Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (10) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

В антрето Холгер Бекстрьом се сблъска с принцеса Луизе.

— Мили Бекстрьом! Каква изненада. Не знаех, че сте тук.

— Минах само за някои документи — поясни той.

— Така ли? Успяхте ли да поговорите с Валери?

Той кимна.

— Бедното дете вече не знае на кой свят е. Толкова сватбени приготовления. Добрата Матилда ни надроби хубава попара със завещанието си. Но такива са роднините на мъжа ми. Доколкото мога да си спомня, тази линия ни е причинявала само ядове.

Принцесата пое дъх, сякаш имаше намерение да продължи, но не каза нищо. Може би й се стори, че не е много подходящо да говори толкова непринудено за семейните взаимоотношения.

Младият адвокат беше различен от стария Бекстрьом. Д-р Бекстрьом приемаше всяко решение на височайшите си клиенти. Племенникът му не го правеше. Виждаше се, че има собствено мнение, което не беше непременно нещо лошо.

— Харесва ли ви работата в кантората на чичо ви?

Холгер Бекстрьом кимна малко сковано.

Принцесата се усмихна. Допадаше й хубавият млад мъж. Изглеждаше такъв идеалист — почти като рицар от детска книжка.

— Колко невъзпитано от моя страна — каза изведнъж принцесата. — Непременно трябва да останете за вечеря!

— Съжалявам, но…

— Без „но“! — прекъсна го принцеса Луизе с тон, нетърпящ възражение. — Трябва да ви кажа, че до сватбата при нас ще живее приятелката на Валери Сесилия, за да помага при приготовленията. Липсва ни кавалер за нея. Бъдете така любезен и поемете тази задача за днешната вечер.

Холгер Бекстрьом се поколеба. Всъщност възнамеряваше веднага да си тръгне от замъка Фрайнау.

Принцесата му се усмихна.

— Моля!

Когато Луизе фон Фрайнау искаше нещо, можеше да е толкова чаровна, че на хората им ставаше трудно да отхвърлят желанието й. Така се случи сега и с Холгер. А освен всичко друго той беше и любопитен да се запознае с бъдещия съпруг на принцеса Валери. Макар че не му се искаше да си го признае.

— Колко мило от ваша страна, че ме измъквате от затруднението — каза принцеса Луизе, като че ли вече беше получила положителен отговор. Тя се отдалечи и остави Холгер в компанията на Каролин, която тъкмо слизаше по стълбите.

— Здрасти — рече младата принцеса и го изгледа с неприкрито любопитство.

— Здрасти — отговори Холгер с усмивка. Петнайсетгодишната многознайка затвърди убеждението му, че сгреши, като прие поканата на принцеса Луизе.

— Как е чичо ви, старият господин Бекстрьом? — осведоми се Каролин. — Радва ли се на пенсионерските години?

Неволно Холгер се усмихна на превзетите й изрази.

— Да, радва се на пенсионерските години — увери я той.

— Странно, изобщо не приличате на него.

— А защо не? — поинтересува се Холгер.

— Ами, той беше стар, а вие сте млад…

— Твърде проницателно твърдение.

Каролин не се смути.

— Освен това…

— Какво, освен това?

— Освен това съвсем не приличате на адвокат.

— А как изглеждам?

Тя кимна одобрително.

— Доста добре.

— Много ви благодаря — ухили се той.

— Във всеки случай не сте стар или закостенял — невъзмутимо продължи Каролин. — Мисля, че сте симпатичен.

Той избухна в смях:

— Е, благодаря за тази оценка. Мога да се гордея с нея.

— Да, можете — със сериозен тон го увери Каролин. — Малко са хората, които ми харесват от пръв поглед. Но останах с убеждението, че не сте във възторг от прибързания брак на Валери.

Той стана по-сдържан.

— Може и така да е — потвърди Холгер.

Каролин си сложи погледа на дълбинен психолог.

— Питам се само на какво ли се дължи това…

Холгер с облекчение видя приближаващия се принц Арнолд.

— Добър ден, господин Бекстрьом. Може ли да ви освободя от лапите на малката ми дъщеря и да ви поканя в трапезарията? Съпругата ми каза, че ще ни правите компания за вечеря. Заповядайте. Трябва да се запознаете с приятелката на Валери Сесилия и, разбира се, с годеника на дъщеря ми граф Северин.

Те заедно влязоха в трапезарията.

— Мога ли да ви представя? Господин Бекстрьом, племенник на стария ни семеен адвокат, а това е госпожица Сесилия Бранднер. Тя ще бъде шаферка на сватбата на дъщеря ми. А това е граф Северин фон Видек, годеникът.

Холгер Бекстрьом и граф Северин задържаха погледите си вперени един в друг за малко по-дълго, докато възпитано се здрависаха.

Значи това беше мъжът, за когото принцесата искаше да се омъжи заради парите. Противно на волята си Холгер трябваше да признае, че той не приличаше на чудовище. По-скоро беше ведър, симпатичен млад мъж. Някой, с когото можеш да правиш лудории. У младия адвокат се надигна нещо подобно на ревност.

В този миг вратата се отвори и в стаята влезе принцеса Валери.

— А, ето я моята дъщеря — зарадвано възкликна принц Арнолд. — Валери, майка ти успя да убеди господин Бекстрьом да ни прави компания за вечеря. Моля те, погрижи се за гостите ни, а аз ще погледна за виното.

Валери малко безпомощно премести поглед от годеника си към младия адвокат.

— Баща ти вече ни запозна — помогна й граф Северин.

— Така ли? Тогава не е нужно да го правя пак.

— Мен обаче съвсем ме забравиха — през смях обърна внимание върху себе си Сесилия.

— Извинявай, моля. Господин Бекстрьом, моята приятелка Сесилия Бранднер.

Холгер леко се поклони към Сесилия. После седнаха около масата.

— Как е чичо ви? — попита принцеса Луизе. — Не му ли липсва работата?

— Досега не се е оплакал — увери я младият адвокат.

Принц Фрайнау се върна с виното.

— Чичо ви добре познаваше леля ми Матилда. Предполагам, че своенравното завещание не го е изненадало особено.

— Възможно е — призна Холгер.

— Само дето трябва да свикна с мисълта, че изведнъж вкъщи предстои сватба — продължи принц Арнолд лекия разговор. — Въпреки че много се радвам на зетя — добави той, поглеждайки към Северин. — Най-добре да използваме повода и да пием за бъдещата двойка.

Той вдигна чаша и всички го последваха.

Когато чашата на принцеса Валери се докосна до тази на Холгер Бекстрьом, тя избегна погледа му. Не одобряваше идеята на майка си да покани младия адвокат на вечеря. На Сесилия не й беше притрябвал кавалер. Тя великолепно се забавляваше със Северин. Самата Валери обаче би предпочела да се скрие под масата. Поне докато в стаята беше този Холгер Бекстрьом, който изглежда я презираше от все сърце.