Каролине Танек
Млада, красива и отдадена на друг (7) (Как принц Александър се влюби в годеницата на брат си)

В къщата на семейство Фон Валдек ухаеше на прясно изпечено телешко с билки. Юлиане беше дошла в дома на родителите си и се беше настанила удобно в едно кресло в облицованата с дървена ламперия в топли цветове дневна. От предишното й посещение бяха минали няколко седмици. Графикът в работата не й позволяваше да отсъства за повече от ден. Винаги когато се върнеше у дома, Юлиане се чувстваше прекрасно. Тя беше съобщила на родителите си новината за годежа си и те истински се зарадваха за единствената си дъщеря.

Лудвиг фон Валдек беше едър човек с посивели коси, облечен със сако от туид и носещ големи очила за четене. Когато Юлиане им разказа за студеното посрещане на принцеса Терезе, погледът на сивите му очи стана сериозен.

— Тя смята, че годежът ни ще се провали.

— Не мога да повярвам, че майката на годеника ти може да се държи така, Юлиане.

— Напротив, може, и още как. Трябваше да видиш физиономията и реакцията й, когато й казах, че смятам сама да ушия сватбената си рокля. Все едно й съобщих за идването на края на света.

— Тази жена сигурно има много предразсъдъци. Как може да говори така с теб, та ти си истинско съкровище. Тя не може и да си мечтае за по-добра снаха от теб, просто такава не се е родила.

— О, татко — каза Юлиане и го прегърна.

— Не се притеснявай за това, Юлиане — опита се да я успокои и майка й. — Много жени имат сериозни проблеми и неразбирателства със свекървите си. Ако имаш възможност, опитай се да накараш принцесата да си припомни как се е чувствала самата тя, когато е била булка. Може да стане по-сговорчива.

— Ти не се ли разбираше добре с баба?

— Напротив, но аз имах късмет. Баба ти беше безкрайно добра жена. Да общуваш с нея беше удоволствие.

Лудвиг фон Валдек намести очилата си.

— Кога ще дойде този твой Филип — попита той.

— Имаше среща в работата до късно. Трябва да пристигне всеки момент — каза Юлиане и замечтано погледна годежния пръстен на ръката си. Филип й го беше подарил предишната вечер, докато бяха в парка на замъка. Пръстенът беше златен, с красив диамант.

— Юлиане, пръстенът е чудесен — замечтано каза майка й, гледайки скъпоценния камък. Просълзена от радост и умиление, тя прегърна дъщеря си. — Пожелавам ти да си истински щастлива с твоя принц.

— Сигурна съм, че ще сме щастливи заедно — отвърна Юлиане. — Само ми се иска майка му да не се държеше така с мен. Утре с нея ще излезем заедно на пазар. Може би това ще ни помогне да се сближим.

— Ще ходите заедно на пазар? Не мисля, че идеята е добра.

— Защо да не е добра?

— Ами принцесата най-вероятно пазарува от много скъпи магазини, такива, каквито нито ти, нито ние някога сме можели да си позволим. А и предполагам, че вкусовете ви ще са доста различни, все пак ви дели цяло поколение.

— Ние ще търсим само булчинска рокля. Какво би могло да се обърка според теб?

— Страхувам се, че много неща могат да се объркат на пазар за нещо подобно.

Юлиане стисна устни.

— Трябва да успея да спечеля благоразположението на принцесата. Нямам друг избор.

— Така е — каза Лудвиг фон Валдек и извади портмонето си, от което взе няколко банкноти и ги подаде на Юлиане. — Вземи. Това е от мен и майка ти. Искаме да ти помогнем да си купиш булчинската рокля.

— Не, моля ви, няма нужда — каза Юлиане.

— Моля те, настоявам. С майка ти все още не сме толкова бедни, че да не можем да помогнем на единствената си дъщеря за нещо толкова важно.

— Какво искаш да кажеш, татко? Да нямате финансови проблеми?

— Та кой ги няма в днешно време. Поддръжката на къщата струва цяло състояние. Доста стара е вече. Но няма проблем. След като новата ми книга излезе, всичко ще си дойде на мястото.

— Не знаех, че положение е толкова лошо — замислено каза Юлиане.

— Не, не, не сме стигнали до просешка тояга, справяме се. Просто сме виждали и по-добри времена. За сватбата ти ще платим със сигурност.

В този момент се позвъни на входната врата. Сърцето на Юлиане заби учестено — годеникът й беше дошъл! Тя отвори и го покани в дневната, където бяха родителите й.

— Добър вечер, баронесо, бароне… — каза Филип.

Майката и бащата на Юлиане му подадоха ръка един след друг и сърдечно го посрещнаха с добре дошъл в дома им.

— Юлиане не ни предупреди, че ще идвате. Сготвили сме само телешко с билки — извини се Леоноре фон Валдек.

