Каролине Танек
Млада, красива и отдадена на друг (17) (Как принц Александър се влюби в годеницата на брат си)

Юлиане беше съсипана.

Всеки ден тя четеше нови и нови измислици за себе си и баща си. Репортерите се бяха заровили в миналото им, най-вече в нейното, и пишеха абсурдни небивалици в милионен тираж. Юлиане обаче знаеше, че нито тя, нито баща й имаха и най-малка вина и това донякъде й даваше кураж да продължи.

На една будка за вестници видя снимка на Филип с червенокоса шармантна дама. Тя очевидно беше разбрала, че я снимат, и се беше обърнала на другата страна, но все пак голяма част от лицето й се виждаше отлично.

Филип явно я беше прежалил много бързо. Явно и русото му „съкровище“ вече беше в историята. С колко ли още я беше лъгал?

През нощта някой беше написал с големи букви със спрей на една от белите стени на къщата „крадла“.

Колко ли още щяха медиите да се занимават с тази ужасна история? Кога ли щеше истината да възтържествува и баща й да бъде оневинен?

Замислена, тя не видя, че Атик беше дошъл до нея. Кученцето сякаш разбра, че тя е тъжна. То изръмжа гальовно и започна да ближе ръката й.

— Как си, мъничето ми — каза Юлиане и го погали. — Какво да правя сега, кажи ми…

— Юлиане?

Гласът й прозвуча познато. Беше дълбок и плътен.

— Александър? Какво правиш тук — учудено попита Юлиане. Принцът стоеше до оградата на къщата.

— Дойдох веднага щом можах, след като разбрах какво се е случило — каза той и се приближи до нея. — Изглеждаш изтощена. Толкова зле ли са нещата?

— И по-зле. Баща ми е пуснат под гаранция, но сега всички го смятат за безскрупулен крадец, заради когото се е провалило построяването на санаториума. Той не го приема никак добре.

— Съжалявам да го чуя. Има ли нещо, което бих могъл да направя за вас?

— Не. Благодаря ти. Ти дори не трябва да си тук. Някой репортер може да те снима и да залеят и теб с мръсотия.

Принцът забеляза надписа на стената зад нея.

— Кой го направи?

— Не знам, станало е през нощта. Това е нищо в сравнение с тоновете помия, които се изливат върху нас от пресата и другите медии.

— Никой от моите вестници не пише по тази тема. Лично съм се погрижил.

— Благодаря. Оценявам го.

— Веднага ще поставя задача на най-добрите си журналисти да напишат оневиняваща статия за вас. Хората трябва да научат колко малко всъщност полицията знае по случая и колко безпочвени са обвиненията срещу баща ти. Надявам се това да помогне поне малко.

— Моля те, недей. Само ще си навлечеш излишни неприятности заради нас. Хората не вярват на истината, а на това, което им се иска. Всеки търси сензация и клюки.

— Няма да се предадем толкова лесно. Лично ще се постарая изписаното по адрес на баща ти да бъде опровергано и да бъде оневинен. Обещавам ти го.

Юлиане се просълзи. Тя стана и го прегърна силно. Съседът, който в кухнята си имаше уиски вместо храна, й се притичаше на помощ, когато такава й беше най-необходима и всички й бяха обърнали гръб включително и бившият й годеник.

— Благодаря ти, Александър — каза тя, след като овладя вълнението си. — Знам колко много залагаш, опитвайки се да ни помогнеш.

— Не мога да гледам безучастно как един невинен човек е незаслужено очернен.

— А защо си толкова сигурен, че баща ми не го е направил?

— Познавам те достатъчно добре, за да съм убеден в това. Освен всичко друго в разследването има една голяма слабост, която полицията все още не е оповестила публично.

— Каква е тя? И откъде знаеш за нея?

— Сам достигнах до нея — каза принцът и седна до Юлиане. — Собственикът на магазина, в който са намерени роклите, е пуснат под гаранция. Аз го открих и отидох при него, тъй като имах подозрения в истинността на показанията му.

— Бил си в Амстердам?

— Да. Не беше лесно да науча адреса му, но имам доста познати там и най-накрая стигнах до него.

— И?

— Показах му снимки на различни мъже. На една от тях беше баща ти, другите бяха просто непознати хора. Исках да ми покаже мъжа, който му е продал роклите.

Юлиане затаи дъх.

— И разпозна ли баща ми?

— Не. Продавачът е носел качулка и холандецът не може да го разпознае.

— Баща ми не носи качулки. Освен това каква е логиката да крие лицето си, а да му каже името си?

— Точно така. Няма никаква логика. Юлиане, някой е натопил баща ти и аз ще разбера кой е.

— Каза ли на полицията за това?

— Да, но те вече бяха наясно с това. Нямат идея кой е бил мъжът, който се е представил за баща ти.

— И въпреки това баща ми все още е под подозрение… — въздъхна Юлиане. — Колко лесно е да бъде очернен един напълно невинен човек.

— За съжаление си права. Трябва да разберем кой в действителност е откраднал и продал роклите.

— Но как?

— Все още не знам точно. Някои от роклите може би все още не са продадени, а крадецът ще иска да изкара пари от тях. Според мен трябва да търсим доказателства в тази посока.

— Защо ми помагаш? — замислено го попита Юлиане. — С нас може да си навлечеш само главоболия.

— Моето семейство те нарани твърде много — първо майка ми, а след това и брат ми. Аз съм длъжен да поправя поне тази несправедливост.

— Благодаря ти — прошепна тя. — Това е толкова… толкова болезнено.

— Знам и искрено съжалявам. Да има съкровище като теб и да го загуби, брат ми се прояви като пълен глупак.

— Ти беше прав, когато ми каза, че човек трябва да пази сърцето си.

— Юлиане, не говори така. Някъде със сигурност има мъж, който би дал всичко, за да прекара остатъка от живота си с теб. Ако не брат ми, то някой друг. Не губи вяра в любовта!

— Но аз не искам друг — простена Юлиане и от очите й бликнаха сълзи. Тя обичаше Филип или поне беше го обичала, но той разби сърцето й и го захвърли на боклука като прогнила ябълка, негодна за ядене. — Аз възлагах толкова надежди на общото ни бъдеще…

— След като този скандал утихне, нещата ще си дойдат на мястото, вярвай ми.

— Кой знае — каза тя, усмихна се тъжно и го погледна. — Александър, не е ли по-добре да стоиш далеч от цялата тази помия. Това само може да навреди на теб, семейството и бизнеса ти…

— Гърбът ми е широк, Юлиане. Мога да нося много. Ще се справя и с това, и то успешно, вярвай ми.

Тя го погледна — раменете и гърбът му наистина бяха широки.

— Но ти си бъдещият принц Фон Дорнберг. Титлата и положението ти са твърде важни, за да ги излагаш на риск.

— Няма да мога да си простя, ако съм в състояние да ти помогна и не го направя. Без значение дали ще стана принц или крал, няма да мога да се погледна в огледалото, ако не върна доброто име на семейството ти. Ще се справим, Юлиане — аз и ти заедно.