Каролине Танек
Млада, красива и отдадена на друг (9) (Как принц Александър се влюби в годеницата на брат си)

— Каква катастрофа — каза тихо Юлиане, обърна се с лице към слънцето и затвори очи.

В главата й нахлуха спомени за пазаруването с принцеса Терезе. Тя беше завела бъдещата си снаха в най-скъпия магазин за булчински рокли в града, а сигурно и в страната. Всички рокли бяха великолепни — като излезли от вълшебна приказка. Най-евтината от тях струваше повече от месечната заплата на Юлиане.

— Не можете да се омъжите за сина ми облечена в някаква си дрипа — беше се аргументирала принцесата.

Юлиане дори изпробва една от най-елегантните и стилни рокли в магазина. Тя й стоеше чудесно, като че беше ушита специално за нея — истинска мечта.

Мечтата обаче струваше повече от осем хиляди евро. Поради тази причина Юлиане отказа да я купят с аргумента, че иска да си помисли. Тя не искаше да влиза в дългове заради една булчинска рокля. Струваше й се глупаво и ненужно. Така обаче си навлече гнева на принцесата. Терезе я обвини, че саботира собствената си сватба още преди да са започнали приготовленията.

След като приключиха обиколката по магазините, и двете бяха уморени и нервни.

— Не се притеснявай за това, любима моя — каза й Филип. Той седна до нея на палубата на яхтата си, която плуваше в открито море. Филип взе две чаши и сипа в тях шампанско от хладилната чанта, която стоеше до тях. — Все ми е едно какво ще носиш на сватбата — продължи той. — За мен е важно, че в първата брачна нощ ще си облечена само с едно.

— Така ли, и какво е то? — попита Юлиане.

— Червилото ти — каза той и й намигна.

— Ах ти, палавник — шеговито каза Юлиане и се сгуши в силните ръце на любимия си.

Тя се притисна силно в него, прокара ръка през косите му, затвори очи и се постара да забрави всичко негативно от предишния ден.

В този момент звънна мобилният телефон на Филип. Юлиане се почувства като обляна с ледена вода.

— Ало? А, Фелиситас, съкровище… разбира се, че мисля за това… не, не, едва ли би било добре… чакай малко — той стана и влезе в каютата под палубата.

Коя беше тази Фелиситас, която той нарече „съкровище“? И защо Филип реши да проведе разговора в каютата? Имаше нещо, което искаше да скрие от годеницата си ли?

Юлиане погледна към морето тъжна и замислена. Вълните се удряха в яхтата, разбивайки се на пръски. На руля стоеше капитан с униформа — човек, отдавна преминал шейсетте, с прошарена коса и лула в ъгъла на устата. Той гледаше право напред и не обръщаше никакво внимание на случващото се на борда.

— Извинявам се — каза Филип, който се беше върнал от каютата. Той свали сенника, за да се предпазят от все по-силно напичащото слънце. — Ще изключа този телефон. Само ни пречи.

— Кой беше?

— Бизнес дама — мой партньор. Търсят ме по работа постоянно, въобще не им пука, че съм на яхтата с годеницата си и искам малко да си почина. Та за какво говорехме? — попита той и я прегърна.

— За сватбата ни. Знаеш ли, мислех си, че ще е добре родителите ни да се запознаят, преди да се оженим. Какво ще кажеш да организираме една обща вечеря.

— Не съм сигурен, че родителите ми ще могат да намерят време за това. Те са много заети.

— Става дума за най-много 2 часа, една най-обикновена вечеря.

— Ами какво да ти кажа, майка ми членува в безброй комитети и почти никога няма свободно време за каквото и да било.

— Моля те, попитай я все пак дали няма да може да отдели малко от времето си. Мисля, че е по-добре семействата ни да се запознаят, преди да се оженим.

— Защо? Мен ако питаш, сватбата засяга само нас двамата. Какво общо имат родителите ни или който и да било друг?

— Но семействата ни не бива да бъдат изолирани от случващото се с нас.

— Щом казваш — отвърна Филип и отегчено въздъхна. — За мен е важно само да сме заедно и да се обичаме. Какво ще кажеш другата седмица да отидем до Венеция за няколко дни и да забравим за приготовленията за сватбата? Ще си намерим хубав хотел и ще сме само двамата.

— Не мога, на работа съм.

— Кажи, че си болна. Хайде, Юлиане, нека да пътуваме. Та ние сме млади, имаме нужда от преживявания.

— Не мога, съжалявам — каза Юлиане и прехапа устни. — Вече ти е скучно с мен, така ли?

— Глупости — небрежно каза той и отпи от шампанското си. — Избрала ли си вече фризьор и гримьор за сватбата?

— Не и не ми трябва. Сама мога да си направя прическа и да се гримирам.

