Каролине Танек
Млада, красива и отдадена на друг (12) (Как принц Александър се влюби в годеницата на брат си)

— Хайде, дами, темпо, темпо, темпо! Нямаме цяла вечер на разположение! — извика Пиер Шевалие и плесна с ръце, за да накара момичетата в съблекалнята да побързат.

Французинът беше толкова тежко гримиран, че не можеше да се познае какво се крие зад всички пластове фон дьо тен, руж, грим и сенки. Тъмната му коса беше разрошена, а дрехите му бяха изцяло в черно. Юлиане го беше помислила за някой от дизайнерите, но се оказа, че е брат на една от манекенките и Терезе го беше наела, за да организира събитието.

Освен Юлиане в помещението бяха още девет млади жени, които се обличаха и гримираха за предстоящото ревю.

— Ох, косата ми е ужасна. Приличам на вещица — извика една от тях.

— Проклетият цип пак заяде! — чу се нервният глас на друга от участничките.

— Нищо чудно, облякла си роклята на обратно!

— Някой да е виждал червилото ми?

— Не, да не си седнала на него?

— О, боже, права си!

Навсякъде цареше вълнение и трескава подготовка за предстоящото ревю. Юлиане имаше чувството, че стомахът й ще се пръсне от болка и напрежение. Притеснена, тя още веднъж се огледа в осветеното огледало. Първият тоалет, който щеше да представи, беше лятна рокля на цветя с гол корем. Тя беше на някакъв арабски дизайнер. Всичките му модели струваха хиляди.

Юлиане си помисли, че за такива тоалети на човек му трябва не гардероб, а сейф. Тя много внимаваше как се движи и откъде минава, за да не скъса или изцапа роклята за хиляди евро. Искаше й се тази вечер да приключи колкото се може по-бързо.

Юлиане погледна през прозореца. Принцеса Терезе не беше жалила усилия и средства. В парка на замъка беше издигнат ориенталски замък с много украшения, цветя и позлатени статуи. Подиумът вече беше подготвен и местата около него — готови да бъдат заети от многобройните гости. Музикален квартет свиреше произведения, които много напомняха за „1001 нощ“.

В Дорнберг бяха дошли над 300 гости от страната и чужбина. Юлиане въздъхна тихо. Ако се спънеше на подиума, щеше да се изложи пред целия този хайлайф.

— Още пет минути — извика Пиер, нервно обикаляйки из гримьорните и съблекалните.

— Искаш ли една глътка?

Юлиане се обърна и видя красива русокоса жена, облечена в дизайнерска кожена рокля, да й предлага шишенце с алкохол.

— Какво е това?

— Вода за успокоение — намигна й непознатата жена.

— Не, благодаря. Трябва да съм напълно трезва.

— Както искаш. Ще има повече за мен — отвърна тя и отпи голяма глътка. — Ти защо си тук? Аз участвам, защото баща ми ме накара. Кръшках от университета и ме хвана.

— Аз не… — Юлиане се замисли. — Бъдещата ми свекърва ме мрази.

— Аха, разбирам. Тази вечер искаш да я спечелиш на своя страна — каза непознатото момиче и отпи още една голяма глътка. — Между другото, аз съм Бети.

— Приятно ми е, Юлиане — отвърна младата баронеса и нервно оправи шнолата, която придържаше косата й.

— Изглеждаш приказно — като излязла от картина на най-талантливия художник — чу глас зад себе си Юлиане.

— Филип!

Сърцето на Юлиане заби учестено. Тя знаеше, че тази среща беше неизбежна и много се страхуваше от нея. Откакто беше видяла снимката на блондинката и годеника си във вестника, Юлиане нямаше и миг покой. Повтаряше си, че това не означава нищо, но съмненията не спираха да я раздират.

Принцът беше облечен в елегантен тъмен костюм, а косата му беше сресана назад. Беше като излязъл от холивудски филм.

— Тази рокля е божествена! Ти си божествена! Трябва да те заключа някъде, за да не те гледат други хора. Искам те само за мен — каза той.

— О, Филип…

— Изглеждаш зашеметяващо, не се шегувам — каза Филип и я целуна по бузата. — Успех!

— Благодаря — отговори Юлиане и погледна надолу.

— Какво ти е? Изглеждаш много напрегната. Да не те е обхванала сценична треска?

