Нина Грегор
Тя подготви сватбата му… и загуби ума си по него (12)

На следващата сутрин времето беше прекрасно — нямаше и помен от дъждовете през предишните дни. Слънцето грееше още от сутринта, земята беше почти изсъхнала, а по небето нямаше нито едно облаче.

Нел не хапна нищо на закуска — беше прекалено притеснена и напрегната. Тя постоянно гледаше през прозореца, сякаш за да се увери, че времето няма да й изиграе лоша шега и отново да завали.

Точно в девет сутринта панаирът трябваше да бъде тържествено открит от кмета на общината. За музикалното оформление щяха да се погрижат оркестърът на пожарната команда и смесен църковен хор.

— Графиньо, трябва да видите това — гласът на Хелене Розин прекъсна мислите на Нел. — Алеята е пълна с коли и Габи казва, че стигат чак до селото!

Нел постоянно казваше на служителите в замъка да не я наричат „графиня“, а просто госпожица Флеминг. Тя стана, отиде до прозореца и при вида на колоната от коли дъхът й спря.

— Но това е… — изгуби ума и дума от вълнение.

— … фантастично, нали? — Янина влезе в стаята и прегърна приятелката си. — Отвън е пълно, едва успях да мина! Казвам ти, Нел, това ще е грандиозен успех!

— От твоята уста в Божиите уши — отвърна Нел и погледна към часовника си. — Боже, кога е станало толкова късно? Трябва да отида и да се преоблека веднага — каза тя и бързо излезе.

Точно в девет Нел стоеше до кмета пред централния вход на замъка Еренберг. Бяха дошли всички видни местни личности, които бяха заели места на стъпалата на замъка. Кметът поздрави с добре дошли многобройните гости на събитието и официално откри панаира. След речта му оркестърът и хорът изпълниха няколко произведения, които бяха бурно аплодирани от гостите. Когато свършиха, Нел покани всички в замъка, където ги очакваха шампанско и ордьоври. С чаша в ръка посетителите разглеждаха балните зали, в които брачните двойки щяха да се врекат във вечна вярност и да прекарат по незабравим начин най-щастливия ден в живота си. Всички бяха много впечатлени от условията, които замъкът предлагаше, и Нел трябваше да отговори на хиляди въпроси. По обяд дойдоха още посетители и Еренберг буквално се пръскаше по шевовете.

На специално изграден за целта подиум в зимната градина се проведе ревю на булчински рокли. Докато моделите представяха фееричните тоалети от дантела, коприна и шифон, Нел се огледа за приятелите си. Янина беше до нея, също и Рафаел, който изглеждаше много добре в елегантния си летен костюм. Нямаше го само Себастиан.

— Сигурно е отишъл на летището — отговори Янина на въпроса на Нел къде беше брат й. — Едва тази сутрин разбра, че трябва да бъде там и сигурно затова още не е пристигнал.

— Но ще дойде, нали? — нетърпеливо попита Нел.

— О, разбира се, всеки момент ще е тук — отвърна Янина.

Нел нямаше много време да мисли за отсъствието на Себастиан, тъй като след модното шоу безброй бъдещи булки и техните майки я обсипаха с въпроси.

Проспектите, брошурите и визитките, изготвени от Рафаел, бяха изключително полезни. Той беше отпечатал стотици, но в края на деня почти бяха свършили — интересът на гостите към булчинските рокли, букети, прически, аксесоари, менюта и всичко, свързано със сватбените тържества, беше огромен.

Нел отново се огледа за Себастиан, но не можа да го открие — явно все още не беше дошъл. Вниманието й беше отклонено от репортерка от списание за сватби, която искаше да вземе интервю от нея, а след това от гости, които желаеха да разгледат и парка на замъка заедно с конюшните и параклиса. Елин фотограф й предложи да си сътрудничат в заснемането на бъдещите сватбени церемонии. В замяна на разрешението й да снима той предлагаше да препоръчва замъка й като място за организиране на сватби сред познатите и колегите си.

Когато Нел най-после видя Себастиан, обедното слънце вече отдавна беше огряло гостите на панаира. Той я поздрави само с ръкостискане без обичайната прегръдка или целувка. Тя си помисли, че си въобразява… защо…?

— Изглежда сте пожънали голям успех — каза той, поглеждайки към стотиците гости.

— Да, мина отлично. Даже вече имам заявки за сватби. Не предполагах, че клиентите ще дойдат толкова бързо.

