Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (12) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

— Вече реши ли къде ще прекарате медения си месец?

Този въпрос зададе Каролин на сестра си, докато чакаха шивачката, която щеше да направи проба на сватбената рокля на Валери.

— Честно казано, не… Все още не съм си блъскала главата с това — призна Валери.

— А вече трябва да започнеш — предупреди я Каролин. Ще се жените след две седмици. А сватбеното пътешествие трябва да се организира. Само си помисли. Ще си богата. Ако пожелаеш, можеш да обиколиш цялото земно кълбо — Париж, Лондон, Токио, Сидни, Ню Йорк — целият свят е отворен за теб!

Каролин не успя да зарази с въодушевлението си и сестра си.

— Божичко! Толкова много неща трябва да свърша преди сватбата — изстена Валери. — Сега не мога да мисля за Париж, Сидни или Лондон.

— Изглежда за теб да се омъжиш означава единствено стрес — отбеляза Каролин, клатейки глава. — Не разбирам защо нямаш по-добро настроение. Когато порасна достатъчно, за да се омъжа, ще се насладя на този момент докрай.

— Само почакай — раздразнено каза Валери. — Освен това може би ще имаш щастието сама да избереш мъжа си.

— Но и ти го направи — подметна Каролин.

— Естествено. Но сама знаеш колко бързо трябваше да стане. Северин е, така да се каже, спасително решение.

— Думи на една щастлива булка — мъдро коментира Каролин. — Само гледай да не те чуе младоженецът.

Принцеса Валери замълча. Боеше се, че прекалено много е показала чувствата си.

Каролин, която въпреки пубертетското си многознайство можеше да е много чувствителна, се опита да утеши Валери:

— Тъкмо когато си притеснена, трябва да помислиш за медения си месец. Представи си как седиш заедно със Северни в гондола във Венеция. Това е много романтично, нали? Можете, разбира се, да обиколите света и със самолет.

Валери се опита да си представи медения си месец със Северин. Не й се удаде. А романтичните щрихи съвсем избледняха.

— Нямам време за подобни глупости — рязко отвърна тя.

— Жалко — рече Каролин. — Нека поне поиграем на една игра. Моля те, ще е забавно.

— Каква игра?

— Чакай малко.

Каролин изчезна и не след дълго се върна с глобус в ръка.

— Затвори очи и аз ще завъртя глобуса, със затворени очи ще докоснеш някое място. Това ще е целта на сватбеното ви пътешествие — предложи тя разпалено.

— Е, хубаво — предаде се Валери.

Тя затвори очи и пипна въртящия се глобус.

— Къде попаднах? — пожела да узнае тя.

— 41 градуса северна ширина и 46 градуса западна дължина — информира Каролин. — Насред Атлантическия океан.

— Колко романтично. Това не е ли горе-долу мястото, където е потънал „Титаник“?

— Възможно е.

— Какво разбрахме от това?

— Вероятно, че меденият ви месец ще потъне.

Принцесата се надигна.

— Вече се чувствам като айсберг. Мисля, че можеш да си прибереш глобуса. Шивачката идва.

Шивачката — много нагласена млада дама на име Илона, която определяше себе си като моден дизайнер, — влезе в стаята с цяла планина бял плат.

— Предпоследна проба — обяви тя. — Мисля, че трябва още малко да стесним талията. И се налага да помислим дали да не подгънем роклята още малко.

— По-добре ще е. Иначе все ще я настъпвам.

— Зависи и от това какви обувки ще обуете. Ако са с по-висок ток, не бива да скъсяваме прекалено роклята.

— Точно така, трябват ти високи токчета — намеси се Каролин.

— Само това ми липсваше — каза Валери, виждайки вече как се препъва по пътя към олтара.

— Най-добре първо облечете роклята.

Валери изпълни нареждането и се огледа в огледалото. Отражението й се стори чуждо.

— Прекрасна сте — похвали я Илона.

Валери поклати глава.

— Изобщо не се чувствам като булка — заяви тя.

— Това ще дойде.

Принцесата се съмняваше. Но това странно ли беше при дадените обстоятелства? В края на краищата не се омъжваше съвсем по собствено желание. Северин може и да беше симпатяга, но не беше мъжът на мечтите й. Затвори за миг очи и се опита да си представи мъжа на мечтите си. Неволно в съзнанието й се появи Холгер Бекстрьом. Тя ядосано се опита да прогони образа му. Отново отвори очи и се изплези на отражението си.

В този момент вратата се отвори и влезе граф Северин.

— Вън! — едновременно викнаха Каролин и Илона.

Северин спря изплашен на прага.

— Защо? Преча ли?

— Носи нещастие, ако младоженецът види сватбената рокля преди сватбата — обясни му Каролин.

— Глупости — каза Валери. — Влизай спокойно, Северин. Тъкмо ще ми кажеш дали роклята ти харесва.

Малко притеснен, младият граф седна.

— Намирам я за прекрасна — учтиво рече той, — въпреки че честно казано, почти не те познах.

— Виждаш ли — извика Валери. — И аз така се чувствам. Почти не се познавам, чувствам се чужда в булчинската си рокля.

— Така е, когато човек се жени — обади се Илона. — Със сигурност ще бъде сватбата на мечтите. Граф и принцеса — като приказка е.

И принцеса Валери, и граф Северни замълчаха. Не искаха да разрушат романтичните представи на младата жена.

— После трябва да обсъдим менюто — смени темата Валери. — Какво е любимото ти ястие, Северин?

— Наденички с картофена салата — отговори Северин, потънал в мисли.

Валери се разсмя:

— Скромно желание. Но не е особено подходящо за сватбена трапеза.

— Да, да, разбира се. Сигурно трябва да е меню с няколко ястия.

— Най-малко.

— Оставям избора на теб. Аз ям всичко.

— И аз бих взела мъж, който яде всичко — пошегува се дизайнерката. — Така, още една карфица и сме готови.

— Ще сляза долу да изпия чаша чай, за да довършиш пробата на спокойствие — предложи Северин.

— След малко ще дойда и аз.

Той излезе и Валери отново се преоблече.

— И помислете, моля, за цветята, които ще втъкнете в косите си — напомни Илона на принцесата.

— Ох, да. Трябва да се погрижа и за цветята. Да си призная — изобщо не разбирам защо толкова хора са хукнали да се женят. Смятам, че това е доста глуповат и досаден цирк.

— Ама, принцесо! Как може да говорите така?

— Нямах това предвид — успокои Валери шокираната млада жена. — Вероятно трябва да свикна с мисълта, че след две седмици ще съм омъжена.

— Ще имате най-красивата рокля, която човек може да си представи — заяви Илона не без известна гордост. — И ще изглеждате прекрасно в нея!

— Да — потвърди принцеса Валери. — За завиждане съм, нали?

— Наистина.

Принцесата се усмихна с лека, меланхолична усмивка.

— Сърдечно ви благодаря, Илона. Ще се видим още веднъж, когато са готови последните поправки по роклята.

Шивачката се сбогува, а Валери слезе на долния етаж, за да прави компания на годеника си на чаша чай.

— Мислил ли си вече къде ще бъде сватбеното ни пътешествие? — попита тя, подавайки му лимона.

— Честно казано, не съм. Но може би ще е добре да попътуваме из Европа със стара раздрънкана кола.

Валери го погледна учудено.

— Хубаво — отбеляза тя. — Все ще е по-добре от плаване с „Титаник“.