Нина Грегор
Тя подготви сватбата му… и загуби ума си по него (13)

Отзивите за сватбения панаир в Еренберг бяха повече от чудесни. Телефонът на Нел не спираше да звъни и тя не можеше да вдигне глава от работа. Свободното й време просто изчезна, а и тя явно нямаше нищо против това. Нел вече не правеше задължителните само до преди няколко дни разходки из парка с Янина.

Приятелката й разбираше, че това повече не може да продължава, и се опита да я вразуми:

— Ако продължаваш така, или ще се разболееш, или ще умреш от претоварване! — каза й Янина. — Защо правиш всичко сама? Използвай секретарката на управителя на замъка или си наеми собствена. Баба ти си имаше помощничка до края на живота си.

— Не, няма нужда, мога да се справя с всичко сама — каза Нел, която дори беше радостна от факта, че не й оставаше никакво свободно време. Така нямаше кога да размишлява над личния си живот. Съзнанието й беше заето единствено с работата.

Нел обаче скоро осъзна, че така наистина не можеше да продължава и помоли управителя на замъка да използва помощта на неговата секретарка поне за половината от деня. На следващия ден Мари Шустер вече беше в приемната на кабинета на Нел, приемайки телефонните й разговори и „филтрирайки“ важните. Благодарение на кадърната и схватлива млада жена Нел успя да сложи ред в работата си и вече имаше време да язди с Янина, както правеше почти всеки ден преди панаира.

Около три седмици след сватбения панаир Нел чу оживен разговор в приемната на кабинета си.

— Съжалявам, но ако нямате предварително уговорена среща, госпожица Флеминг няма да може да ви приеме.

— Нямах представа, че трябва да си насроча среща — отвърна познат женски глас. Беше Лидия Размус. — Моля ви, направете изключение само този път.

Нел стана от бюрото и отвори вратата на кабинета. Лидия беше облечена в скъпа и елегантна копринена рокля в турскосиньо, а гъстата й черна коса беше вързана на кок, който подчертаваше добре оформените й скули. Себастиан имаше добър вкус за жени, трябваше да му се признае.

— Няма проблем, госпожо Шустер, госпожица Размус може да влезе.

Мари погледна към Нел.

— Но нали казахте… както желаете, госпожице Флеминг.

— Нел, мила, много ви благодаря — с красива усмивка каза Лидия и прегърна Нел за поздрав, все едно бяха най-добри приятелки. — Нямах никаква представа, че нещата тук са се развили толкова бързо.

— Няма проблем. Моля, седнете, госпожице Размус — каза Нел, посочвайки две кресла в ъгъла до прозореца, откъдето се откриваше чудесна гледка към лехите с рози в градината.

— Моля, наричайте ме Лидия — каза гостенката, след което погледна през прозореца. — Каква прекрасна гледка! Според мен розите придават уникален чар на градината, не смятате ли?

— Да, разбира се — опита се да се усмихне Нел и благодари на Мари, която донесе кафе. Тя погледна към Лидия, която сияеше — явно любовта й със Себастиан я правеше много щастлива.

— Вие сте прекарали последните месеци в Ню Йорк, така ли? — Нел се опита да смени темата, но добре знаеше, че Лидия беше дошла, за да използва услугите й като сватбен агент, нямаше как да избегне това.

Нел се опита да погледне позитивно на нещата. Все пак фирмата й беше все още нова на пазара и за нея нямаше да има по-добра реклама от това да организира сватбата на принц Фон Росбах и красивата Лидия Размус. Булевардните вестници със сигурност щяха да отделят цели страници на това събитие, а това щеше да е напълно безплатна и много ефективна реклама на Еренберг като място за организиране на скъпо струващи сватби.

