Каролине Танек
Млада, красива и отдадена на друг (15) (Как принц Александър се влюби в годеницата на брат си)

Следващите няколко дни бяха едни от най-ужасните в живота на Юлиане. Всички вестници пишеха за разследването срещу баща й. Макар да нямаше неопровержими доказателства и все още разследването да беше в начален стадий, медиите бяха убедени, че той е крадецът. В едно заглавие дори го бяха нарекли „баронът крадец“.

Медиите не даваха покой и на Юлиане. Разваленият годеж за тях беше достатъчно доказателство за вината на баща й. Някои дори директно я подозираха и обвиняваха в съучастие. Полицията нямаше никакви улики, но въпреки това тя все още беше сред заподозрените.

Филип се беше отдръпнал изцяло от нея. Не само че не й се обаждаше, но при нейните опити да се свърже с него винаги попадаше на иконома, който по нареждане на работодателя си отказваше да я свърже с него.

Юлиане все по-често мислеше дали майка му не стои зад всичко това. Тя не одобряваше годежа им и по всякакъв начин се беше постарала да й го покаже. Това обаче бяха само подозрения, а тъжната истина беше, че Филип буквално не искаше да чуе повече за доскорошната си годеница.

С Атик в ръце Юлиане излезе в градината на къщата на кръстницата си и взе сутрешния вестник от пощенската кутия. Тя си беше взела отпуск, защото случилото се в последните дни й беше дошло в повече и тя почти беше загубила почва под краката си. Освен това Юлиане искаше да проведе собствено разследване и да разбере как роклите са се озовали в бутика в Холандия. Тя беше решена да не се отказва, докато не открие истината и не оневини баща си.

Юлиане тръгна обратно към къщата и изведнъж видя вътре силует. Само това липсваше. Крадец?

Младата баронеса загуби ума и дума. Тя уплашено влезе и едва успя да промълви:

— К-кой е тук…

— Каква свинщина — чу познат глас. Беше Лили. — Къщата ти е в бяло? — учуди се тя. — Трябва да я пребоядисаш. Прилича на болница. Болница на края на града — усмихна се червенокосата чаровница.

— Д-да, но… — Юлиане все още не можеше да се отърси от уплахата.

— Не се тревожи — опита се да я успокои Лили. — Всички, които пишат, че сте виновни за кражбата, със сигурност не ви познават. Глупаци, търсещи само сензации! Никой, който дори бегло познава теб или баща ти, не би си и помислил, че сте способни на такова нещо.

— Мислиш ли?

— Убедена съм — отвърна Лили и вдигна торбата с покупки, която носеше. — Ела. Първо ще ти направя една хубава закуска и след това ще поговорим за случилото се. Изглеждаш така, все едно не си яла от седмици.

— Не съм гладна.

— Ще огладнееш веднага щом видиш всепризнатия ми омлет с шунка, сирене и гъби в чинията си — намигна й Лили и отиде в кухнята. Тя бързо намери къде са тиганите, включи печката, извади яйца от хладилника и подреди масата.

Малко по-късно сервира на Юлиане хрупкав бекон, ухаещ омлет и чаша горещо прясно сварено кафе.

— Щях да дойда много по-рано, но шефът ми беше направил ужасен график — каза Лили, след като седнаха на масата. — През последните няколко дни буквално не съм слизала от самолетите. Какво ново? Обади ли се Филип? Осъзнал ли е грешката си?

— Не — отвърна тихо Юлиане. — Явно е решил, че вече не означавам нищо за него. Всичките ни планове за семейство, деца и общо бъдеще отидоха на боклука.

— Опитай се да погледнеш нещата от неговата страна. Всичко това се отразява много зле на него и семейството му. А и това, че баща ти беше замесен, като че ли е добре дошло за него и майка му, особено за майка му.

— Искаш да кажеш, че според теб той всъщност не е искал да се оженим, така ли?

— Много е възможно. Малко преди сватбата много млади двойки изпадат в паника и се отказват от плановете си. Ако той не е достатъчно силен, за да те подкрепи в този момент, значи не те заслужава и не е за теб. Повярвай ми, така е по-добре.

— Въпреки това се чувствам ужасно.

— Знам, че не е лесно, но ти заслужаваш някой, който да те подкрепя и да не те изоставя при първата трудност.

— Но аз бях сигурна, че Филип е мъжът на живота ми… — Юлиане не успя да сдържи сълзите, които рукнаха от очите й. Тя беше плакала за него с часове снощи. Явно това беше краят. Не можеше да остави да бъде унижавана!

— Рано или късно той ще се вразуми и ще поиска да се върне при теб. Ти обаче трябва добре да помислиш дали искаш да си с него повече. Ако питаш мен, бягай далеч от този мъж. Той не те заслужава!

Юлиане хапна малко от омлета и изпи кафето си на няколко глътки.

— Искам да разбера кой и защо е организирал обира — решително каза тя, след като се успокои.

— Имаш нещо предвид ли?

— Не. Разговарях с пазачите на замъка, но те не са видели никого, освен гостите в градината на замъка или около нея. Почти сигурно е, че извършителят е някой от поканените. Смятам да разпитам в магазини за такива дрехи, за да разбера кой може да ги е взел и къде би могъл да ги пласира. Може и да попадна на някоя от крадените рокли и продавачът да ми каже откъде я има.

— Полицията вече не е ли направила точно това? Не са ли достигнали до баща ти точно по този начин?

— Да, но човекът в Холандия е излъгал. Сигурна съм.

— Да, но как да го докажем? — замислено я погледна Лили. — Я чакай малко… на кого е подпаленото кабрио?

— Нямам идея. Важно ли е?

— Може би. Ако аз бях на мястото на крадеца и трябваше да подпаля кола, щях да избера колата на някого, когото не харесвам. Ако разбереш чия е била колата, това би могло да се окаже полезна отправна точка. Може пък да ни отведе до извършителя.

— Всъщност идеята наистина е добра — обнадеждено каза Юлиане. — Само се надявам да ни съдействат и да ни кажат на кого е колата. Аз вече не съм никак обичана в Дорнберг.

— Не се притеснявай за това сега. Искаш ли да пътуваме до там заедно? Имам няколко свободни дни. С удоволствие ще ти помогна. А и не искам да те оставям сама точно сега.

— Няма да спра, докато не докажа невинността на баща си!