Решението му коренно промени ситуацията. Досега всички смятаха, че сватбата може просто да се отложи. Но щом Северин се отказваше, бяха се върнали отново в изходна позиция и пак трябваше да търсят мъж за Валери.

Сесилия придружи Северин, който не желаеше повече да остава в замъка.

— Натъжихте ли се? — попита го тя, когато стигнаха до вратата.

Той се усмихна.

— Не, никак.

— Мислех си, че заради скандала… — каза Сесилия. — Но Валери няма вина. Родителите й доста я притиснаха. Това глупаво завещание…

Северин кимна.

— Цялата тази женитба е щура идея. Но не се сърдя на Валери. Напротив, имам основание да й бъда благодарен.

Тя го погледна изненадана:

— Благодарен? За какво?

Той се ухили.

— Ами вече знам какво е да си самотен младоженец пред олтара и да правиш тъпи физиономии.

— Хубав опит — разсмя се Сесилия.

— О, да. Но това не е истинската причина да съм й благодарен.

— Тогава ми издайте истинската причина.

— Действително ли е толкова трудно да се досетите? — попита сериозно той.

Сесилия отклони поглед, но той хвана брадичката й и я накара да го погледне.

— От все сърце съм благодарен на Валери, че ме спаси от брак, който щеше да ме направи също толкова нещастен, колкото и нея — той направи кратка пауза. — Странно нещо. Доколкото си спомням, мечтаех за хубавата ми братовчедка още като малко момче. Когато Валери ме попита дали ще се оженим, това ми се стори съвсем нормално и естествено. Но след това… — прекъсна той и поклати глава.

— Какво стана след това? — с тих глас попита Сесилия.

— След това се запознах с жената, която щеше да ни е шаферка, и всичко се промени.

Сесилия почервеня.

— Това ще рече…

— … това ще рече, че се влюбих в теб — допълни граф Северни. — При това от пръв поглед.

Сърцето й заби по-бързо.

Той хвана ръката й.

— Сега, след като сватбата се провали, най-после мога да призная чувствата си. Споделяш ли ги и ти? Поне мъничко?

Сесилия кимна щастлива.

Северин я прегърна. Устните му нежно докоснаха нейните. После той весело се разсмя.

— Оставиха ме пред олтара и въпреки това днес е най-хубавият ми ден. Не е ли шантав животът?