Каролине Танек
Млада, красива и отдадена на друг (5) (Как принц Александър се влюби в годеницата на брат си)

Замъкът Дорнберг гордо се извисяваше върху висока скала на брега на морето. Белите стени на величествената сграда отразяваха слънчевите лъчи като огледало. Покривът и четирите кули бяха покрити със сиви плочи, които през годините бяха обрасли със зелен мъх. Южните стени на замъка бяха почти изцяло покрити с бръшлян.

Принц Александър яздеше на брега на морето. Вълните се разбиваха на няколко метра от копитата на коня му. Принцът сръга черния си жребец и той препусна в галоп към близката борова горичка, оставяйки следи от подковите си по мокрия пясък.

— Дий, Хектор, диий — извика Александър. Кон и ездач се сляха в едно, носейки се като стрела по безлюдния морски бряг.

Александър беше дошъл в Дорнберг за вечеря със семейството си. Той използва възможността да поязди. Отдели за това много повече време, отколкото беше предвидил. Пришпори черния жребец и той полетя още по-бързо, развявайки черните коси на господаря си.

Обикновено яздеше, за да забрави ежедневните си проблеми и да „пречисти“ съзнанието си от всичко ненужно. Днес обаче това не се получаваше. Постоянно мислеше за красивата си съседка. Образът й просто отказваше да излезе от съзнанието му, а смехът й — този искрен звънлив смях — не можеше да забрави, колкото и да се опитваше да мисли за друго.

Тази сутрин беше отишъл при нея, за да вземе кученцето. Юлиане изглеждаше още по-ослепително красива. Струваше му се, че днес тя някак сияеше. Все едно днес слънцето се беше показало, за да огрее само нея. Запленен от смеха й, за няколко секунди той беше забравил за всичко и всички. Само въпросителният й поглед го беше върнал обратно на земята. Той взе Атик и си тръгна, но Юлиане не му излизаше от главата. А това не беше никак добре, особено за човек като него.

За Александър сериозните връзки бяха нещо, което избягваше с цената на всичко. Принцът предпочиташе неангажиращите флиртове. Със сигурност рано или късно щеше да се ожени — нямаше как да е иначе, но никак не бързаше. Освен всичко друго нямаше много дами, които да отговарят на социалния му статус, а доколкото ги имаше, никоя от тези, които познаваше, не можеше да накара сърцето му дори да трепне. Сега обаче то биеше лудо само при мисълта за тази прекрасна стюардеса.

Александър на няколко пъти беше преживявал любовни разочарования и се беше отказал да вярва в любовта. Къде беше тя и какъв беше смисълът от нея? Не, любовта е за наивници, а принц Александър не беше от тях.

Замислен, той обърна коня към замъка.

Когато влезе в двора, вратата веднага се отвори и оттам излезе икономът да посрещне младия си господар. Янес отдавна беше преминал седемдесетте, но все още не мислеше за пенсиониране.

— Майка ви, ви очаква в зеления салон — учтиво каза той на Александър. — Пита за вас още преди час. Казах й, че сте излезли да пояздите.

— Благодаря, Янес. Отивам при нея.

— Да отведа ли коня ви в конюшните? Смятам лично да се уверя, че конярят добре ще го подсуши.

— Да, чудесно. Моля погрижете се да получи допълнителна дажба овес — каза Александър, потупа коня по врата и тръгна към зеления салон на замъка.

Принцът чу гласа на майка си още в преддверието.

— Вие сте най-непохватното и несхватливо момиче, което някога съм виждала!

Александър въздъхна. За трийсет и четирите години, през които беше живял в замъка, майка му беше наемала и уволнявала безброй домашни помощници. Много малко от тях успяваха да издържат повече от два месеца — или напускаха, или майка му ги уволняваше.

Той тръгна по коридора, на чиито стени бяха окачени портрети на предците му.

Когато стигна до синия салон, той се размина с едно закръглено момиче, което едва сдържаше сълзите си. Бедната, познаваше майка си и знаеше какво можеше да причини тя на служителите си.

Той влезе в зеления салон. Майка му седеше до прозореца.

— Мамо, защо се караш на Лионет?

— Лионет?

— Домашната помощница.

