Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (16) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

Естествено, в замъка Фрайнау я очакваше нещо като наказателен съд. Цялото семейство се бе събрало в салона.

— Хубава работа свърши — поздрави Каролин сестра си още на входа. — Татко беснее, а мама непрекъснато се вайка. И Северин не е много благоразположен към теб, за което струва ми се, че не можеш да го упрекнеш.

— Представям си — каза съсипаната Валери.

С най-голямо удоволствие би се махнала отново, но Каролин я задържа.

— Първо влез. Другите са горе в салона.

Валери въздъхна.

— А къде са гостите?

— За щастие всички се разотидоха вече. Татко им каза, че изведнъж ужасно си се разболяла — спукване на апендикс или нещо подобно. Не мисля обаче, че някой му повярва. Е, поне бяха достатъчно учтиви да приемат това скалъпено обяснение.

— Мислиш ли, че непременно трябва да се кача горе? — попита Валери сестра си.

Каролин кимна мрачно.

— Трябва да го преживееш.

Валери се стегна.

— Е, щом трябва. Да отиваме тогава в бърлогата на лъва.

С виновно изражение и измачкана булчинска рокля тя се изправи през семейството си.

Принцеса Луизе започна офанзивата:

— Откъде идваш, за бога? Къде беше?

— Въпросът на майка ти е основателен — подкрепи обстрела Арнолд фон Фрайнау. — Преживяхме може би най-ужасния ден в живота ни.

„Аз също“, понечи да каже Валери, но предпочете да държи устата си затворена. Нищо не можеше да се сравни с унижението, което изтърпя при Холгер Бекстрьом. Да се хвърли на врата на мъж, да му направи предложение и да бъде отхвърлена — това сигурно беше най-лошото, което може да се случи на една жена.

— Съжалявам, ако съм ви причинила неприятности — измънка сломена тя. — Трябва да се извиня най-вече на теб, Северин — обърна се тя към графа, седнал на дивана до Сесилия.

— Всичко е наред — каза той великодушно.

Въпреки че се предполагаше, че е най-засегнат, той най-малко се сърдеше за бъркотията, предизвикана от Валери. Може би защото самият той нямаше големи очаквания за предстоящата сватба.

— Какво ще рече „Всичко е наред!“? Нищо не е наред! — разгневено изкрещя принцеса Луизе. — Наложи се баща ти да обяснява на гостите, че си с остър апендицит, за да потуши поне малко скандала.

— Лъжа, която ми беше крайно неприятна — увери я баща й. — Още повече че никой не ми повярва.

Принцеса Луизе се разхълца истерично:

— Как можа?

— Казах вече, че съжалявам — защити се принцесата. — Но не биваше да сключваме този брак. — Тя се обърна към графа: — Моля те, Северин, прости ми. Ти си ми приятел, вероятно най-добрият, който имам, но жените не се омъжват за най-добрия си приятел, а за мъжа, когото обичат.

— Но, дете, това са сантименталности! — извика майка й.

— Мисля, че Валери е права — подкрепи приятелката си Сесилия.

— Мила Сесилия, вие също сте млада. На вашата възраст се мечтае за любов — рече принцеса Луизе. — Ние обаче като родители на Валери и като хора в средата на жизнения си път виждаме нещата другояче.

— Еее — измърмори принцът леко засегнат. — Когато хората се женят, трябва да се харесват поне малко. Приказваш така, като че ли любов е чужда дума за нас.

Принцеса Луизе се изчерви.

— Разбира се, че нямам предвид това. Но тук става въпрос за нещо съвсем различно. Тук става въпрос не на последно място за наследството от леля Матилда.

— Именно! — обади се Валери. — За вас не съм нищо друго, освен златната гъска, която искате да заколите.

— Гъска си при всички случаи — отбеляза принцът, — но златна… А и никой не смята да те коли.

— Напротив. Тази сутрин ми се искаше да я убия — увери го принцеса Луизе. — Като се сетя за всичките ни гости. Какво ли са си помислили за нас? А и херцогиня Арау присъстваше. Тази стара клюкарка с ужасната си лилава шапка сигурно ще се погрижи да се разчуе навсякъде в обществото. Какво ще правим сега? — сключи тя ръце.

— Много просто. Възможно най-скоро сватбата трябва да се състои — реши принц Арнолд.

— Но много моля без мен — намеси се Северин.

Всички погледи се насочиха към него. Изглеждаше непривично сериозен.

— Мила Валери, не ти се сърдя — обърна се той направо към принцесата. — Но мисля, че си напълно права. Просто не си подхождаме. Поне не като семейна двойка. Затова няма още веднъж да поема ролята на жених.

Той погледна принцеса Луизе.

— Съжалявам, но ако Валери все още иска да се омъжи преди двайсет и петия си рожден ден, вече не съм на разположение.