Каролине Танек
Млада, красива и отдадена на друг (13) (Как принц Александър се влюби в годеницата на брат си)

Пожарът беше избухнал близо до южната врата на замъка. Пламъци и дим се издигаха в небето, осветявайки лятната нощ. Гореше кола — едно снежнобяло кабрио. Гостите стояха на дистанция от него, а служителите в замъка се опитваха да изгасят огъня с наличните пожарогасители.

Юлиане наблюдаваше случващото се отдалеч. Тя се запита как ли е възникнал пожарът. Може би някой беше подпалил седалката на колата с цигара.

Нямаше пострадали хора и пожарът беше загасен сравнително бързо.

Погледът на Юлиане спря върху един микробус, паркиран наблизо. За момент й се стори, че видя някой да се движи на мястото на шофьора.

Наоколо обаче беше съвсем тъмно и Юлиане реши, че й се е привидяло. Тя тръгна обратно към замъка. Искаше й се да се прибере у дома. Родителите й бяха сред гостите, с малко късмет можеше да си тръгне с тях.

Юлиане реши първо да се преоблече, за да не си помисли принцесата, че е решила да открадне роклята от ревюто. Младата баронеса въздъхна и тръгна към помещението, в което се преобличаха моделите.

Вратата беше леко открехната. Юлиане я отвори докрай и онемя. Помещението беше празно. Вътре беше само една от домашните помощници, която помагаше на моделите. Тя лежеше до една от тоалетките, а по главата й се стичаше струйка кръв.

— Мария! — извика Юлиане и се наведе над момичето, разтърсвайки раменете му. То само простена, без да дойде в съзнание.

Юлиане се огледа. Какво се беше случило тук? Имаше нещо нередно и след секунди се досети какво. Всички рокли бяха изчезнали. Бяха ги ограбили!

Мария трябваше да опакова роклите след представлението и да ги приготви за купувачите им. Някой я беше ударил и беше откраднал роклите.

Юлиане изтича от замъка в парка. Повечето от гостите все още бяха около мястото на пожара. Огънят вече беше потушен, но гостите все още дискутираха причината за него.

Юлиане веднага се досети, че пожарът е бил запален от крадците, за да отклонят вниманието на присъстващите. Подобно съвпадение не беше случайно. Крадците са действали, докато гостите са били около запалената кола. Всичко е било планирано.

— Има ли тук лекар? — извика Юлиане. — Има ли лекар?

— Да, аз съм лекар — отговори мъж с посивяла коса, облечен в черен костюм. — Кардиолог съм. Мога ли да ви помогна?

— Не на мен. На една от домашните помощници. Някой я е ударил силно по главата. В безсъзнание е!

— Не може да е истина — каза принцеса Терезе, която стоеше зад Юлиане. — Това е някаква лоша шега, нали?

— Иска ми се да беше, но не е. Някой е ударил Мария по главата и е откраднал роклите.

— Роклите… — принцесата пребледня. — Искаш да кажеш, че са… изчезнали?

— Да. Трябва да се обадим в полицията, но преди всичко Мария има нужда от помощ — каза Юлиане, след което заедно с доктора тръгна към замъка, за да помогнат на момичето.

Вечерта беше се развила по най-неочакван начин. Роклите ги нямаше и се наложи гостите да си тръгнат без новите си покупки. След кражбата веднага се появиха множество спекулации, но едно беше сигурно — никой не знаеше какво точно се беше случило, а роклите за десетки хиляди евро бяха безследно и безвъзвратно изчезнали.

— Как са успели крадците да влязат в замъка, без да бъдат забелязани? — учуди се Юлиане.

— Най-вероятно през задната врата — отвърна Филип. — Тя се пази само от един пазач, който със сигурност е отишъл да помогне при гасенето на пожара. Радвам се, че не си ги срещнала, когато си влязла.

— Да, сигурно си прав — ужасена каза Юлиане.

— Добре ли си? Изглеждаш много уплашена. Ела, ще те закарам вкъщи.

— Не мога, трябва да дам показания пред полицията.

— Видяла си крадците? — учудено попита принцът.

— Не, но открих Мария, която лежеше в безсъзнание.

— Милото ми, сигурно много си се уплашила.

— Вечерта се превърна в пълен провал.

— Права си — отвърна Филип. — Виж, извинявай, че не ти обясних повече за Фелиситас. С нея сме само приятели и нищо повече. В миналото излизахме заедно, но това беше много отдавна.

— Наистина ли?

Той кимна.

— Моля те, не я наричай повече „съкровище“.

— Но аз винаги съм я наричал така — остро отвърна той. — Моля те, не започвай да ми нареждаш как или с кого трябва да говоря.

— Извинявай, нямах това предвид — каза Юлиане и прехапа устни. Искаше да се прибере у дома и да забрави ужасната вечер колкото се може по-бързо.