Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (6) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

— Ще се омъжваш? Още преди рождения ти ден? Но той е съвсем скоро! Не може да бъде.

Най-добрата приятелка и колежка на принцеса Валери Сесилия Бранднер не можа да скрие изненадата си.

Валери кимна утвърдително.

— Не само искам да се омъжа, а и трябва.

— Трябва?

Сесилия прокара пръсти през косата си и поразбърка още малко хубавите си кестеняви къдрици. Видът на чорлавата й приятелка накара принцеса Валери да се разсмее:

— Не е това, което си мислиш. Не съм бременна. Въпреки това е задължително да се омъжа възможно най-бързо.

— А все казваше, че няма да бързаш — отбеляза Сесилия.

— Вярно е. По принцип не бих го направила, но…

— … се влюби до уши — допълни Сесилия.

— Глупости.

— Да не би да не си се влюбила?

Принцесата поклати глава.

— Не за съжаление. Става дума за брак по сметка.

На Валери й се стори, че сега къдриците по главата на приятелката й щръкнаха още по-възмутено.

— Шегуваш се.

— Не. Изобщо не ми е до шеги. Историята е напълно сериозна.

— Валери! Защо искаш да се омъжиш по сметка?

Принцесата въздъхна дълбоко.

— Както може би знаеш, това често се случва в аристократичните семейства.

— Е, добре. Принцеса си — отбеляза Сесилия. — Досега това ни най-малко не е пречило на приятелството ни, защото винаги си се държала като нормален и разумен човек, здраво стъпил на земята. Но сега да си призная се съмнявам в разсъдъка ти. При това дълбоко! Като че ли чрез сватбата си уреждаш политически въпрос. Това е абсурдно.

— Нищо не разбираш — подхвърли Валери.

Сесилия си пое дъх, за да се успокои.

— За кого смяташ да се омъжиш? За някой мрачен благородник с гърбица и кози крак, защото на третия ви рожден ден са ви врекли един на друг?

Принцеса Валери си представи граф Северин с непокорния рус кичур, който постоянно падаше на челото му, и неволно се засмя. Образът му толкова малко съвпадаше с представата на Сесилия.

— Не, не. Ще те успокоя. Бъдещият ми съпруг е всичко друго, освен мрачен благородник с гърбица и кози крак. По-точно става въпрос за мил млад мъж, с когото сме приятели от детските години и който освен това е мой далечен братовчед.

— Познавам ли го? — попита Сесилия.

— Не. Доколкото знам, никога не сте се виждали. Казва се Северин фон Видек. Но сигурно скоро ще се запознаете. Защото исках да те попитам дали за следващите седмици можеш да се преместиш при нас в замъка, за да ми помогнеш с подготовката на сватбата. Ще се радвам, освен това, ако ми станеш шаферка.

— Добре — каза Сесилия. — Но може би преди това можеш да ми обясниш на спокойствие защо ти е толкова нужен този брак по сметка.

— Принудена съм по икономически причини — рече принцесата.

— Значи той е богат?

— Заможен е. Но не е в това въпросът. Става дума за мен. Ще стана много богата, ако се омъжа преди двайсет и петия си рожден ден.

— Защо? — поинтересува се Сесилия.

— Защото в такъв случай ще наследя милиони от починалата ми пралеля Матилда.

— По дяволите — успя да изрече Сесилия. — А ако не се омъжиш, какво ще стане?

— В такъв случай всичко ще отиде за някоя фондация. Така пише в завещанието.

Сесилия се отпусна на един стол.

— Божичко! Защо пралеля ти е оставила такова странно завещание?

Принцеса Валери въздъхна.

— Може би защото тя самата никога не е била омъжена и се е бояла, че и аз като стара над двайсет и шест годишна мома вече няма да мога да си намеря мъж.

Сесилия прихна.

— Вие благородниците сте напълно откачени. След тези разкрития ми е нужна глътка чай. Ще пийнеш една чаша с мен, нали?

Принцесата кимна примирено. Днес чаят й дойде в повече, но както изглеждаше, щеше да й се наложи да изпие още много чай, преди да обясни на всеки защо трябва да се омъжи толкова набързо преди рождения си ден.