Нина Грегор
Тя подготви сватбата му… и загуби ума си по него (16)

— Мисля, че този симпатичен мъж… е влюбен до уши в Нел — каза Лидия. Тя пътуваше със Себастиан към дома на нейна приятелка, която имаше рожден ден. Годеникът й беше забравил и за тази уговорка, както и за много други в последно време. — Двамата си подхождат много, не смяташ ли? — обърна се към него тя с усмивка на идеално оформените си устни.

— Нел и Рафаел Тил? — през зъби каза Себастиан. — Ти мислиш, че те…

— Точно това мисля. Те биха били чудесна двойка, а и са свързани с работата си, което е още по-добре — каза Лидия и се разположи още по-удобно в кожената седалка на лимузината. Прозорците на колата бяха отворени и вятърът си играеше с гъстата й черна коса.

— Но… какво те кара да мислиш така? — той се опита да прозвучи незаинтересовано, сякаш просто поддържаше разговора. Всъщност обаче беше всичко друго, но не и незаинтересован от темата, даже напротив.

— Ами само трябва да ги погледнеш, докато са заедно, за да разбереш. Но ти все си на работа, все си зает. Не е чудно, че не си забелязал.

Себастиан се почувства така, сякаш някой беше забил нож в сърцето му. Нел и Рафаел Тил… и той да не забележи… Себастиан трябваше да признае, че през последните седмици почти не беше ходил в Еренберг. Нормално беше да не знае какво се случва там. Напоследък обаче наистина имаше твърде много служебни ангажименти, а и се чувстваше виновен спрямо Нел за това, че не й беше споделил за Лидия по-рано. Реално нямаше причина да се чувства гузен за каквото и да било — все пак с Нел бяха приятели и нищо повече. Въпреки всичко обаче той имаше угризения на съвестта и избягваше да ходи в Еренберг по тази причина. Дали с Нел трябваше да бъдат само приятели… дали Лидия беше жената за него… дали… Сега пък и този Рафаел Тил. Още когато го видя, Себастиан не го хареса. Как можеше Нел да има нещо общо с него… жени, иди ги разбери.

— А Нел? — продължи той.

— Все още се колебае — отвърна Лидия, — но не вярвам да е за дълго. Рафаел е хубав мъж все пак, трябва да признаем.

— Не знам, не си падам по мъже — саркастично отвърна Себастиан.

— Ха, ха, много смешно, няма що — отговори Лидия, след което се наведе към него и го целуна по бузата. Той обаче си остана все така замислен.

Вечерта започна твърде неприятно за Себастиан. Отсега знаеше, че партито нямаше да му бъде никак забавно. Той не можеше да спре да мисли за този Рафаел и за това, че именно сестра му Янина го беше запознала с Нел.

През останалата част от пътя Себастиан беше замислен и мълчалив. Отговаряше едносрично на Лидия, която пък за сметка на това не спираше да говори за всичко и всеки на партито тази вечер.

Елегантната вила на приятелката на Лидия беше разположена сред чудесно оформена и поддържана градина, огрявана от последните лъчи на залязващото слънце. На входа се бяха струпали няколко коли, които изчакваха реда си да паркират, и Себастиан много бързо се изнерви. Той започна да удря гневно по волана.

— Не си в настроение ли? — изгледа го изпитателно Лидия.

Той поклати глава.

— Не, настроението ми си е добро. Просто тази вечер можех да правя много по-полезни и смислени неща, отколкото да чакам тези некадърници да се учат да паркират.

Лидия повдигна вежди — „некадърници“ — не беше го чувала да говори така никога.

— Не съм те карала да идваш насила! — ядосано му каза тя.

Себастиан пое дълбоко въздух и затвори очи.

— Извинявай, днес просто не ми е ден.

Той си наложи да се държи учтиво и галантно — както подобава на принц, и след като слязоха от колата, сърдечно поздрави рожденичката, която беше излязла специално, за да ги посрещне.

