Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sie plante seine Hochzeit…, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Горан Райновски, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Заглавие: Аристократичен роман
Преводач: Горан Райновски
Издание: Първо
Издател: ИК „Труд“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Печатница: „Бет Принт“ АД
Редактор: Мирослав Бенковски
Технически редактор: Стефка Иванова
Художник: Станислав Иванов
Коректор: Валя Калчева
ISBN: 978-954-398-305-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1357
История
- — Добавяне
Себастиан се замисли за това, че в последно време, целенасочено или не, беше отбягвал Еренберг, и реши да поправи това. Той искаше да докаже на самия себе си, че лошото му настроение напоследък не се дължеше на това, че Нел може би беше с Рафаел, а просто на нормалния за всеки млад бъдещ съпруг страх.
Той щеше да отиде при Нел като приятел и съветник — все пак бизнесът й все още прохождаше и тя със сигурност се нуждаеше от юридически съвети.
Този следобед Себастиан реши, че няма да стои повече зад бюрото, на което през последните седмици прекарваше по-голямата част от времето си, а ще отиде в Еренберг и ще си почине от насъбралото се напоследък напрежение с една разходка в парка с Нел.
Принцът взе чантата с лаптопа си, каза на секретарката си Хана Оберлох да отмени всичките му срещи за деня и тръгна към паркинга на подземния етаж. Той потегли веднага с максимална скорост. Просто нямаше търпение да напусне града. Съсредоточен в шофирането, не забеляза, че зад него караше спортна кола, която го следеше на известно разстояние — явно шофьорът й се стремеше да остане незабелязан.
В Росбах той смени деловия си костюм с дрехи за езда и тръгна към Еренберг на гърба на своя дорест кон. Жребецът не беше излизал от няколко дни и препусна почти в галоп. Стигнаха до Еренберг само за няколко минути.
Себастиан видя кафявата кола във вътрешния двор и повдигна вежди. Този досадник Рафаел също беше там. Нямаше ли си друга работа? Какво правеше постоянно при Нел?
— Моля, погрижете се за Аполо — каза Себастиан на момчетата в конюшнята и им подаде юздите.
Тръгвайки към замъка, той видя русите коси на Нел между високите дървета. Забърза и видя, че тя не беше сама — до нея имаше мъж, когото той веднага разпозна. Сега Себастиан нямаше никакво съмнение, че изпитва ревност — изгаряща и яростна ревност. Скрит зад едно дърво, той погледна към тях. Нел, която виждаше сега, не беше Нел, която познаваше отпреди. Тя бъбреше с него и се смееше — весела и безгрижна.
Възможно ли беше Лидия да имаше право и Нел наистина да беше влюбена в този Рафаел?
Себастиан осъзна, че нещата се бяха променили във времето, в което той не беше идвал в Еренберг. Вече не принцът беше довереният съветник на Нел, а Рафаел Тил, който явно беше заел „овакантеното“ място. Нел от много време не беше искала съвет от Себастиан, а когато той все пак изказваше мнението си по някой въпрос, тя просто кимваше или отговаряше едносрично, сякаш за да се освободи по-бързо от присъствието му.
Себастиан реши, че не иска да се среща с Нел и този Рафаел точно днес. Той се обърна и бавно тръгна към конюшните. Принцът се чувстваше така, сякаш върху раменете му имаше безкрайно тежък товар.