— А да, разбира се — каза принцеса Терезе и вдигна ръце. — Персоналът е под всякаква критика! Лионет с часове се е занимавала с поливане на цветята в градината, а това е работа на градинаря. Аз изрично й бях казала да подготви трапезарията! Наложи се аз да почистя праха!

— Ти се отнасяш с персонала като нацистки офицер с концлагеристи, майко. Сигурно затова правят толкова много грешки.

— Какво искаш да кажеш? Аз само изисквам да вършат работата си съвестно и както се очаква от тях. Това е мое право, не смяташ ли — ядосано каза Терезе фон Дорнберг, повдигайки вежди. — Но да не говорим за персонала. Виждал ли си брат си днес?

— Не, не съм виждал Филип.

— Типично за него. Ще закъснее за вечерята, макар да знае колко мразя това!

— Сигурно са го задържали в работата.

— В работата? Стига, моля те, познаваш брат си не по-зле от мен. По-вероятно е да го е задържала някоя жена.

— Да, няма да е ново за него, ако е така.

— Добре, както и да е. Но ти никога не си водил жени тук. Кога ще ни зарадваш със снаха, Александър?

— Когато срещна подходящата за мен.

— Ако питаш мен, не чакай твърде дълго. Все пак вече си на 34 години. Нужен ни е внук, който да продължи рода ни. Като по-голям син, отговорността за това е твоя.

— Не искам да прибързвам с тази толкова важна стъпка.

Майка му го погледна строго.

— На следващата семейна вечеря искам да дойдеш с дама. С баща ти ти дадохме достатъчно време, за да си избереш жена сам. Ако не успееш да го направиш, ще бъдем принудени ние да направим този избор вместо теб.

Александър не отговори. В последно време родителите му все по-често говореха за това, че е крайно време да се ожени. Той обаче не бързаше.

Малко по-късно принц Александър облече официалния си костюм и излезе на терасата, за да подиша чист въздух. Лекият летен бриз носеше дъх на прясно окосена трева и цветя. Вълните под него се удряха яростно в скалите и после се отдръпваха, за да се върнат пак с нова сила. Чайките летяха бавно и лениво, носени от вятъра.

Изведнъж погледът му попадна върху красива жена, облегнала се на парапета и гледаща замечтано в морската шир. Внезапен порив на вятъра развя кестенявата й коса, която след това пак се спусна върху нежните й рамене. Александър за миг се почувства като ударен от гръм. Не беше ли това новата му съседка?

— Юлиане? — учудено каза той и тръгна към нея.

Тя се обърна, погледна го и след като преодоля изненадата си от неочакваната среща се усмихна. Юлиане беше облечена в бяла вечерна рокля без рамене, която подчертаваше тънката й талия и се спускаше почти до глезените й. Александър имаше чувството, че пред него стои не съседката, която нахлу в кухнята му, а ангел. За няколко секунди той остана безмълвен.

Тя го погледна въпросително и го попита:

— Мога ли да знам какво правите тук?

— Добър въпрос — отвърна той. — Смятах да ви го задам и аз.

— Поканена съм на вечеря. А вие?

— Ами как да ви кажа, аз по принцип живея тук, когато не съм в градското си жилище, разбира се…

Той прекъсна изречението си, тъй като чу стъпки. На терасата излезе брат му и свойски сложи ръка на кръста й. На Александър му се стори, че го обляха със студена вода. Този ангел принадлежеше на брат му, така ли…?

Филип беше облечен в елегантен тъмен смокинг. Той се усмихна и каза:

— А, ето къде сте били. Юлиане, бих искал да ти представя брат си Александър. Александър, това е Юлиане фон Валдек.

Александър повдигна вежди.

— Това е истинска изненада. Не очаквах да ви срещна тук.

— Аз също — отвърна Юлиане и се засмя.

— Така ли? Но аз ви се представих. Името ми трябва да ви е подсказало кой съм.

— Ами за съжаление не ви чух добре заради самолета, който мина над къщата — отвърна тя и му подаде ръка.

Ароматът на парфюма й и допирът на кожата й го накараха да изтръпне, сякаш мравки полазиха по гърба му.

Филип ги погледна неразбиращо.

— Искате да кажете, че се познавате?

— Отскоро сме съседи.

