Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sie plante seine Hochzeit…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Papi (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2017)

Издание:

Заглавие: Аристократичен роман

Преводач: Горан Райновски

Издание: Първо

Издател: ИК „Труд“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Печатница: „Бет Принт“ АД

Редактор: Мирослав Бенковски

Технически редактор: Стефка Иванова

Художник: Станислав Иванов

Коректор: Валя Калчева

ISBN: 978-954-398-305-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1357

История

  1. — Добавяне

Себастиан се замисли за това, че в последно време, целенасочено или не, беше отбягвал Еренберг, и реши да поправи това. Той искаше да докаже на самия себе си, че лошото му настроение напоследък не се дължеше на това, че Нел може би беше с Рафаел, а просто на нормалния за всеки млад бъдещ съпруг страх.

Той щеше да отиде при Нел като приятел и съветник — все пак бизнесът й все още прохождаше и тя със сигурност се нуждаеше от юридически съвети.

Този следобед Себастиан реши, че няма да стои повече зад бюрото, на което през последните седмици прекарваше по-голямата част от времето си, а ще отиде в Еренберг и ще си почине от насъбралото се напоследък напрежение с една разходка в парка с Нел.

Принцът взе чантата с лаптопа си, каза на секретарката си Хана Оберлох да отмени всичките му срещи за деня и тръгна към паркинга на подземния етаж. Той потегли веднага с максимална скорост. Просто нямаше търпение да напусне града. Съсредоточен в шофирането, не забеляза, че зад него караше спортна кола, която го следеше на известно разстояние — явно шофьорът й се стремеше да остане незабелязан.

В Росбах той смени деловия си костюм с дрехи за езда и тръгна към Еренберг на гърба на своя дорест кон. Жребецът не беше излизал от няколко дни и препусна почти в галоп. Стигнаха до Еренберг само за няколко минути.

Себастиан видя кафявата кола във вътрешния двор и повдигна вежди. Този досадник Рафаел също беше там. Нямаше ли си друга работа? Какво правеше постоянно при Нел?

— Моля, погрижете се за Аполо — каза Себастиан на момчетата в конюшнята и им подаде юздите.

Тръгвайки към замъка, той видя русите коси на Нел между високите дървета. Забърза и видя, че тя не беше сама — до нея имаше мъж, когото той веднага разпозна. Сега Себастиан нямаше никакво съмнение, че изпитва ревност — изгаряща и яростна ревност. Скрит зад едно дърво, той погледна към тях. Нел, която виждаше сега, не беше Нел, която познаваше отпреди. Тя бъбреше с него и се смееше — весела и безгрижна.

Възможно ли беше Лидия да имаше право и Нел наистина да беше влюбена в този Рафаел?

Себастиан осъзна, че нещата се бяха променили във времето, в което той не беше идвал в Еренберг. Вече не принцът беше довереният съветник на Нел, а Рафаел Тил, който явно беше заел „овакантеното“ място. Нел от много време не беше искала съвет от Себастиан, а когато той все пак изказваше мнението си по някой въпрос, тя просто кимваше или отговаряше едносрично, сякаш за да се освободи по-бързо от присъствието му.

Себастиан реши, че не иска да се среща с Нел и този Рафаел точно днес. Той се обърна и бавно тръгна към конюшните. Принцът се чувстваше така, сякаш върху раменете му имаше безкрайно тежък товар.