Юлиане Сартена
За какво ти е любов? (21) (Когато Валери смяташе да сключи брак по сметка)

— Вън! — очите на принцеса Валери гневно блестяха. — Какво търсите тук? Искате да се уверите, че съм зле ли? Че ще отпразнувам двайсет и петия си рожден ден без съпруг, защото се вслушах в предупрежденията ви? Или пък дойдохте да ми се подиграете, защото ви се хвърлих на врата?

При тези думи гласът на Валери се пречупи.

Холгер, който стоеше срещу нея в салона на замъка Фрайнау, се опита да я успокои:

— Дойдох само за да видя как сте.

— И аз това казвам — извика принцесата, все още вбесена. — Дошъл сте, за да се убедите, че все още съм зле!

— Що за глупост? — ядосано й отвърна той. — Тук съм, защото донякъде се чувствам отговорен за вас.

— А, отговорен — повтори принцесата с убийствена ирония. — Трябва да се почувствам поласкана.

Тя стана, за да излезе от помещението, но той я задържа. Валери се опита да се измъкне, но силите й изневериха.

Холгер, който усети магнетичното въздействие на близостта й, бързо я пусна като че ли беше хванал нажежено желязо.

— Без мен сега вероятно щяхте да сте омъжена — отбеляза той.

— Точно така — съгласи се принцесата. — Ако не бях ви послушала, сега щях да съм омъжена жена и нямаше да се притеснявам заради предстоящия ми рожден ден. Майка ми щеше да е доволна, баща ми нямаше да се измъчва заради липсата на пари, замъкът нямаше да е застрашен, а сестра ми щеше да получи отлично образование. Никой нямаше да ме упреква. И тъй като и без това съм грозотия, в която никой мъж няма да се влюби, щеше да е все едно за кого ще се омъжа.

— Е, щом е така — отговори Холгер с фалшиво спокойствие, — тогава, честно казано, не виждам къде е проблемът.

Валери го стрелна с очи.

— Проблемът е в това, че толкова бързо не мога да намеря съпруг. Имам рожден ден в четвъртък. След три дни.

Той вдигна рамене.

— Не бих се притеснявал на ваше място. Има достатъчно мъже.

— Но трябва да се притеснявате! — разпалено отвърна принцесата.

— Така ли? Трябва ли? Защо?

— Защото се чувствам зле. И защото вината за това е изцяло ваша.

Последните думи Валери произнесе тихо. Поглеждайки бледото й лице, той се убеди, че тя казва истината. Беше потисната и нещастна. Изпита съчувствие към нея.

— Валери — продума той и тя се извърна към него.

Гласът му прозвуча приятелски и топло, почти нежно.

— Съжалявам, че съм виновен за ситуацията, в която се намирате. Нека бъдем приятели — предложи той.

Тя срещна погледа му.

— Как ще стане това? Та вие ме презирате.

Той поклати глава.

— Що за глупост! Защо да ви презирам? Как бих могъл и какво право имам? Самият аз съм допускал грешки. Трябваше да запазя мнението ми за брака за себе си… — той се запъна и млъкна. Затова пък се приближи към нея. — Няма ли да си подадем ръце?

Валери го погледна мълчаливо. Холгер хвана дясната й ръка и я стисна между двете си длани.

— Чувствам се отговорен за вас — заяви той. — И разбирам, че ситуацията, в която се намира семейството ви, е изключително неприятна. Затова ви предлагам помощта си.

— И как изглежда тази помощ?

— Ами търсите съпруг. Вината да осуетите сватбата с граф Северин беше моя. Държах твърде разпалена пледоария за брака по любов. Не биваше да го правя, защото, без да се омъжите, няма да получите наследството си. Не искам аз да съм виновен за това. С две думи: предлагам себе си за заместник на жениха.

Валери усети, че се изчервява.

— А какви са мотивите за благородното ви предложение? — попита тя.

— Приятелството.

— Разбирам — изрече принцесата с горчивина. — Приятелство, съжаление и чувство за отговорност.

Той кимна.

— Да, може и така да се каже.

Тя замълча.

— Това нищо ли е? — попита Холгер.

— Напротив — отвърна Валери с меланхолична усмивка. „Но е твърде малко“, продължи тя наум. Искаше любов, не приятелство. Но имаше ли избор?