Нина Грегор
Тя подготви сватбата му… и загуби ума си по него (15)

В следващите дни Нел почти не се виждаше със Себастиан.

— Басти направо се съсипва от работа напоследък — с въздишка каза Лидия. — А точно през седмицата преди сватбата ни ще трябва да лети за Мадрид. Страхувам се, че ще се оженим набързо и той пак ще се отдаде само на работата си.

В този горещ летен ден двете дами седяха на терасата на замъка, разглеждайки каталози на туроператори за сватбеното пътешествие на младата двойка.

— Рио — това е супер! — извика Лидия. След няколко минути реши, че петзвезден хотел във Венеция ще е по-подходящ — пътят няма да е толкова уморителен. Тя менеше мнението и предпочитанията си през няколко минути. — Венеция — чудесно място за меден месец. Направо си го представям, Нел — аз и Басти в гондолата на лунна светлина в Канапе Гранде, след това интимна вечеря в най-скъпия ресторант, площада Сан Марко, Кулата на Дожите… прекрасно място, което да посетиш с мъжа, когото обичаш. Точно това смятам да направя и аз.

Докато Лидия прелистваше каталога, Нел затвори очи. Тя си представи влюбените Лидия и Себастиан в гондола, под звуците на италианска музика, а след това в скъпия хотел… само при мисълта за това сякаш нож преминаваше право през сърцето й.

— Надявам се ще се погрижиш хотелът, в който ще ни настанят да е първокласен — прекъсна мислите й Лидия, която от дълго време й говореше на „ти“ — като на първа приятелка. — Не искам компромис, колкото и да струва. Знаеш, че парите нямат значение.

Нел положи неимоверни усилия, за да се усмихне, но почти не успя.

— Ще прегледам отзивите във форумите в интернет и ще ви резервирам стая в най-добрия хотел.

— Ти си истинско съкровище — усмихна се Лидия и най-неочаквано я прегърна. — С чиста съвест оставям приготовленията в твои ръце, знам, че ще се справиш отлично. С твоя помощ сватбата ни ще стане събитието на годината, искам вестниците да не спират да пишат за нея в продължение на месеци.

Нел въздъхна. Тя се замисли за това, че ако се беше запознала с Лидия при други обстоятелства, нещата между тях можеха да са съвсем различни. Все пак бъдещата жена на принц Себастиан нямаше лоши намерения и посвоему беше добър човек. Тя обаче беше жената, за която мъжът, когото Нел обичаше, съвсем скоро щеше да се ожени. А дали Себастиан я обичаше?

Двете млади жени бяха прекъснати от Тилман Бош, който дойде на терасата, почтително поздравявайки ги с лек поклон.

— Извинявам се за безпокойството, госпожице Флеминг, но господин Тил е дошъл.

— Рафаел? — учуди се Нел. — Поканете го да влезе, моля ви.

— Рафаел Тил значи — с лукава усмивка я погледна Лидия. — Хубав младеж. Трябва да призная, че имаш вкус, Нел, драга моя.

— С него сме само бизнес партньори, той се занимава с маркетинга. Между нас няма нищо.

— Няма, но може да има — отвърна Лидия. Тя стана и целуна Нел по бузата за довиждане. — Не искам да те притеснявам, мила моя. Кой знае, скоро може да организираш собствената си сватба — с усмивка каза тя и се приготви да си тръгва.

— Не бих имал нищо против да участвам в организирането й — чу се гласът на Рафаел, който току-що беше дошъл на терасата.

Нел трябваше да признае, че Лидия имаше право — той изглеждаше много добре в дънките и бялата си риза. Освен всичко беше влюбен в Нел от дълго време, това не беше тайна за никого. Защо обаче тя не можеше да го обича? Защо не можеше искрата да припламне? Тя го харесваше, той беше хубав мъж. Защо не можеше да се влюби в него?

Сърцето й обаче принадлежеше на друг и тя го знаеше. Колкото повече се опитваше да го накара да се подчини на здравия разум, толкова повече то отказваше да я слуша.

— Нел, изглеждаш великолепно — каза Рафаел.

Лидия с интерес видя как той я прегърна и целуна по двете бузи. В следващия момент той я забеляза и я поздрави с усмивка.

