Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (24) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

Хотелът, в който току-що венчаната двойка трябваше да прекара първата си брачна нощ, беше един от така наречените романтични хотели и напълно отговаряше на името си. Представляваше хубав замък от епохата на грюндерството, боядисан в бяло и разположен в просторен парк.

Младоженският апартамент, резервиран за Валери и Холгер, предлагаше изискан лукс.

Само че каква полза от сапуните от розови листа в облицованата с мрамор баня, цветята в хола и свещниците в спалнята, когато романтиката беше изгубена за младата двойка?

Ако Холгер я обичаше, Валери би се радвала и на бедняшка колиба. Вместо това те стояха смутени един срещу друг сред тази романтична обстановка.

Подчинявайки се на някакъв вътрешен подтик, принцеса Валери закрачи към спалнята, взе копринената завивка и я занесе в хола.

— За да не ви притеснявам по какъвто и да било начин, ще прекарам нощта на дивана — заяви тя.

— И дума да не става — отсече Холгер.

Тя го погледна изненадана.

Той се прокашля.

— Щом някой трябва да спи на дивана, това ще съм аз. На вас, принцесо, предоставям удобното легло.

— Да, да, леглото и граховото зърно.

— Може и така да е — отговори той.

— Ами ако искам да предоставя удобното легло на вас?

— Това няма значение. Мъжът спи на дивана.

— О — отбеляза Валери иронично. — Досега не знаех, че в първата брачна нощ мъжът спи на дивана.

— Идеята да се пренесе завивката в хола не беше моя — отбеляза Холгер.

Принцесата не можа да го опровергае. Но какво друго й оставаше? Тя седна на дивана и започна да разплита дългата си руса коса.

Холгер се беше разположил на едно кресло и я гледаше с интерес.

— Може ли да гледате на другата страна? — помоли Валери.

— Наблюдавам как жена ми си развързва косата. Това сигурно е позволено.

Във внезапен пристъп на гняв принцеса Валери запрати фибите в ъгъла.

— Що за жалка комедия е всичко това! — извика тя. — Играем си на мъж и жена в романтичен хотел. Романтичен хотел! Колко смешно! Има ли нещо по-малко романтично от нашия брак?

— Как е възможно първата ни брачна нощ да е романтична, когато сме тук само заради обичая и за да се спазят изискванията от завещанието на пралеля ви — отговори Холгер.

— Ах — въздъхна Валери, — все това завещание!

— Учудвате ли се? То в края на краищата е в центъра и причината за нашата сватба.

Тя уморено вдигна рамене. Как да му обясни, че го обича? Че щеше да се омъжи за него дори и да не беше това завещание? Той не споделяше чувствата й.

Холгер замислено разглеждаше нежния й профил. Значи това е жената, за която се беше оженил. Колко фини са чертите й. Имаше ситни лунички по носа, с които приличаше на очарователно малко момиченце.

„Колко хубав щеше да е животът, ако всичко това не беше изкуствено“, помисли си той. Ако бяха обикновена млада влюбена двойка, която прекарва тук един романтичен уикенд или медения си месец. Изведнъж нямаше нищо друго, което той да си пожелава по-горещо.

 

— Колко жалко — промълви той.

— Кое е жалко? — попита принцеса Валери.

— Че се напъхахме в толкова нелепа ситуация.

Принцесата изпъна рамене.

— Аха, разбирам. Вече съжалявате за приятелската услуга.

— Не съм казал подобно нещо.

— Така прозвуча обаче. Не се безпокойте! Няма защо да се страхувате от мен. Със сигурност няма да ви досаждам — допълни тя, демонстративно обръщайки му гръб.

Той се загледа в стройния й гръб.

— За мен присъствието ви не е нещо досадно — увери я той. — В младоженския апартамент трябва да живее двойка. Сам човек би се почувствал ужасно самотен.

— Много смешно — отбеляза Валери, без да се обърне към него.

— Наистина е така. Ако има нещо, за което съжалявам, това са обстоятелствата, довели ни дотук. Тъкмо си мислех колко различно и колко по-хубаво щеше да е всичко, ако…

— Ако какво? — прекъсна го принцеса Валери.