— И това… но… — тя се поколеба, но събра сили и попита: — Коя е жената, с която сте били на плажа?

— Коя жена? А… Фелиситас. Тя е само стара прия… позната. Срещнахме се случайно и си спомнихме старите времена.

— Видях снимката ви във вестника. Изглеждате много щастливи заедно.

— Познаваме се от много време.

— Срещаш ли се с нея?

— Не, съвсем случайно се видяхме. Точно сега ли искаш да говорим за това? Според мен тук не е нито мястото нито времето. По-късно ще ти обясня всичко — каза той, след което се обърна и излезе.

Всички погледи в този момент бяха вперени в Юлиане. Някои я гледаха със съжаление, други с безразличие. Тя усети, че бузите й горят. Искаше й се да може да потъне в земята.

— Какво ти е? — чу тя гласа на Пиер. — Да не спиш? Ставай, ставай, време е!

Юлиане стана и отиде при другите момичета, нареждайки се до тях, както бяха репетирали предишната вечер. Принцесата поздрави гостите с реч, след което започна ревюто.

Във феерия от светлини моделите показаха на присъстващите прекрасни тоалети от коприна, шифон, кадифе и кожа. Посетителите започнаха да пишат чекове с много нули. Само един от тях реши, че гардеробът на жена му е вече достатъчно пълен, и е безпредметно да й купува още рокли.

След като представеха един тоалет, моделите трябваше да се преоблекат за не повече от пет минути, защото идваше ред на следващата колекция. Юлиане беше като в транс. Снимката на годеника й и красивата блондинка не излизаше от съзнанието й. Тя обаче намери сили, усмихна се и излезе на подиума. Никой от гостите не разбра, че в този момент й се искаше да заплаче.

Лятната нощ беше прекрасна. Всички известни дизайнери присъстваха и участваха на ревюто. Никой от тях не искаше да пропусне златната възможност да си направи реклама пред толкова подбрана публика, а и да допринесе за благородната кауза.

Юлиане осъзна колко много й липсваше Александър. В момента повече от всичко й се искаше да може да поговори с него. С разума и хладния си ум той щеше да й помогне да сложи чувствата си в ред и да й даде насока как да действа занапред. Но него го нямаше.

Последният тоалет, който Юлиане трябваше да представи, беше вечерна рокля от синя коприна с гол гръб. Тъкмо се беше облякла, когато момичето на съседния стол простена.

— Лошо ми е. Не мога да изляза на подиума.

Беше Бети. Тя носеше булчинската рокля, която трябваше да бъде гвоздеят на вечерта — бяла мечта от шифон, коприна и дантела.

— Какво говориш, мон шери? — извика Пиер. — Ти трябва да представиш роклята. Твой ред е. Ставай!

— Не мога — отвърна Бети. — Всичко се върти…

— Не искам да чувам! Трябва да излезеш! Веднага!

— Ще ти помогна — каза Юлиане и стана от стола си. Тя подаде ръка на Бети, за да се изправи, и й каза: — Ще съм ти шаферка. Давай, заедно ще се справим.

— Мислиш ли? Ах това проклето уиски…

— Горе главата. Всичко ще е наред — каза Юлиане и повдигна брадичката й. Бети беше откровено пияна, но никой от публиката не забеляза това главно благодарение на помощта на Юлиане.

Шоуто свърши и гостите изпратиха моделите с бурни аплодисменти.

Мислите на Юлиане отново бяха само в снимката на Филип във вестника и предстоящата им сватба. Тя щеше да се омъжи за него, а не беше сигурна дали може да му има доверие. Ако не можеше да вярва на бъдещия си съпруг, на кого тогава да вярва?

В далечината тя чу гласа на Пиер, който благодари на всички за чудесното представяне. Юлиане стана, излезе и отиде в отдалечена част на парка близо до скалите и морето.

От очите й потекоха сълзи. Тя седна на една пейка и зарида.

След като се успокои, Юлиане се замисли за всичко, случило се през последните няколко седмици. Нищо не ставаше така, както беше мечтала. Можеше ли изобщо един брак да бъде такъв, какъвто тя искаше? А дали не очакваше твърде много?

Унесена в тези си мисли, тя загуби представа за времето.

Изведнъж в далечината се чуха гласове.

— Пожар! Пожар! Боже господи, гори!