— Ню Йорк, да… направо не знам с кой акъл се реших да отида на стаж там. Шест месеца са много дълго време, особено когато си разделен с мъжа, с когото току-що си се сгодила, и когото безумно много обичаш — каза Лидия, усмихна се чаровно и кръстоса дългите си стройни крака. — Това обаче вече е минало и с Басти искаме да се оженим още това лято. Тогава той официално вече ще е само мой. — Очите й искряха. — Беше любов от пръв поглед — продължи Лидия. Всяка нейна дума се забиваше като пирон в сърцето на Нел. — От първия момент знаех, че Басти е мъжът за мен, а много скоро и той го разбра. Звучи като сюжет на любовен роман, нали? Всичко между нас е толкова хубаво — ние се обичаме и искаме да станем законни съпруг и съпруга. Не е ли чудесно?

Нел отпи от кафето си и прехапа език толкова силно, че я заболя. Физическата болка обаче беше нищо в сравнение с това, което в този момент изпитваше.

— И двамата искаме всичко на сватбата ни да е идеално — продължи Лидия.

Тя подкрепяше всяка своя дума с добре отработен жест и Нел трябваше да признае, че наистина беше красива и чаровна дама. Със сигурност щеше да бъде прекрасна булка — булката на принц Себастиан фон Росбах.

Лидия затвори очи и се усмихна — явно си представяше деня, в който принцът щеше да я отведе пред олтара.

— Винаги съм мечтала за това — каза тя, — да бъда булка в приказна бяла рокля и принцът на бял кон да ме вземе и да съм вечно негова. Ето че сега мечтата ми ще се осъществи. Аз съм щастлива жена, Нел, много щастлива жена.

Лидия отвори очи и погледна към нея. Нел се почувства така, все едно тя погледна не в очите, а право в сърцето й.

— Със сигурност ще сте много красиви пред олтара — каза Нел. — Себастиан изглежда много добре, а вие сте красива жена — прекрасна двойка сте.

Нел не можеше да повярва, че е казала това.

— Изглежда добре? Нел, Себастиан е като излязъл от модно списание. Той е женският идеал за мъж. Всичките ми приятелки ми завиждат за него, колкото и да се опитват да го прикрият. Жените буквално се хвърлят на врата му и биха дали всичко, за да го имат. Но той е мой. Само мой, Нел — каза Лидия, след което затвори очи и се усмихна. В следващия миг тя стана от креслото и погледна към Нел. — Та кажете ми, моля ви, как си представяте нашия най-щастлив ден?

— Ами бих предложила първо да разгледаме залите и да изберете коя би била най-подходяща за вас. Или може би искате да се ожените в Росбах?

— Не, не, Росбах е ужасно място. Всичко там е толкова старо и демодирано, не смятате ли?

Не, Нел не смяташе така. Домът на семейство Фон Росбах беше чудесен средновековен замък. Когато го посети за първи път, тя се почувства като малко момиченце, пренесено в приказка, разказана от някой уличен поет преди столетия.

— Еренберг е съвсем различен — продължи Лидия. — Замъкът е толкова просторен и светъл. Благородно ви завиждам за него, Нел, и се радвам, че ще можем да се оженим на това прекрасно място. След сватбата с Басти няма да живеем в този ужасен замък Росбах, ще се преместим в жилище в Мюнхен. То е прекрасно — голямо и просторно, на практика в центъра. Даже вече съм наела архитект, който се е заел с вътрешното оформление и обзавеждане.

Нел погледна към Лидия. Тази жена добре знаеше какво иска и как да го постигне. Но дали Себастиан искаше същото?

Малко по-късно Лидия и Нел разгледаха някои от залите. Една от тях, която беше с големи френски прозорци, особено много допадна на бъдещата булка. След това двете излязоха от замъка, за да разгледат конюшните и сградите в близост. Там Лидия видя няколко карети, от които внезапно се вдъхнови, и реши, че на сватбата си иска да бъде в бяла карета, теглена от бели коне.

— Белите коне са най-красиви и величествени, не намирате ли, Нел? — попита тя, все още носена на крилете на въодушевлението си.

