Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (22) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

Този път брачният договор трябваше да се подпише в гражданското в тесен семеен кръг. Принцеса Валери не беше облечена в бяло, а в черно.

— Малката черна рокля е задължителна част от всеки гардероб и е подходяща при всякакъв повод — подиграваше се тя в деня на подписването на отражението си в огледалото.

— Изглеждаш прелестна така — опита се да я утеши Сесилия. — И макар че този път роклята не е бяла, получаваш съпруга, който искаше. Или не е така?

— Да, получавам го — отговори с горчивина Валери. — Но защо го получавам? Защото ме обича? Не. Защото се чувства отговорен, защото иска да е порядъчен, защото иска да поправи последствията от големите си приказки за женитбата по любов, когато той самият е студен като риба. А аз не искам да се жени за мен от съжаление. Не разбираш ли? Това е най-лошото: мъжът, от когото очакваш любов, да може да ти дари единствено съжаление.

— Да — призна Сесилия. — Разбирам.

Валери вдигна рамене.

— Но каква полза? Не мога да избягам и този път. Макар и да го желая.

— Родителите ни ти поръчаха такси. Мисля, че този път искат да са сигурни, че ще дойдеш в гражданското. Ще погледна дали вече е пристигнало — каза Сесилия и забърза надолу по стълбите.

Във вестибюла срещна чакащия Холгер, който беше облечен в тъмен костюм, носеше букет в ръка и изглеждаше неприкрито нервен.

Сесилия си помисли за Валери, която горе си изплакваше очите заради този мъж и внезапно усети потребност да му каже мнението си и да го скастри:

— Знаете ли всъщност — започна тя доста рязко — как се чувства Валери?

Той се обърна изненадан към нея. Досега не беше разменял много думи с приятелката на Валери и войнственото й изражение го учуди.

— Защо питате? Какво й е?

— Чувства се зле — обясни Сесилия. — Много зле.

— Ако й е зле, трябва незабавно да повикаме лекар — уплашено извика Холгер.

— Не говоря за физическото, а за психическото й състояние — поучи го Сесилия. — Разклатено е душевното й равновесие. И знаете ли кой е виновен за това?

Холгер не знаеше какво да отвърне, но Сесилия изобщо не очакваше отговор. Вместо това тя се приближи към него.

— Единствено вие имате вина! — продължи тя.

— Това обвинение не е ли малко несправедливо? — защити се Холгер. — Все пак помагам на принцесата да се измъкне от затруднението, отивайки с нея под венчилото.

— Да. И защо го правите? Само за да й докажете колко сте великодушен. При това изобщо нямате повод за това. По-добре да бяхте благодарили на всички богове, че имате възможността да се ожените за жена като Валери. Било то и само на хартия. Тя е сърдечна, жизнена и щедра.

— Но все пак за нея на първо място е наследството — подметна горчиво Холгер.

Сесилия поклати енергично глава.

— Това изобщо не е вярно. Нима смятате, че иска наследството на пралеля си за себе си? Голяма грешка. Иска финансовата инжекция най-вече за семейството си и заради замъка. Какво лошо има тук?

— Искам само да кажа, че всъщност е все едно кого ще вземе за съпруг принцесата — поясни Холгер.

— О, не. Съвсем не е така — оживено го прекъсна Сесилия. — Що се отнася до нея, принцеса Валери е способна на чувства, които на вас май са ви напълно чужди. Или поне са ви познати само теоретично. Та тя ви обича! Разбрахте ли?

Холгер изслуша емоционалното изказване на Сесилия с истинско изумление.

— Откъде знаете, че Валери действително ме обича? Че чувствата й са искрени и че не се нуждае единствено от съпруг? Човек обърква нещата и проектира чувства — изрече той.

— Ами за разлика от вас не съм сляпа, а и тя ми го призна — отвърна Сесилия.

Холгер замълча. У него се надигна слабо, но осезаемо чувство на щастие. Ами ако беше вярно…

Сесилия сложи ръце на хълбоците си.

— Трябва да призная, че за човек, който се застъпва за любовта и отрича браковете по сметка, сте доста муден, когато любовта срещне вас. Дали ще повярвате, или не, но Валери се съгласи на този брак не защото й е нужен някакъв съпруг, а защото вие сте мъжът, когото обича — тя презрително цъкна с език. — Но вие мъжете понякога трудно загрявате!

С тези емоционални думи тя му обърна гръб. Тъкмо навреме, защото на стълбите се появи Валери.

За миг младоженците се гледаха, без да кажат дума. После Холгер подаде на принцесата ръка с малко вдървен официален жест.

Валери я хвана и двамата излязоха на двора, където вече ги чакаха принц и принцеса Фон Фрайнау, както и Каролин и граф Северин. Този път не бяха поканени други гости. Венчавката трябваше да се проведе в гражданското в най-тесен кръг.

— Двамата изглеждат така, сякаш отиват на ешафода — отбеляза Каролин, която вървеше след двойката към таксито.

— Няма да се търкалят глави — промърмори принцът. — Най-важното е този път сватбата да протече гладко. Не можем да понесем още един скандал. Шофьорът на таксито за всеки случай има нареждане да кара право към гражданското и да не се отклонява.