Каролине Танек
Млада, красива и отдадена на друг (4) (Как принц Александър се влюби в годеницата на брат си)

„Шейхът обсипа лицето й с целувки, които я накараха да се почувства като на седмото небе. Тя блажено се отпусна в силните му ръце, в които той я държеше като безценно съкровище…“

Замечтана, Юлиане остави книгата на нощното шкафче. Разположила се удобно в леглото си, тя беше решила да почете малко от един любовен роман. Историята за лекарка, която се беше влюбила в пустинен воин, беше докоснала сърцето й.

И тя искаше да изживее такава любов. Любов, която да продължи вечно и да устои на всички превратности на съдбата. Дали я беше намерила в лицето на принц Филип? Възможно ли беше приятелката й Лили да има право в съмненията си за искреността му? Щеше ли Филип да я изостави, ако в живота им се появяха трудности?

Разбира се, че не. Двамата си принадлежаха — сега и завинаги.

„Малката ми мечтателка“ — чуваше гласа на баща си Юлиане. Той я наричаше така винаги когато я видеше да чете някой от многобройните си романи. Самият той много обичаше класически произведения, особено на руските писатели. Айтматов и Толстой бяха любимите му автори.

Атик се беше излегнал блажено до Юлиане. Кученцето се беше сгушило и беше заспало сладко и дълбоко. През отворения прозорец влизаха лъчите на сутрешното слънце. Над полето се беше спуснала лека мараня, вече беше приятно топло. Летният ден се очертаваше да бъде прекрасен.

Юлиане се изправи и сложи чашата си с чай върху бялата лакирана нощна масичка. Спалнята й беше обзаведена в бяло и светлозелено. Мебелите бяха бели, а завивките и килимът — с цвят на прясно окосена трева.

Възглавниците също бяха зелени. Филип й ги беше подарил за рождения ден. Те трябваше да й напомнят за него, когато не можеха да са заедно.

Юлиане си помисли за това колко романтичен беше Филип. Тя беше убедена, че той има много основателни причини, за да не я представя на семейството си. Сигурно се страхуваше, че може да не я одобрят… все пак тя беше баронеса, чиято работа беше да лети по целия свят. Със сигурност не беше идеалът им за снаха.

Юлиане въздъхна.

Тя беше срещнала Филип преди пет месеца на полет от Москва за Хамбург. Един от пасажерите беше станал твърде нахален. Явно беше решил, че стюардесата е включена в цената на билета му. Принцът й се беше притекъл на помощ срещу натрапника, заявявайки му, че Юлиане е негова съпруга. Нахалният пътник се извини няколко пъти и след това до края на полета не вдигна поглед от едно списание от срам. След това най-изненадващо принцът я покани на вечеря…

Звънецът на входната врата прекъсна мислите на Юлиане.

Кученцето изръмжа, подскочи и залая.

— Спокойно, това не е крадец — каза с усмивка тя и отиде да отвори.

Човекът пред вратата я прегърна и целуна, без да каже нищо.

— Филип — радостно извика тя. — Какво правиш тук толкова рано?

— Липсваше ми — отвърна той.

Принцът беше висок, мускулест и класически красив, с идеално оформена брадичка тип „катинарче“ като излязъл от любовен роман. Той я целуна и я притисна до себе си. Юлиане се чувстваше на седмото небе. Струваше й се, че е героиня от приказка, а принцът беше дошъл на белия си кон, за да я отведе в царството си.

— Изглеждаш божествено — каза той и извади букет от тъмночервени рози, който досега беше държал зад гърба си. — Цветът им ми напомня за устните ти, които толкова много ми липсваха.

— Благодаря, чудесни са!

— Бледнеят пред красотата ти.

— Филип, не говори така… само ме ласкаеш…

— Защо, истина е.

— Караш ме да се чувствам неудобно…

— Когато се изчервиш, изглеждаш още по-зашеметяващо… — принцът прекъсна изречението си, защото видя малка топка косми да излиза от къщата. — Какво е това? Топка козина с крака?

— Не, това е едно много сладко кученце.

— Откога имаш куче?

— На съседа ми е. Взех го само за вечерта.

— Обезпаразитен ли е… Хей, какво правиш, пакостнико — принцът се отдръпна, защото Атик реши да маркира територията си, вдигайки лапичката си до крака му.

— Страхувам се, че май не е — каза Юлиане, вдигна малкото кученце и го изнесе в градината.

Филип я последва.

— Това куче няма добри обноски — каза той.

— То е само на няколко седмици. Тепърва трябва да бъде научено.

— Съседът ти трябва сам да се грижи за домашните си любимци, не да ги оставя у чужди хора.

— Не говори така. Атик е прекрасен.

— Щом казваш. Когато си щастлива, и аз съм щастлив.

Юлиане погледна принца, приближи се до него и го целуна. Той ръководеше рекламна агенция и беше всепризнато име в занаята си.

— Искаш ли да закусиш с мен? — предложи Юлиане.

— С най-голямо удоволствие.

— Чудесно. Времето е хубаво. Да закусим навън в градината — предложи Юлиане, след което влезе в къщата и се зае да приготви всичко необходимо.

Малко по-късно двамата седяха на дървената пейка под чадъра в градината и се наслаждаваха на вкусни кроасани, масло, бъркани яйца и кафе. Към тях добавиха прясно изцеден портокалов сок и домашен мармалад.

— Сладкото от ягоди е превъзходно — каза принцът. — По-добро дори от това, което прави нашата готвачка в замъка. Непременно трябва да й кажеш рецептата.

— Защо не — каза Юлиане и замислено се загледа в чашата с кафе. — С удоволствие, но все още не я познавам.

— Един от най-важните ми принципи е никога да не водя приятелките си при родителите си в замъка — каза Филип и остави чашата си с кафе на масата. — Родителите ми не са лесни за общуване хора. Отнасят се с пренебрежение към всяка потенциална бъдеща снаха. Никоя не е достатъчно добра за сина им.

— Аз… разбирам — отвърна Юлиане и погледна надолу — не искаше погледът й да издаде колко засегната се почувства от тези думи. Значи тя беше една от приятелките му…

— С теб обаче нещата стигнаха до ниво, на което трябва да забравя принципите си и да те представя на родителите си.

— Наистина ли? — почти извика тя и вдигна поглед.

— Да, със сигурност. Луд съм по теб, Юлиане. Не мога повече да се отнасям с теб все едно си някаква случайна приятелка. В петък отиваме на вечеря в замъка. Какво ще кажеш? Там ще съобщим на родителите ми за годежа ни.

— За… годежа… ни? — Юлиане не можеше да си поеме дъх от вълнение.

— Да, за годежа и за бъдещата ни сватба. Ще се омъжиш ли за мен, Юлиане?

— Да, ще се омъжа за теб.

Принцът стана, взе я в силните си ръце и я целуна.

Юлиане се почувства като във вълшебна приказка. Сега не можеше да мисли, а само да чувства…