— Тъкмо си тръгвах — каза Лидия и му хвърли многозначителен поглед. — Пожелавам ви приятна вечер, драги мои. Ако питате мен, оставете работата. Тази вечер просто забравете за нея. Има толкова много други неща, с които човек може да запълни времето си и да си достави удоволствие.

Лидия ги погледна за последно, след което излезе и тръгна към паркинга пред централния вход, където я чакаше кабриото й.

Тя не можа да види как Нел бързо се отдръпна от Рафаел и застана на почтително разстояние от него.

— Трябва да се освежа. Веднага се връщам — каза тя, опитвайки се да прозвучи делово, и влезе вътре. Тя усети дори и с гръб погледа на Рафаел, който не можеше да откъсне очи от нея.

Хладният душ не й подейства никак освежаващо. Докато беше в банята, тя още веднъж се замисли за това как трябваше да продължи занапред с Рафаел. Той очевидно хранеше надежди, а тя не можеше и не искаше да ги сбъдне. В работата обаче той беше безукорен професионалист, много полезен за стартиращия й бизнес. Нел искаше с него да бъдат просто приятели, които да могат да си говорят за всичко без чувства или каквито и да било ангажименти. Очевидно обаче от негова страна това не беше така.

Когато Нел слезе отново, тя беше облечена с лятна рокля, която щедро разкриваше голяма част от краката й. Тя нямаше как да не забележи блесналия поглед на Рафаел, когато стана свидетел на тази гледка.

— Прекрасна си, Нел — каза той, стана и бързо я целуна по бузата. Нел отново се постара да застане на достатъчно голямо разстояние от него.

В малката трапезария Тилман беше сложил масата за двама. Прозорецът беше отворен и приятният летен бриз поклащаше белите завеси.

Рафаел галантно помогна на Нел да седне и наля от виното, което Тилман вече беше отворил.

— Изглеждаш малко уморена — каза той, сядайки срещу нея.

— Тежък ден — въздъхна Нел.

Рафаел я погледна загрижено.

— Работиш твърде много. Да, знам, знам — каза той, виждайки, че тя се кани да го прекъсне. — Не можеш да си позволиш да се отпуснеш. Чувал съм го стотици пъти. Ако обаче се разболееш от претоварване и недоспиване, дали ще можеш да ръководиш успешно бизнеса си?

Нел си помисли, че Рафаел й каза същото, каквото и Янина. Да не се бяха наговорили? Да, добре, прави бяха — и какво? Какво се предполагаше, че трябва да направи тя сега, когато десетки млади двойки искаха да прекарат най-щастливия ден в живота си в замъка, а тя да се погрижи за сватбата им и всичко около нея. Не, не можеше да остави нищо на случайността, а още по-малко в ръцете на някой друг. Прекалено много неща можеха да се объркат.

— Благодаря ти за загрижеността — с усмивка отговори Нел, — но аз съм много добре и няма за какво да се притесняваш. Чувствам се чудесно и се радвам, че всичко тръгна добре. Е, какви са новите ти предложения?

Рафаел въздъхна колкото може по-силно, за да го чуе тя, и извади няколко листа хартия от чантата си. За Нел това си беше работна вечеря, колкото и на него да му се искаше да е другояче. Добре, щом тя искаше така — чудесно. Водата дълбае камъка с постоянство. Той беше решен за нищо на света да не се предава, докато тя не откликне на чувствата му. Всички хубави неща са трудни за постигане.

Нел намери новите му предложения за рекламни кампании за фантастични. Улисани в разговора, те не забелязаха колко късно беше станало. В професионално отношение се разбираха повече от чудесно, но защо не можеше да прехвръкне искрата, която да запали любовта й към него? „Търпение — каза си Рафаел. — И това ще стане, всичко по реда си.“

Той погледна часовника си и реши, че е време да си ходи.

— Вечерта беше чудесна, благодаря ти — каза Нел и му подаде ръка за сбогуване.

Рафаел спонтанно я дръпна към себе си, прегърна я силно и я целуна, без да обръща внимание на недоволството й.

Тялото й му се отдаде, но сърцето — то беше другаде.