Те влязоха в конюшнята и Нел й показа конете, които все още не бяха излезли на паша. Лидия се страхуваше от тях и стоеше колкото може по-далеч. Мислеше, че ще я ухапят или ритнат, макар да бяха в боксовете си.

След това отидоха в параклиса, който наскоро беше обновен. Слънчевите лъчи се процеждаха през големите прозорци със стъклописи.

— Фантастично! Точно така винаги съм си представяла църквата, в която ще се венчая — въодушевено каза Лидия и вече започна да планира украсата, която да подхожда на роклята и булчинския й букет.

За какво всъщност й беше сватбен агент? Лидия знаеше прекрасно какво иска. Нел много бързо разбра това, но любезността не й позволи да го изкаже на глас.

След кратка разходка в градината те се върнаха в кабинета на Нел, където започнаха да разглеждат каталози с булчински рокли и аксесоари.

— Това е чудесно… това тук също… о, боже, това е великолепно! Знаете ли, Нел, страхувам се, че няма да мога да направя избора си сред това многообразие от толкова прекрасни рокли.

— Може би по-лесно ще се спрете на някоя, когато я пробвате и видите как ви стои — предложи Нел.

— Права сте. Кога ще отидем в Мюнхен, за да ги пробвам? Какво ще кажете за утре?

— Съжалявам, но през следващите няколко дни графикът ми е запълнен, нямам и минутка свободна — отвърна Нел. — Какво ще кажете за вторник? Тогава ще мога да прекарам целия ден с вас и да изберем нещо хубаво.

— Мислите, че само един ден ще е достатъчен, за да избера роклята за най-важния ден в живота си ли? Ако изобщо успея да намеря подходяща…

За момент Лидия изглеждаше раздразнена и ядосана, но после веднага върна дежурната си усмивка.

— А какво ще кажете за менюто — продължи тя. — Трябва да е нещо специално, нещо уникално. Мислех за… — Лидия изброи най-скъпите и екзотични ястия, а Нел си водеше подробни записки.

Разговорите и обсъждането на сватбата продължиха чак до вечерта. Лидия извади няколко листа от дизайнерската си дамска чанта — списък с гостите. Всички, които щяха да бъдат поканени, бяха или благородници, или много богати и влиятелни бизнесмени и политици.

Докато Нел разглеждаше списъка, Лидия погледна скъпия си ръчен часовник и почти извика:

— О, боже, кога е станало толкова късно? Нел, моля да не ми се сърдите, но трябва да тръгвам, Басти вече ме чака.

Да се сърди ли? Когато чу това, Нел въздъхна с облекчение и придружи бъдещата булка до колата й — скъп червен мерцедес кабрио, паркиран пред централния вход. Нел понечи да й подаде ръка, но Лидия я прегърна все едно бяха първи приятелки.

— Ще се видим във вторник, нали? Нямам търпение да пробвам роклите. Дано успея да си избера някоя.

Нел положи усилие да се усмихне.

— Поздравете Себастиан от мен — каза тя.

Лидия се качи в колата, запали мотора и бързо изчезна зад дърветата.

За момент Нел остана неподвижна, след което отиде в конюшните. Конете й действаха успокояващо, а точно в момента това беше единственото, от което имаше нужда — да се успокои след този ужасно дълъг ден. След като прекара известно време там, Нел излезе в парка, наслаждавайки се на тишината и уединението под сянката на вековните дървета. Тя събу обувките си и тръгна боса по прясно окосената трева. В далечината видя кулата на църквата на селото, гордо извисяваща се над всичко и всички. Нямаше да й е никак лесно да организира тази сватба, но тя си наложи да гледа на Себастиан и Лидия като на клиенти, които щяха да бъдат чудесна реклама за бизнеса й и да не намесва личните чувства в работата си. Трябваше да го направи.

Загубила представа за времето, когато се прибра в замъка, тя осъзна, че беше станало много късно.