— Аха, сега разбирам. А аз си мислех, че съм единственият, който ще изненадва другите тази вечер. Поканих Юлиане на вечеря, за да я представя на родителите ни — каза Филип и подаде ръка на дамата си, повеждайки я към трапезарията. Александър ги последва с неохота. Юлиане имаше връзка с брат му — каква ирония на съдбата.

Родителите им вече ги очакваха.

— Отново закъснявате — вместо с поздрав ги посрещнаха те.

— Вината е изцяло моя — каза Филип. — Идвайки насам показах на Юлиане околността и съвсем съм изгубил представа за времето. Бих искал да ви представя баронеса Юлиане. Тя е моя годеница.

— Твоя… какво? — почти извика принцеса Терезе, гледайки невярващо сина си. — Това е някаква нескопосана шега, нали?

— Съвсем не.

Александър не можеше да повярва. Той не беше виждал брат му да има толкова сериозни намерения към никоя досега. Да се жени, това беше твърде неочаквано за всички.

Принц Рудолф осъзна, че трябва да ги извади от неловката ситуация и подаде ръка на Юлиане.

— Приемете най-искрените ми благопожелания. След като си намерила място в сърцето на сина ни, бъди сигурна, че и в нашите сърца ще има място за теб.

— Благодаря ви — почти прошепна Юлиане, която беше пребледняла като платно. Погледът на принцесата я изгаряше като огън.

Принцеса Терезе изгледа Юлиане от глава до пети и се обърна към сина си.

— Не мога да повярвам, че си сериозен, Филип. Една баронеса не отговаря на социалното ти положение!

— Аз съм по-малкият син и като такъв не смятам да се съобразявам с това какъв е социалният статус на жена ми. За мен е важно само и единствено какво казва сърцето ми.

— Не е толкова просто и ти го знаеш! Да имаш връзка с някаква си баронеса е едно, да й предложиш брак — съвсем различно!

— Не ми е нужно позволението ти, майко! Аз сам решавам с кого искам да прекарам живота си и вече съм взел решение.

— Така значи — от очите на принцесата излизаха искри.

Юлиане я погледна уплашено и каза:

— Ние много се обичаме, ваше височество. Аз… бих искала да ме приемете за ваша снаха.

— Да, да. С какво се занимавате?

— Стюардеса съм.

— Стюардеса? Вие шегувате ли се с мен? Работите като някаква си стюардеса и искате да се омъжите за сина ми?

Юлиане гордо вдигна глава.

— Аз изкарвам прехраната си честно и почтено!

— Точно така — подкрепи я Александър.

Той видя, че Юлиане трепери и изпита искрено съчувствие към нея. Като евентуална бъдеща снаха тя беше подложена на почти същото отношение като домашните помощници на принцесата. Майка му се държеше ужасно с почти всички хора около себе си.

— Нека да пристъпим към вечерята — предложи принцът. — На пълен стомах ще успокоим страстите си и ще се разберем много по-добре.

Всички седнаха на масата. Принцът и принцесата бяха начело един до друг, а на Александър беше отредено място срещу брат му и Юлиане. В трапезарията настана тягостна тишина.

Малко по-късно влезе икономът с първото блюдо — крокети със зеленчуци и месо от омари.

Принцесата започна да се храни безмълвно. По лицето й беше изписано разочарование от избора на Филип. Стюардеса! Той шегуваше ли се?

Юлиане беше свела поглед и гледаше само в чинията си. Отношението на принцесата й беше дошло в повече. Филип се опита да изглежда хладнокръвен и спокоен. Ситуацията обаче му беше твърде неприятна, колкото и да се стремеше да не го показва. Не трябваше ли да се опита да изглади нещата? На Александър му се искаше въобще да не беше идвал в замъка тази вечер. Той се опита да намери тема за разговор, която да уталожи страстите.

— Атик се чувства много добре — обърна се той към Юлиане. — Само за един ден успя да нагризе почти всичките ми обувки.

— Наистина ли? — отвърна Юлиане и тихо се засмя.

Усмивката й беше прекрасна. Ех, само ако не беше сгодена за брат му.

Разумът на Александър му казваше, че не трябва да си позволява да изпитва нищо към нея. Сърцето му обаче не се съгласяваше с това, то беше на съвсем различно мнение.