Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (20) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

Холгер Бекстрьом доста се изненада, когато граф Северин го потърси, за да си поприказват.

— Само за няколко минути — увери го Северин.

— Седнете моля — покани го Холгер.

— Идвам заради принцеса Валери — каза графът най-сетне, след като известно време се чуди откъде да започне.

При споменаването на това име Холгер неволно се вкамени. Принцесата го преследваше във всичките му мисли, а нищо не си пожелаваше по-горещо от това да я забрави.

Въпреки това привидно запази спокойствие.

— За какво става въпрос? — осведоми се той с възможно най-делови тон.

Северин пое въздух.

— Ами както сигурно знаете, сватбата ни с Валери не се състоя.

Холгер Бекстрьом кимна. Как можеше да не знае? Спомни си драматичната поява на Валери в кантората си. Спомни си разпуснатите й руси къдрици, уханието на кожата й и целувката, която допусна. На Холгер не му беше лесно да запази безучастното си изражение.

— Да, чух за това и съжалявам, че клиентката ми ви е въвлякла в тази неловка ситуация.

Лицето на Северин се разведри.

— О, не бива да съжалявате. Много се радвам, да ви призная.

Без да иска, Холгер повдигна вежди.

— Но да говорим без заобикалки — рече Северин. — Положението е следното: аз, изоставеният жених, съм изключително щастлив, а Валери е много нещастна.

— Защо сте щастлив? — попита Холгер.

— Защото, макар и да се възхищавам на Валери от цялата си душа и да я харесвам, не я обичам. За мене съществува само една жена — приятелката на Валери Сесилия. Сигурно си спомняте Сесилия. Бяхте и кавалер на вечерята в замъка Фрайнау.

— Естествено, сещам се за нея — потвърди адвокатът.

Той беше истински зарадван да чуе, че младият граф не е изоставеният, смазан жених, както си го представяше Холгер. Това донякъде извиняваше непостоянството на принцеса Валери.

— Радвам се, че гледате толкова положително на провалената сватба.

— Гледам на нея положително само що се отнася до моята персона — отговори Северин. — Но истински се притеснявам за Валери. Чрез спонтанната си постъпка тя донякъде помогна на щастието ми, но самата тя остана без съпруг. Вие знаете за положението на Валери в момента и колко настоява семейството й да си осигури наследството на Матилда фон Фрайнау.

Холгер се беше изправил и се разхождаше напред-назад.

— Да, известно ми е. Самият аз посъветвах принцеса Валери да не прибързва с женитбата. Стори ми се странно една съвременна млада жена да сключи брак, без да обича мъжа, за когото се омъжва. Не можех да си го представя точно за жена като Валери фон Фрайнау.

— Взела е съветите ви доста присърце — отбеляза Северин.

— Да, така е.

Северин продължи:

— Знаете ли, преценката и мнението ви изглежда са много важни за Валери. Не бихте ли могъл при създалата се ситуация…

— Какво? — остро го прекъсна Холгер, Надяваше се Северин да не му предложи да заеме мястото му.

— Дали не бихте посетили Валери, за да я посъветвате? — омиротворително попита Северин. — Или ви е все едно какво ще се случи с принцесата, с цялото й семейство и с наследството?

— Разбира се, че не ми е все едно! — изпусна се Холгер. — Поне що се отнася до принцесата — допълни той.

Граф Северин кимна доволен.

— Веднага си го помислих. Идете при нея, за да я утешите. Валери ще се радва да ви види. Със сигурност.