Нина Грегор
Тя подготви сватбата му… и загуби ума си по него (14)

Телефонът иззвъня, но Нел го игнорира — беше твърде заета с изготвянето на менюто за сватба, която щеше да се отпразнува в Еренберг след две седмици. Това бяха едни от първите й клиенти и Нел трябваше да се погрижи да останат повече от доволни.

— Госпожица Размус би искала да разговаря с вас по телефона, госпожице Флеминг — чу тя гласа на Мари Шустер. — Знам, че не трябва да ви притеснявам, но госпожица Размус…

— Добре, Мари, прехвърли я.

Нел въздъхна, вдигна слушалката и в следващия момент чу гласа на Лидия от другата страна на линията. Тя беше започнала да й се обажда всеки ден, искайки все нови и различни неща, променяйки вече планираните и споделяйки й „гениалните“ си идеи.

На следващата сутрин Нел се постара да се облече и гримира много добре, преди да замине с Лидия за Мюнхен. Тя не искаше да изглежда като грозно патенце до нея, но въпреки всичко мъжките погледи отново бяха привлечени като магнит от бъдещата принцеса. Лидия изглеждаше зашеметяващо.

— Най-после дойде този ден — каза Лидия, след като пристигнаха в града, и прегърна Нел все едно бяха най-добри приятелки от години.

Без да се колебае, Лидия веднага влезе в бутика с най-скъпите рокли и започна да ги разглежда, без въобще да се интересува от цените им. Докато оглеждаше и мереше роклите, Лидия постоянно говореше с Нел. По-скоро водеше монолог, а младата наследница на Еренберг само й отговаряше с „да“ или „не“. Лидия й се оплака, че Себастиан работи прекалено много напоследък, почти всеки ден остава в кантората до късно и почти забравил рождения ден на майка й. Освен това тя се похвали, че с приятелки миналия уикенд са ходили на шопинг в Милано, а след това със Себастиан са ходили на романтична кратка почивка в планинската вила на свой приятел.

— Той обаче постоянно мисли за работа. Ще се разболее така — загрижено каза Лидия. — Много се притеснявам за него, твърде много работи. Когато се оженим, лично ще се погрижа да започне да мисли повече за себе си и за нас двамата и по-малко за работата си. А когато се появи и първото ни дете… — само представата за детето, което Лидия щеше да роди на Себастиан, прониза сърцето на Нел като стрела. — Той със сигурност ще бъде чудесен и много грижовен баща — продължи Лидия. — Племенниците ми и децата на нашите приятели обожават Басти. А, да, сетих се, че и за племенниците ми ще трябва да изберем тоалети за сватбата, също както и за шаферките.

Нел беше уведомила още преди няколко дни собствениците на бутика за рокли, към който се насочиха, че ще трябва да организират модно шоу на булчински рокли специално за Лидия.

Когато влязоха, бяха посрещнати лично от собственичката с шампанско и коктейлни хапки. Лидия обаче отказа дори да ги опита с мотива, че до сватбата трябва да свали пет килограма.

Нел и Лидия влязоха във вътрешно помещение, където започна ревюто, подготвено специално за тях.

Моделите показваха различни рокли и се обръщаха, навеждаха или завъртаха, когато Лидия им кажеше. Тя старателно си водеше бележки и правеше снимки с телефона си, но Нел усещаше, че бъдещата принцеса Фон Росбах не беше въодушевена от видяното.

Двете си тръгнаха от бутика с обещание да се обадят, когато Лидия вземе решение. Веднага щом излязоха Лидия изрази разочарованието си:

— Нел, не искам да те обидя или да изглеждам прекалено претенциозна, но тези рокли просто бяха прекалено обикновени. Аз да не съм някоя работничка в завод, която се жени за приятеля си шофьор на такси?

В следващия бутик Лидия най-после се спря на два модела, които реши дори да пробва. Оглеждайки се в огледалото, тя направи кисела физиономия и каза:

— Не са лоши, но не са и нищо особено.

— А защо да не ви ушият мечтаната сватбена рокля по поръчка? — предложи Нел. Двете току-що бяха седнали в едно улично кафе след дългата обиколка по сватбените бутици. — Така ще сте сигурна, че всичко е по вкуса ви.

Лидия се замисли и за момент замълча, гледайки съсредоточено в една точка точно зад главата на Нел. След това кимна.

— Ами мисля, че наистина сте права. Разполагате с нужните контакти, нали?

Разбира се, че разполагаше — все пак това й беше работата. Нел реши да се спре на млада дизайнерка, която все още не беше широко известна, но според нея моделите й бяха много сполучливи.

— Идеално. Направо можем да отидем при нея — радостно каза Лидия.

— Страхувам се, че не е толкова просто — отвърна Нел. — Ще се постарая да ви насроча час максимално скоро.

Лидия определено не беше доволна от този отговор. Тя беше свикнала да получава всичко, което пожелаеше, в мига, когато решеше, че го иска. Твърде малко хора се осмеляваха да не се съобразяват с капризите й. Тя погледна Нел разочаровано, но все пак кимна.

Когато Нел се върна в Еренберг беше капнала от умора. Не можеше да си спомни някога да се беше чувствала по-изтощена. Младата наследница на замъка едва стигна до трапезарията, където Тилман вече беше сервирал вечерята. Тя обаче почти не хапна, а само мълчаливо отпиваше от виното.

— Нещо не е наред с храната ли? — загрижено попита икономът, който не беше свикнал да вижда госпожица Флеминг толкова замислена и мълчалива.

— Не, не… просто хапнах в града, малко преди да се върна.

Тилман я погледна загрижено, но не каза нищо повече. С това се зае Хелене Розин.

— Не прекалявайте с тази ваша диета, графиньо. И без това сте станали кожа и кости — каза тя.

— Не, госпожо Розин, не съм на диета. Просто цял ден работих и сега съм много уморена. Това е. Нищо ми няма.

— Значи може би трябва да работите по-малко, графиньо.

Нел се усмихна.

— Започвам нов бизнес от нулата, госпожо Розин. Няма как да не работя много, всяко начало е трудно. Пък и мисля, че мога да сваля няколко килограма. Малко диета не би ми навредила.

— Напротив, мила моя, толкова си отслабнала, че вече приличаш на бостанско плашило — чу се познат женски глас от вратата. — Булките ги разбирам — слабеят от вълнение. Ти обаче недей да им подражаваш.

— Янина — радостно възкликна Нел и прегърна приятелката си.

— Сериозна съм в това, което ти казах, Нел — продължи принцесата. — Работата си е работа, но трябва да помислиш и за себе си. Наеми още някого и му прехвърли част от задълженията си, ще се поболееш, ако продължаваш така. Освен всичко друго Себастиан не харесва много слаби жени.

— Какво значение има за мен вкусът на Себастиан? — по-остро, отколкото й се искаше, попита Нел. — Да си гледа Лидия. Аз какво общо имам?

Янина сложи ръката си върху нейната.

— Знам, че те боли. Но има и други майки, които са родили красиви и умни синове. Ето например Рафаел — според мен той никак не е за пренебрегване. Аз лично бих му обърнала сериозно внимание…

— Ами обърни му, кой те спира!

Очите на Нел се насълзиха, но тя за нищо на света не искаше да избухне в сълзи. Не и сега, не и пред Янина.

Нел не спа добре тази нощ. Постоянно се будеше и сънуваше все един и същи сън — Лидия триумфално водеше Себастиан към олтара и двамата се целуваха. Когато Нел го погледнеше обаче, той никак не й приличаше на щастлив младоженец…