— Можеш, но не става. Като моя жена веднага ще попаднеш под светлините на прожекторите. Медиите ще използват всяка възможност да те снимат, да вземат интервюта и да пишат за теб. Не може да се гримираш сама или да си правиш прическа с машата вкъщи. Ще ни изложиш.

— Аз винаги се грижа за добрия си външен вид — засегната каза тя. — Няма да те изложа, не се притеснявай.

— Знам, че няма да ме изложиш — каза той и хвана ръката й. — Но въпреки това се постарай да си намериш добър стилист. Парите нямат значение, аз ще платя за всичко, знаеш, че не е проблем.

— Няма нужда — каза Юлиане и повдигна глава, за да не види той колко беше засегната. Наистина ли Филип смяташе, че не знае как да се представя пред хора?

— Добре, защо се цупиш сега? — попита той. — Какво лошо има в това да оставиш грижите за външния си вид в ръцете на професионалисти? Майка ми ще ти помогне да намериш някой наистина добър.

— Майка ти — през зъби каза Юлиане. Значи принцесата беше говорила зад гърба й за външния й вид, иначе Филип нямаше да настоява толкова. Тя усети как кръвта се качи в лицето й. — Кажи й, че сама мога да се оправя. Нямам нужда от помощта й.

— Както искаш. Но ти скоро ще си моя жена и няма да има нужда да губиш време сама да се разкрасяваш. Аз ще се погрижа и ще платя за всичко, което някога ще ти бъде необходимо.

— Но аз не искам.

— Какво означава това? — попита Филип и я изгледа с раздразнение. — Да вземем например работата ти. Наистина ли смяташ, че е възможно да носиш уиски и сандвичи на някакви хора по самолетите, след като станеш моя жена? Какво искаш да мислят за мен хората? Че не мога да си позволя да те издържам ли? Даваш ли си сметка как ще се чувствам аз?

Юлиане скръсти ръце пред гърдите си.

— За теб е най-важно какво ще кажат хората за нас, така ли?

— Разбира се. Ти добре знаеш колко важни са добрите контакти в бизнеса. Последното, което искам, е да ми се присмиват за това, че жена ми се разхожда из някакъв самолет с къса пола, носейки кафе и сок на пътниците.

— Не смятам, че някой ще те помисли за беден заради това, че ще продължа да работя.

— Точно така ще стане. Да не говорим какво ще си каже майка ми.

— Ще й обясня как стоят нещата. Ще разбере — отвърна Юлиане.

— Както искаш. Не искам да се караме. Нека да помислим къде да се оженим. За празненството след сватбата предлагам хотел „Атлантик Кемпински“. Той е един от малкото хотели, предлагащи истински добро обслужване.

— Няма ли да е резервиран? Чувала съм, че там се чака с месеци.

— Да, но майка ми има връзки навсякъде. Със сигурност ще уреди прекрасна зала.

— Аха. И в „Кемпински“ значи има връзки — каза Юлиане, преглъщайки на сухо. Все едно буца беше заседнала в гърлото й. — А защо да не отпразнуваме сватбата ни в градината на замъка под открито небе и с романтична музика…

Филип се изсмя.

— В градината? Не говориш сериозно, нали?

— Напротив. Би било чудесно.

— Идеята не е чак толкова лоша, но отсега ти казвам, че майка ми ще се съгласи само през трупа си.

— Значи за всичко трябва да се съобразяваме с нея, така ли? Тя ли ще определя бъдещето ни?

Юлиане стана и облече пуловера си. Изведнъж се бе почувствала безкрайно беззащитна и уязвима по бански костюм. Сякаш пуловерът можеше да я предпази.

— Не може да не се съобразяваме с нея поне за някои неща. Най-малкото трябва да живеем в замъка.

— Ще живеем при родителите ти?

— Да, надявам се не си очаквала друго.

— Напротив, защо да не живеем в къщата в града?

— Малка е. А и традицията повелява наследникът на замъка да живее в него. Преди сватбата това може и да не се спазва, но ожени ли се, задължително трябва да живее със семейството си в семейния замък.

Юлиане прехапа устни. Значи скоро щеше да живее под един покрив с принцеса Терезе. Само мисълта за това я ужасяваше.

— Не може ли да си имаме собствена къща, Филип. Не искам да е голяма, а да е… наша, на двама ни…

— Не, Юлиане. Ще се нанесем в западното крило на замъка. Майка ми вече обзавежда жилището ни там.

Майка му. Тя явно държеше всичко и всички да са под контрола й. Дори жилището на сина си и снаха си щеше да обзаведе по собствен вкус. Това преля чашата. Юлиане стана. Искаше да влезе в каютата.

Филип я погледна ужасен.

— Внимавай!

Беше твърде късно.

Юлиане не беше забелязала, че капитанът завърташе платното, за да насочи лодката в друга посока. Когато стана, реята я удари по главата. Изведнъж тя загуби равновесие и всичко, което си спомняше след това, беше, че изпита силна болка и падна във водата.