Той замислено измъкна от вазата една от кадифените червени рози и я завъртя в ръка.

— Току-що си представих колко щастливи биха били тук двама влюбени.

Валери внимателно се извърна.

— Да — потвърди тя тихо.

Стори му се толкова ранима и прекрасна. Неволно пристъпи към нея.

В този миг на вратата дискретно се почука. Холгер отвори. Отвън стоеше камериерът с две чаши и бутилка шампанско.

— Хотелът подарява на всички младоженци бутилка шампанско — обяви той.

— Благодаря — отвърна Холгер.

Той пое таблата и извади бакшиш от джоба на сакото си. Камериерът се поклони леко и се оттегли.

— Позволяваш ли да ти налея — обърна се Холгер към принцесата.

— Да, моля — отговори Валери. — Само се питам за какво ще пием. Нашата сватба не е най-подходящото нещо.

— На първо време — брудершафт — предложи Холгер. — Все пак е доста непривично още да си говорим на вие, след като от няколко часа вече сме мъж и жена.

Валери се съгласи с него. Всеки нормален човек би ги сметнал за луди.

Той й подаде едната чаша. Принцесата отпи глътка от пенливото шампанско. После Холгер се наведе и нежно я целуна по бузата.

Принцеса Валери бързо остави чашата настрана.

— Не бива да пия много. Бързо ме хваща — обясни тя.

— Зная — каза Холгер през смях. — Ако си спомням добре, след като изпи глътка коняк, веднага ми направи предложение.

— От което става видно колко глупава беше идеята — отговори Валери.

— Глупава беше идеята на леля ти да те принуждава да се омъжиш — каза Холгер.

— Да, така е — потвърди принцесата. — При това изобщо не смятах да се омъжвам. А сега…

— Какво сега? — попита Холгер.

Тя наведе глава.

— Сега, когато съм омъжена, си представям, че би могло и да е хубаво.

— Все едно кой ще е мъжът до теб? — реши да уточни той.

— Не, разбира се! — разпалено му отвърна тя.

— Значи романтичните чувства, които те връхлитат, не се дължат само на шампанското и на романтичния хотел?

Тя ядосано тупна с крак.

— За каква ме смяташ? Пак ли трябва да повторя, че ти си мъжът, за когото исках да се омъжа. Със или без завещание. Защото бях толкова глупава, че да се влюбя в теб.

Той я наблюдаваше с усмивка, която ставаше все по-нежна.

— Да — заяви накрая, — точно това исках да чуя пак.

— И защо?

— Защото звучи толкова хубаво. И защото ме прави щастлив да си мисля, че не си се омъжила за мен от пресметливост, а от любов.

Той беше се приближил до нея и я прегърна.

— Какво да направя, за да ми повярваш? — тихо попита Валери.

— Да ме целунеш — отговори той.

— Не може.

— Защо? В края на краищата се намираме в романтичен сватбен апартамент и сме мъж и жена. Какво ни пречи?

Валери се опита да се измъкне от прегръдката му.

— Но ти не ме обичаш.

Той усмихнат поклати глава.

— Забрави ли какво е мнението ми за браковете по любов?

— И все пак ти се ожени за мен като приятел — рече Валери.

— Грешка. Само се убеждавах, че е така — отрече Холгер. — За да се защитя от собствените си чувства. Защото си мислех, че се интересуваш само от наследството и от това бързо да си намериш съпруг.

Валери го погледна щастлива.

— Сега вярваш ли ми, че те обичам?

— Да. Дълго те наблюдавах и знам, че не си жена, която умее да лъже.

— Това означава…

Той се разсмя.

— Това означава, че не съм склонен да разтрогнем брака си след година. И — привлече я той към себе си, — че можем да правим в първата си брачна нощ това, което подобава на току-що венчана двойка.

При тези думи той грабна завивката от дивана и демонстративно я отнесе в спалнята на голямото легло с балдахин.

Валери го наблюдаваше, без да възразява.

Той се върна, метна принцесата на рамо и я отнесе в спалнята също толкова енергично, както преди това постъпи със завивката.

Валери падна на мекото легло и щастлива потъна в ръцете му…