Лидия обаче усещаше, че нещо с годеника й не беше наред. Той си беше взел чаша вино и седеше сам на едно канапе, взирайки се в една точка. Тя реши, че просто днес наистина не му е ден — все пак не можеше да очаква от него да се забавлява до зори на всяко празненство, на което ходеха. Малко след като влязоха, приятелките на Лидия буквално я обградиха, за да я разпитат за скорошната й сватба. Те й задаваха безброй въпроси, на които тя отговаряше с удоволствие, и това й помогна да не мисли за лошото настроение на Себастиан. Разказа на всички за невероятния си сватбен агент — Нел, която се грижеше за всичко около сватбата по най-добрия начин — „истинско съкровище“. Лидия сподели на приятелките си, че беше възложила на Нел да резервира хотел и самолетни билети за медения им месец и че поканите за сватбата бяха почти готови — всеки момент трябваше да излязат от печатницата. Една от приятелките й вдигна тост за бъдещото младо семейство и всички пиха от скъпото шампанско.

Оркестърът започна да свири рок и на Лидия й се прииска да потанцува със Себастиан. Тя се огледа, но не го откри в стаята.

Отиде на бара и видя, че той беше седнал там, все така стискайки чашата с вино и все така гледайки в една точка.

— Здравей, любов моя — каза му тя, прегърна го и го целуна. — Свирят нашата песен. Ела да танцуваме.

За момент той я погледна така, сякаш изобщо не беше чул какво му каза, след което поклати глава.

— По-късно, Лидия, добре съм си тук, говорим си с момчетата — сухо каза той и й обърна гръб.

Момчетата? С кого си говореше? Цяла вечер и дума не беше обелил и тя много добре забелязваше това. Гневът започна да се надига у нея като гореща лава във вулкан, който съвсем скоро щеше да изригне с пълна сила. Досега винаги тя беше най-важна за него, а когато свиреха тяхната песен, той винаги оставяше всичко друго и я канеше на танц. Тази вечер обаче се държеше с нея все едно беше някакво досадно насекомо. Какво му ставаше, за бога?

— Какво ти е, Басти — попита го тя, опитвайки се да остане спокойна.

— Какво трябва да ми е?

— Ами държиш се някак… странно. Изглеждаш угрижен — това е, нали? Имаш проблеми в работата?

— Всичко е наред. Просто много работа ми се събра напоследък — това е.

— Когато се оженим, трябва да започнеш да работиш по-малко. Не искам, когато те видят, децата ни да ме питат кой е този чичко, който идва у дома толкова рядко.

Лидия не осъзнаваше, че говори много силно и всички около тях ги слушат. Тя се огледа, усмихна се, а след нея и Себастиан опита да направи същото. В момента обаче той усещаше сърцето си като буца лед в гърдите си.

Той стана, подаде ръка на Лидия и я заведе на дансинга. Оркестърът вече свиреше блус и Лидия го прегърна силно, танцувайки в ритъма на музиката. Студенината в гърдите му обаче остана все така силна.

Лидия беше права — нещо се случваше с него. Какво ставаше, защо не можеше да си намери място от нерви? И защо в сънищата му напоследък се появяваше само и единствено усмихващата се Нел, а не Лидия? Тези сънища той си спомняше много добре и само при мисълта за тях се чувстваше виновен пред годеницата си.

Себастиан осъзна, че през последните дни образът на Нел — с красивото си лице и сини очи — не излизаше от съзнанието му. Той се сети за Рафаел Тил и сякаш дишането му спря. Рафаел… как по дяволите… защо… дали…? Само мисълта за Нел в прегръдките на този Рафаел го караше да не може да си намери място от ярост.

Лидия беше жената, която той обичаше, и за която щеше да се ожени само след няколко седмици. Любовта между тях пламна още в първия момент, в който се срещнаха, и когато тя му каза, че заминава за шест месеца в Ню Йорк, Себастиан буквално не можеше да си представи как ще издържи толкова дълго време без нея.

Дали пък причината за поведението и състоянието му не беше просто страхът от предстоящата сватба…?