Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sie plante seine Hochzeit…, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Горан Райновски, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Заглавие: Аристократичен роман
Преводач: Горан Райновски
Издание: Първо
Издател: ИК „Труд“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Печатница: „Бет Принт“ АД
Редактор: Мирослав Бенковски
Технически редактор: Стефка Иванова
Художник: Станислав Иванов
Коректор: Валя Калчева
ISBN: 978-954-398-305-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1357
История
- — Добавяне
— Сватбеният панаир ще е събитието на лятото — каза принцеса Янина, докато в един топъл летен следобед седеше на терасата на замъка Еренберг с Нел и изненадващо пристигналия от Мюнхен Себастиан. Тримата разговаряха оживено за предстоящия панаир, наслаждавайки се на приготвения от Лина сладкиш от ягоди. — Навсякъде говорят за него — продължи Янина. — Мисля, че няма да можеш да се отървеш от кандидати да се врекат във вярност в замъка, Нел.
— За това трябва да благодаря на теб, Янина — отвърна с усмивка стопанката на замъка, макар да не беше толкова уверена в успеха си. Ако трябваше да е честна, тя много се съмняваше във всичко, което правеха, и понякога й се струваше, че нищо няма да стане така, както искаше и очакваше.
— Глупости, нищо не съм направила — усмихна се младата принцеса. — Вие с Рафаел свършихте всичко. Да ти призная, нямах представа, че е чак толкова добър. Та той направо е гениален! А освен всичко друго се е влюбил до уши в теб — изкиска се Янина.
— Какво? — извика Нел. — Да не мислиш, че…
При тези думи на сестра си Себастиан остави вилицата си настрани и погледна към Нел.
— Не ми казвай, че не си забелязала! — Янина наистина не можеше да повярва. — И за слепец е ясно, че никак не си му безразлична, Нел. Не виждаш ли, че той използва всеки повод, за да дойде тук? Ами промяната във външния му вид? Откакто го помня, е с дълга коса и брада, а сега е сресан и гладко избръснат, винаги с дизайнерска риза… не, не мога да повярвам, че не си забелязала.
Нел се усмихна, а Себастиан изгаряше от нетърпение да чуе отговора й.
Тя поклати глава.
— Ако си права за това, което казваш, аз най-искрено съжалявам за Рафаел. Той е симпатичен младеж и много добър човек. Но любов — не, и дума не може да става — поне не от моя страна. В момента мисля единствено и само за панаира и работата ми като сватбен агент.
Себастиан се усмихна, погледите им с Нел се срещнаха и усмивката му накара сърцето й да затупти учестено.
Последните приготовления за сватбения панаир в Еренберг бяха почти приключили. След ремонта и обновяването старият замък изглеждаше по-добре от всякога.
— Ти си невероятна — каза Янина на Нел при едно от посещенията си в замъка. — Как успяваш да се справиш с всичко толкова добре? Имам чувството, че успяваш да си навсякъде!
Нел въздъхна.
— Иска ми се наистина да можех да се разделя поне на четири, за да наблюдавам работата — каза тя, след което отметна падналата на челото й коса и изчезна в една от залите, където трябваше да се разопаковат току-що пристигналите мебели.
През последните дни преди панаира всичко вървеше гладко, с изключение на времето — от няколко дни валеше като из ведро. Нел се надяваше това да не е лошо предзнаменование.
В нощта преди събитието Нел събра приятелите си в замъка. Тя имаше нужда от моралната им подкрепа, а и й беше ясно, че така или иначе нямаше да може да мигне от вълнение през тази нощ.
Рафаел, Янина и Себастиан се опитаха да я разсеят и успокоят, че утре всичко ще бъде наред. Те обаче си тръгнаха и около полунощ тя се качи в стаята си, оставайки съвсем сама в големия замък.
Дъждът тропаше по перваза на прозореца, а силният вятър виеше в комина. Кой щеше да посети панаира в това лошо време? Дори тези, които дойдеха, щяха да стоят на закрито в замъка и нямаше да могат да разгледат околностите му.
Нел въздъхна. Какво щеше да стане утре?