Каролине Танек
Млада, красива и отдадена на друг (14) (Как принц Александър се влюби в годеницата на брат си)

Два дни по-късно Юлиане се събуди от пронизващ звук.

Точно тази сутрин ли трябваше да звънне телефонът? Днес й беше единственият шанс да поспи. Беше се върнала от полет от Москва в два през нощта, а предишните дни почти не беше мигнала.

Младата баронеса реши да не става от леглото веднага, надявайки се, че проклетото нещо ще спре да звъни. То обаче продължаваше.

Юлиане вдигна слушалката, колкото и да не й се искаше.

— Ало?

— Миличка, ела си веднага у дома — чу се гласът на майка й от другата страна на линията. — Случи се нещо ужасно.

— Мамо? — Юлиане се почувства като обляна с ледена вода. Вече беше по-будна от всякога. — Какво се е случило?

— Баща ти… — майка й прекъсна изречението си, защото заплака. Отне й няколко секунди, за да дойде отново на себе си и да продължи. — Арестуваха го.

— Какво?

— Не знам какво се е случило. Полицаите дойдоха и го отведоха.

— Но защо?

— Твърдят, че е замесен в обира в замъка.

— Какво? Но това е абсурдно! Татко не би могъл да различи чувал за картофи от рокля на „Армани“, дори животът му да зависи от това. Що за глупости?

— Ужасно е. Не знам какво да правя… просто не знам…

— Идвам веднага. Трябва да намерим адвокат. Станала е някаква ужасна грешка, убедена съм.

Юлиане скочи от леглото, облече първите й попаднали в гардероба дрехи и след няколко минути вече беше в колата на път за вкъщи.

Първото, което Юлиане видя, след като пристигна, беше майка й, която седеше на стълбите пред входната врата със зачервени очи. В скута й лежеше мобилният й телефон.

— Мамо, откога седиш тук? — ужасена попита Юлиане и седна до нея.

— Откакто отведоха баща ти.

— О, мамо, сигурна съм, че всичко ще се изясни много скоро. В какво са го обвинили?

— В съучастие в кражбата на роклите от замъка Дорнберг.

— Но това е абсурдно! Как са обвинили точно него? Защо…?

— Намерили са някои от роклите в бутик в Холандия. Собственикът на магазина е казал на полицаите името на човека, от когото ги е купил.

— И това е било името на татко, така ли? — невярващо попита Юлиане. — Но защо му е да го прави? Не разбирам…

— И аз не разбирам… Нищо не разбирам, милото ми дете — каза майка й и отново се разплака.

— Татко никога не би… искам да кажа, при все че имате финансови проблеми…

— Моля те, дори не споменавай за това, Юлиане! — през сълзи каза майка й. — Къщата поглъща огромни суми и баща ти не е издавал книга от дълго време, но доходите му като преподавател в университета ни стигат. Той никога не би откраднал, каквото и да се случи. Познаваш го.

— Знам. Само едно не разбирам — откъде човекът в магазина е знаел името на татко?

— Нямам никаква представа, детето ми. Знам обаче едно — ако нещата не се изяснят в най-скоро време, ще загубим всичко. Ако невинността му не се докаже, от университета със сигурност ще го освободят. А и кой ще иска да купи книгите на крадец?

— Имат ли доказателства срещу него? Искам да кажа — освен показанията на собственика на бутика…

— Нямам никаква представа. Полицаите казаха, че ще разпитат и теб. Те казаха, че след края на модното ревю ти си отишла някъде и никой не те е виждал до момента, в който не се е разкрила кражбата.

— Просто исках да съм сама — каза Юлиане и се сети за годеника си. Сърцето й заби учестено. Всичко това беше като някакъв ужасен сън, от който за съжаление обаче нямаше как да се събуди.

Пред къщата спря кола и от нея излезе Филип.

— Юлиане? Баронесо? — погледна ги отчуждено той. — Какво правите навън?

— Говорехме си — опита се да се усмихне старата баронеса. — Ще ви оставя насаме, за да си поговорите на спокойствие — каза тя, стана и влезе в къщата.

Юлиане изпита неописуема болка, гледайки майка си. Не помнеше да я беше виждала толкова тъжна и отчаяна никога досега.

— Чух какво се е случило — започна Филип.

— Благодаря ти, че дойде толкова бързо — каза тя и се опита да го прегърне. Той обаче се отдръпна и скръсти ръце пред гърдите си.

— Кажи ми, моля те, основателни ли са обвиненията срещу баща ти?

— Разбира се, че не. Баща ми никога не би откраднал дори игла!

— Но за да го арестуват, със сигурност са имали доказателства срещу него. Не биха го задържали просто така. Не знам какво да мисля, Юлиане, наистина не знам…

— Аз също, мили, аз също…

— В замъка дойдоха полицаи и зададоха куп въпроси. Най-вече за баща ти и теб. Майка ми никак не е очарована от това, че семейството ни ще се сроди с крадци.

— Баща ми не е крадец!

— Полицията е на друго мнение. Майка ми също. Не иска да бъде забърквана тя или семейството й в скандали и аз я подкрепям. А слуховете се разпространяват бързо. Само тази сутрин загубих трима клиенти. Те ще ползват услугите на друга агенция, макар че работим за тях от години.

— Наистина съжалявам.

— Юлиане… — Филип се поколеба как да продължи и затаи дъх. — Мисля, че и за двама ни е по-добре да се откажем от сватбата.

— Какво? — смаяно го погледна тя.

— Не мога да се оженя за дъщерята на измамник. Моля те да ме разбереш правилно.

— Но обвиненията са безпочвени. Татко не е престъпник!

— Баща ти е уличен. Собственикът на магазина го е издал. Заради него семейството ми преживява едни от най-трудните времена в столетната си история. Всичките ни познати и приятели ни отбягват, а построяването на санаториума е провалено.

— Това е ужасно, но баща ми няма нищо общо!

— Полицията е на друго мнение. Дори да не докажат вината му, нещата вече са необратими. Надявам се разбираш, че при така създалите се обстоятелства не можем да се оженим.

— Искаш да отложим сватбата, така ли?

— Не. Искам да я отменим.

— Кккаккво? — Юлиане усети как в гърлото й засяда огромна буца. — Филип!

— Не ми оставихте друг избор. Аз трябва да се дистанцирам от вас и извършеното от семейството ти престъпление. Трябва да разбереш, че името на семейството ми, както и бизнесът ми са заложени на карта.

— А любовта ни? Общото ни бъдеще? Само за себе си ли мислиш?

— Съжалявам да ти го кажа, но с теб явно не си подхождаме, Юлиане. Прекарахме добре, но това явно е всичко, а то не е достатъчно за сватба. Ти искаш да ме промениш, аз теб — също… няма как да имаме общо бъдеще при това положение. Съжалявам много.

— Така ли било? — Юлиане го погледна невярващо.

Тя не можеше да познае човека срещу себе си. Той й изглеждаше чужд и напълно непознат. Как можеше да й говори толкова студено и враждебно точно сега, когато тя имаше най-голяма нужда от него.