Вместо Себастиан в диалога се включи привлекателна чернокоса жена, която стоеше до него. Нел не я беше забелязала досега.

— Открили сте прекрасна пазарна ниша, драга моя. Гостите очевидно са много въодушевени от това, което предлагате, нали Басти?

Басти? Коя беше тази жена?

— Запознайте се — Нел Флеминг — това е Лидия Размус.

— Радвам се да се запознаем, Нел. Нали мога да ви наричам Нел? След всички хубави неща, които съм чувала за вас, ви чувствам като близка моя приятелка, а се запознахме едва преди миг.

— Да, разбира се — отвърна Нел, която имаше чувството, че гърлото й е пресъхнало и след малко ще се задави.

— Искам да ви съобщя радостна новина, драга Нел, Басти и аз ще сме сред първите ви клиенти — каза тя и погледна влюбено принца до себе си. — Последната половин година аз прекарах в Ню Йорк на стаж в една от най-големите банки. Сега обаче се върнах и с Басти ще се оженим колкото се може по-скоро, нали любими мой? — каза тя и прегърна Себастиан. На лявата й ръка блестяха скъпа гривна със смарагди и пръстен с диамант.

Сърцето на Нел спря да бие за момент, след което отново започна да тупти така, сякаш всеки момент щеше да изскочи от гърдите й. Изражението на Себастиан само потвърди казаното от тази жена. Тя погледна към лявата му ръка, но не видя пръстен, който да подсказваше, че е сгоден.

— Аз… — започна Нел и си пое дълбоко дъх, след което продължи — много ще се радвам да помогна на вас и Себастиан в планирането на най-щастливия ден в живота ви. Само ми кажете, когато сте готови, за да започнем.

Нел се извини и отиде да види как са другите гости. Вървейки по прясно окосената трева в двора на замъка, тя ясно осъзна защо новината за годежа на Себастиан й беше подействала като леден душ — беше се влюбила в този мъж, колкото и наивно да беше от нейна страна. Той обаче се оказа обвързан — ами да, нямаше да чака нея? Какво всъщност си беше въобразила тя?

Ами той? С цялото си внимание и помощ — не беше ли направил всичко това, за да й подскаже нещо? „Очевидно не, драга моя — каза си Нел, — очевидно не.“

След разговора с Лидия и Себастиан денят на Нел от прекрасен се превърна в твърде неприятен. Мъжът, когото обичаше, принадлежеше на друга.

Някой докосна ръката й. Себастиан? Тя се обърна и видя Янина, която я гледаше със съжаление.

— Не знаеше ли? — попита я тя.

— Не… не знаех, но много се радвам за Себастиан. Лидия е чудесна партия за него — красива, образована, с произход… нали? Двамата със сигурност ще са много щастливи заедно.

Тъжните й очи обаче казваха друго. Янина веднага разбра, но реши, че сега не е моментът да подхваща темата и замълча. Вместо това взе две чаши шампанско от подноса на един млад сервитьор и подаде едната на Нел.

— Как може още да не сме вдигнали тост за грандиозния ти успех днес? — усмихна се тя.

Чу се звън на кристал и Янина прегърна приятелката си.

— Пожелавам ти да организираш хиляди сватби на това прекрасно място! Сигурна съм, че днешният успех е само началото — каза й тя.

Нел се усмихна или поне положи усилия да го направи и усети, че не се получи добре. Денят беше наистина успешен, но тя беше тъжна, по-тъжна от всякога. Дойде един фотограф, който поиска да я снима, и й каза, че панаирът ще е на първа страница на утрешния брой на голям мюнхенски всекидневник. Беше й все едно.

Когато малко по-късно Нел потърси Себастиан и Лидия, не можа да ги открие никъде. Явно си бяха намерили по-добро занимание…

И вторият ден на панаира пожъна огромен успех не само за Нел, но и за фирмите, чиито каталози и проспекти се разграбиха като топъл хляб.

Себастиан и Лидия не дойдоха през този втори ден и Нел дори донякъде се зарадва. Нямаше да й се налага отново да гледа любимия си мъж с друга.

Нел остана заедно с Рафаел и Янина дълго след като и последният посетител си тръгна от замъка. Успехът беше безспорен и комплиментите на Рафаел бяха като балсам за наранената душа на Нел. Той беше много добър и отзивчив човек. Колко по-лесно и просто щеше да е, ако се беше влюбила в него, а не в принца…