Нина Грегор
Тя подготви сватбата му… и загуби ума си по него (19)

— Отменяме сватбата, Нел — каза Лидия, влизайки с гръм и трясък в кабинета на Нел.

— Какво каза? — на Нел й се стори, че не е чула добре.

— Себастиан и аз няма да се женим — потвърди Лидия и й показа лявата си ръка, на която вече нямаше годежен пръстен, като доказателство.

— Кажи ми, че се шегуваш! — Нел стана от стола си и я погледна невярващо.

— Разделихме се като приятели, както е модерно да се казва напоследък — каза Лидия, прокарвайки ръка през косата си и леко прехапвайки устни. — Въпреки всичко аз може би още го обичам…

Нел я прегърна. Следващите часове двете дами прекараха в откровен разговор. Въпреки раздялата си Лидия звучеше обнадеждена от плановете си за бъдещето и работата си в американската банка. Тя беше приела предложението и след две седмици летеше за Америка, за да започне там нов живот.

— Тук просто нямам какво да правя повече — тихо каза тя.

През следващите няколко дни двете прекарваха много време заедно. Случи се нещо, което Нел не смяташе, че е възможно — те станаха приятелки.

Нел обаче все още нямаше никакви вести от Себастиан. Тя се надяваше той да й се обади и винаги когато телефонът звъннеше, тя искаше от другата страна на линията да е той. Това обаче не се случваше.

Ако Себастиан имаше нужда от помощта й, той със сигурност щеше да дойде в замъка. Може би присъствието на Рафаел беше причината принцът да не идва и дори да не се обажда.

— Смятам, че ти ще трябва да направиш първата крачка — каза Лидия, докато Нел паркираше колата си на паркинга на летището.

— Какво искаш да кажеш? — попита Нел и усети, че се изчервява. — Не, Лидия, не е това, което си мислиш… ти нали не мислиш, че Себастиан и аз…

— Той те обича — отвърна Лидия. — Не знам колко сериозни са нещата между теб и Рафаел, но ти си тази, която трябва да реши с кого иска да свърже живота си.

— Лидия! — извика Нел и хвана ръката й. — Между нас със Себастиан няма нищо, повярвай ми!

— Знам — с усмивка отвърна Лидия. — Той обаче обича теб, не мен.

Двете мълчаливо отидоха в залата за заминаващи международни полети. Пътниците бяха започнали да се качват.

— Май ще трябва да тръгвам.

Те се прегърнаха и от очите им бликнаха сълзи.

— Още веднъж те моля, Нел, говори със Себастиан. Обещай ми, че ще се срещнеш с него, моля те.

— Обещавам.