Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (2) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

По-малката сестра на Валери засегна темата за парите и наследството с по-малко притеснения.

— Много ще ме е яд — оживено се обърна тя към голямата си сестра по пътя към кантората на д-р Бекстрьом, — ако само ти наследиш всички пари на леля Матилда. Трябва ли да остана без нищо само защото са ти дали едно от нейните имена?

— Каролин, не се говори така — скастри я майка й.

Валери обаче се засмя добродушно.

— Защо не? Права е. Но не се безпокой. Ако изобщо наследя нещо, ще го поделя с всички вас.

— Много мило. Досега обаче никой от нас нищо не е наследил. Дръжте се прилично! — нареди Луизе фон Фрайнау на двете си дъщери.

Пристигнаха до грижливо ремонтираната сграда на кметството, построена през XIX век, в която се намираше адвокатската кантора.

Принц Фрайнау се изненада, че старият д-р Бекстрьом не ги посрещна както обикновено. Вместо това ги помолиха да изчакат за миг младия му приемник.

— Дано този племенник е кадърен — промърмори с леко негодувание принцът. — Бих предпочел старият Бекстрьом да беше уредил лично и този въпрос.

— Татко, трябва да си малко по-гъвкав — посъветва го по-малката му дъщеря. — В училище ни учат да не се придържаме само към установения ред.

— Нечувано — възмути се принц Арнолд. — Не споделям подобни възгледи. По-добре да бяхме те изпратили в частно училище.

Принцесата изкриви лице, защото много добре знаеше, че за съжаление не могат да си позволят частното училище — поне засега.

В този момент вратата се отвори и влезе младият Бекстрьом.

Първото впечатление на принцеса Валери беше, че външният му вид никак не отговаря на представата за адвокат. Нито носеше очила, нито куфарче за документи. Държеше се свободно и младежки. Въпреки това излъчваше авторитет и имаше здраво ръкостискане.

— Заповядайте моля — покани той семейството.

Луизе и Арнолд фон Фрайнау седнаха срещу Холгер Бекстрьом, а двете им дъщери се разположиха отляво и отдясно на родителите си.

Освен тях присъстваха старата готвачка на леля Матилда, чието лице беше почервеняло от напрежение, и други хора от персонала.

Отначало Холгер Бекстрьом прочете точките, отнасящи се за верните служители на старата принцеса. После ги помоли да напуснат стаята.

— По-добре ще е — поясни той, — ако истинското отваряне на завещанието стане в тесен семеен кръг.

— Разбира се — потвърди принцеса Луизе. — Това се разбира от само себе си.

На принцеса Валери й се стори, че младият адвокат се затруднява да започне.

— Най-добре първо да ви прочета завещанието на починалата ви леля, съответно пралеля — рече той и очите му сякаш се спряха за повече време върху принцеса Валери.

Несъзнателно всички присъстващи се изпънаха на столовете си. Листът в ръцете на Холгер Бекстрьом прошумоля:

— „С настоящото аз, принцеса Матилда Хенриете Шарлоте Летиция Валери фон Фрайнау, определям цялото ми имущество…“

Цялото семейство притаи дъх.

— „… да се присъди на една моя роднина, а именно на кръщелницата ми принцеса Валери фон Фрайнау.“

Валери усети как се изчерви. Не й беше приятно, че се озова изведнъж в центъра на вниманието на всички присъстващи, макар че това бяха само нейните близки и младият адвокат. Същевременно не можеше да повярва. Знаеше, че леля Матилда е много богата. Но че тя, една бедна студентка, изведнъж стана по-богата с няколко милиона евро, това първо трябваше да се осмисли.

Около нея гласовете се засилиха:

— Това е повече отколкото очаквахме!

— А ние като родители нищо ли няма да получим?

— Защо не ме кръстихте Валери? Можеше да ме наречете даже и Хенриете!

— Какво значение има? Парите остават в семейството.

Холгер Бекстрьом направи лек жест сякаш дирижираше малък оркестър и всички млъкнаха.

— Мога ли да помоля още веднъж за вниманието ви? Това не е всичко.

— Не е всичко? — повтори изненадана майката на Валери.

Холгер Бекстрьом кимна.

— Да, за съжаление. Има допълнение, което лично аз смятам за нещо повече от своенравно.

— Какво допълнение? — недоверчиво попита принц Арнолд. Твърде добре познаваше леля си, за да очаква неприятна изненада.

— Текстът продължава така: „Гореспоменатото присъждане да се осъществи само ако кръщелницата ми Валери се омъжи преди двайсет и петия си рожден ден. Ако дотогава тя не е сключила брак, цялото ми имущество да се предостави на някоя фондация“.

След това разкритие за секунда настъпи пълна тишина. После се извиси гласът на принцеса Луизе:

— На фондация?

— Само защото не съм омъжена? — допълни Валери.

— Но това е лудост! — отбеляза принц Арнолд.

— Господи, Валери, след четири седмици ставаш на двайсет и пет. Откъде толкова бързо ще намериш съпруг? — този прям въпрос зададе Каролин.

Валери погледна възбудените и безпомощни лица на близките си. После погледът й се срещна с този на Холгер Бекстрьом. Стори й се, че той я приковава с очи. Забеляза също, че изражението му беше съчувствено, но и малко развеселено.

Близките й говореха един през друг. Валери преглътна. Почувства се заобиколена от луди. Сякаш младият адвокат беше единственият разумен човек в помещението. Принцесата неволно се обърна към него.

— Какво да правя? — попита тя.

— Наистина ли си задавате този въпрос? — отговори той спокойно.

Принцесата сведе глава и внезапно се засрами. Разбра, че той намира това условие за напълно неприемливо. Може би имаше право.

Но тя знаеше също, че семейството й със сигурност е на друго мнение.