Каролине Танек
Млада, красива и отдадена на друг (8) (Как принц Александър се влюби в годеницата на брат си)

— Внимание, внимание топка — чу се силен глас на голф игрището.

Александър много добре знаеше какво означава това. Някой беше нанесъл много силен удар и топката летеше като светкавица. В следващия момент усети, че нещо преминава на сантиметри над главата му с голяма скорост.

— Добра реакция — каза Карл Вилденфелс.

— Благодаря — отвърна Александър, след което се подготви, замахна и нанесе удар по своята топка.

Голф клубът беше съвсем близо до морския бряг. Времето беше чудесно. На тюркоазносиньото небе над игрището нямаше и едно облаче. Самото игрище беше проектирано от едни от най-добрите специалисти в света. Многото езерца и горички в него му придаваха още по-живописен и приятен за окото вид. На едно хълмче беше разположена сградата на голф клуба, където играчите можеха да се отпуснат в елегантни кожени столове, да си поръчат по питие или да релаксират в сауната, която беше изцяло на тяхно разположение. В сградата имаше и инструктори по голф, както и екипировка, която можеха да наемат. Повечето членове на клуба обаче предпочитаха да играят със собствени стикове.

Александър удари топката майсторски, тя полетя и падна само на няколко метра от желаната дупка.

— Отличен удар — похвали го Карл Вилденфелс. — Добре че не играем на пари. Досега да съм изгубил къщата и колата си — с усмивка каза той.

Червендалестият мъж в средата на петдесетте с бяло сако, голф шапка и прошарена коса погледна към своята топка, опитвайки се да се предпази от слънцето с ръка. Тя беше в една пясъчна дюна.

Александър прибра стика си обратно в чантата. Той играеше голф вече девета година и този спорт много му допадаше. Движението и чистият въздух се съчетаваха с установяване и затвърждаване на полезни бизнес контакти — една от причините почти всички влиятелни и богати хора в света да го практикуват.

Днешният партньор на Александър работеше за френски всекидневник, който беше на ръба на банкрута. Принцът искаше да го купи и да го разработи. Условията по покупката бяха уточнени, оставаха подробностите и договорите от стотици страници, които сега бяха във вещите ръце на юристите на Александър.

Карл Вилденфелс се приближи до Александър, след като направи следващия си удар.

— Чух, че брат ви ще се жени скоро — каза той.

— Разчуло ли се е вече?

— Шегувате ли се, драги ми господин Фон Дорнберг? Всички в града говорят за този годеж — каза Карл и се приближи съзаклятнически до него. — Красива ли е булката?

— Разбира се, хубава е — отвърна Александър.

Той постоянно мислеше за Юлиане и не очакваше Карл да го попита за нея днес. Александър знаеше, че не трябва да мисли за годеницата на брат си и се стремеше по всякакъв начин да се въздържа от това. За съжаление обаче не му се удаваше. За да не мисли постоянно за нея, през последните дни се беше затрупал с работа. Оставаше в офиса си до след полунощ. Резултатът обаче не беше добър — тя просто не му излизаше от главата.

— Кога ще е големият ден?

— Брат ми все още не е определил дата. Той не си пада особено много по планирането на каквото и да било. Очаквам да изненада всички.

— Не ми звучите много въодушевен, господин Фон Дорнберг — каза Карл. — Да не би да имате нещо против сватбата?

— Не. Аз само… — Александър се поколеба как да продължи. Всъщност бизнес партньорът му беше абсолютно прав — Александър силно се съмняваше доколко тази сватба е добра идея. Той познаваше брат си добре и знаеше що за женкар е по природа. До съвсем скоро беше сменял жените по-често от носни кърпички, всяка седмица беше с различна. И сега изведнъж — годеж и сватба. Някак си не се връзваше.

— … не знам доколко Филип е готов да се ожени — довърши мисълта си Александър.

— Не знам дали е готов или не, но съм сигурен в едно — и най-големият плейбой един ден намира жената на своя живот и се укротява. Този бурен живот в един момент омръзва.

— Смятате, че в лицето на Юлиане той е намерил жената, която може да го укроти, така ли? — неуверено попита Александър.

Колкото и да се опитваше, не можеше да повярва, че брат му беше намерил жената на живота си и щеше да скъса със старите си привички. Вълкът козината си мени, но нрава…

„Може пък да се е променил“ — помисли си Александър. Той обаче знаеше, че Юлиане ще се нуждае от подкрепата му, ако стане част от семейството им. Принцеса Терезе не беше готова да приеме, която и да било за снаха, още по-малко бедна баронеса, работеща като стюардеса. Александър се замисли и несъзнателно повдигна вежди. Ако брат му и Юлиане се оженеха, със сигурност щяха да се сблъскат с много проблеми.