Нина Грегор
Тя подготви сватбата му… и загуби ума си по него (11)

— Сватбеният панаир ще е събитието на лятото — каза принцеса Янина, докато в един топъл летен следобед седеше на терасата на замъка Еренберг с Нел и изненадващо пристигналия от Мюнхен Себастиан. Тримата разговаряха оживено за предстоящия панаир, наслаждавайки се на приготвения от Лина сладкиш от ягоди. — Навсякъде говорят за него — продължи Янина. — Мисля, че няма да можеш да се отървеш от кандидати да се врекат във вярност в замъка, Нел.

— За това трябва да благодаря на теб, Янина — отвърна с усмивка стопанката на замъка, макар да не беше толкова уверена в успеха си. Ако трябваше да е честна, тя много се съмняваше във всичко, което правеха, и понякога й се струваше, че нищо няма да стане така, както искаше и очакваше.

— Глупости, нищо не съм направила — усмихна се младата принцеса. — Вие с Рафаел свършихте всичко. Да ти призная, нямах представа, че е чак толкова добър. Та той направо е гениален! А освен всичко друго се е влюбил до уши в теб — изкиска се Янина.

— Какво? — извика Нел. — Да не мислиш, че…

При тези думи на сестра си Себастиан остави вилицата си настрани и погледна към Нел.

— Не ми казвай, че не си забелязала! — Янина наистина не можеше да повярва. — И за слепец е ясно, че никак не си му безразлична, Нел. Не виждаш ли, че той използва всеки повод, за да дойде тук? Ами промяната във външния му вид? Откакто го помня, е с дълга коса и брада, а сега е сресан и гладко избръснат, винаги с дизайнерска риза… не, не мога да повярвам, че не си забелязала.

Нел се усмихна, а Себастиан изгаряше от нетърпение да чуе отговора й.

Тя поклати глава.

— Ако си права за това, което казваш, аз най-искрено съжалявам за Рафаел. Той е симпатичен младеж и много добър човек. Но любов — не, и дума не може да става — поне не от моя страна. В момента мисля единствено и само за панаира и работата ми като сватбен агент.

Себастиан се усмихна, погледите им с Нел се срещнаха и усмивката му накара сърцето й да затупти учестено.

Последните приготовления за сватбения панаир в Еренберг бяха почти приключили. След ремонта и обновяването старият замък изглеждаше по-добре от всякога.

— Ти си невероятна — каза Янина на Нел при едно от посещенията си в замъка. — Как успяваш да се справиш с всичко толкова добре? Имам чувството, че успяваш да си навсякъде!

Нел въздъхна.

— Иска ми се наистина да можех да се разделя поне на четири, за да наблюдавам работата — каза тя, след което отметна падналата на челото й коса и изчезна в една от залите, където трябваше да се разопаковат току-що пристигналите мебели.

През последните дни преди панаира всичко вървеше гладко, с изключение на времето — от няколко дни валеше като из ведро. Нел се надяваше това да не е лошо предзнаменование.

В нощта преди събитието Нел събра приятелите си в замъка. Тя имаше нужда от моралната им подкрепа, а и й беше ясно, че така или иначе нямаше да може да мигне от вълнение през тази нощ.

Рафаел, Янина и Себастиан се опитаха да я разсеят и успокоят, че утре всичко ще бъде наред. Те обаче си тръгнаха и около полунощ тя се качи в стаята си, оставайки съвсем сама в големия замък.

Дъждът тропаше по перваза на прозореца, а силният вятър виеше в комина. Кой щеше да посети панаира в това лошо време? Дори тези, които дойдеха, щяха да стоят на закрито в замъка и нямаше да могат да разгледат околностите му.

Нел въздъхна. Какво щеше да стане утре?