— Ако е толкова вкусно, колкото ухае, предпочитам го пред най-скъпото ястие в най-добрия ресторант — любезно каза Филип и се усмихна.

— Ами тогава да сядаме на масата, преди да е изстинало — каза баронесата.

Те излязоха в градината, където тя беше подредила дървената маса. Двамата млади седнаха, барон Лудвиг реши, че чадърът не е добре застопорен и се зае с него, а съпругата му отиде за напитки.

След като всички седнаха, баронесата поднесе телешкото. За десерт имаше компот от праскови.

— Всичко беше много вкусно — каза Филип, след като привърши с яденето. — Ако можех, бих се преместил да живея тук. Всичко е толкова хубаво.

— Не бихме имали нищо против — каза баронът. — И без това виждаме дъщеря си твърде рядко напоследък. С тази професия няма никакво свободно време.

— Това скоро ще свърши. Моята съпруга няма нужда да работи повече.

— Но аз обичам работата си и не искам да я напускам — каза Юлиане.

— Няма да е нужно да работиш повече, мила — отвърна Филип.

— Но работата ми доставя радост. Щастлива съм, когато съм в самолета и се нося високо в облаците. Не мога да си представя как бих живяла без работата си.

— Ще си намериш други неща, които да ти носят радост и да те забавляват. След като се оженим, никога повече няма да трябва да работиш — каза Филип и нежно хвана ръката й.

— С какво се занимаваш, Филип — попита баронът.

— Ръководя рекламна агенция. Работата отнема почти цялото ми време и за съжаление почти не успявам да практикувам хобито си.

— Какво е то?

— Скално катерене и алпинизъм. В Дорнберг нямаме планини, нито скали, по които да се катеря, но през отпуската си почти винаги намирам време да отида в планината. Няма нищо по-красиво от това да наблюдаваш залеза от някой висок планински връх, който току-що си покорил.

Юлиане погледна годеника си изненадано.

— Не знаех, че алпинизмът ти е хоби.

— О да, от години — отвърна Филип. — Виждаш ли, все още има с какво да те изненадам.

— Със сигурност успя — усмихна се тя.

Разговорът на масата се насочи към интересна за всички присъстващи тема — пътувания. Бащата на Юлиане разказа за научните си експедиции в Египет, където беше участвал в разкопки като историк. Между него и Филип възникна известен спор по отношение на това доколко човек има нужда от лукс по време на пътуванията си. Филип беше на мнение, че винаги и задължително трябва да се отсяда във възможно най-скъпите хотели.

— Според мен, за да усетиш духа на страната, в която си, трябва да пътуваш из нея само с раница на гърба и да не мислиш много за това къде ще нощуваш — каза баронът. — Когато бях млад, реших да попътувам из Ирландия. Спях по конюшни и изкарвах пари, помагайки на овчари в планинските им кошари и хижи.

— Сериозно ли? — учудено попита Филип. — Това не е за мен. Аз имам нужда от удобно легло всяка вечер.

— И баня, най-добре с джакузи — допълни с усмивка Юлиане.

Филип кимна, усмихна се и бутна празната чиния пред себе си.

— Преядох. Всичко беше много вкусно. Сега, ако е възможно, бих искал да се поразходя.

— Разбира се — каза баронесата. — Юлиане може да ви покаже градината и всички места в нея, където като малка правеше пакости.

— Но мамо… — страните на Юлиане порозовяха от неудобство.

— Не съм казала, че трябва да му разказваш за всичките си бели, най-малкото няма да ви стигне цялата нощ. Аз лично ще се погрижа за това, когато Филип дойде тук следващия път — усмихна се баронесата.

— Успяхте да събудите любопитството ми — с усмивка каза Филип. — Интересно ми е какво си правила, преди да те срещна, мила.

— Нищо, което да не може да се оправи със сапун или добри инструменти — отвърна смутено Юлиане.

Тя хвана ръката му и го изведе в градината.

— Ето там, на сливата, все още стои люлката, която татко ми направи. Като малка много обичах да седя на нея и да си мечтая за различни неща. А там, пред гаража, мама за пръв път ме научи да карам колело.

— Имаш много преживявания с родителите си, нали?

— Да, защо, ти нямаш ли?

— Разбира се, че нямам. Родителите ми или пътуваха по работа, или бяха някъде на почивка. С брат ми сме отгледани от бавачки.

— Колко тъжно. Всяко дете трябва да изпита майчината и бащината обич.

Филип повдигна рамене.

— Нека не говорим за миналото. Бъдещето е по-важно, не смяташ ли — каза той. — Какво ще кажеш другата седмица да отидем в Лас Вегас и да се оженим там.

— В Лас Вегас? Но как ще се оженим сами, нали и семействата ни трябва да присъстват. Не можем да ги лишим от тази радост.

— Твоите родители, може би. Но моите!? Вече се запозна с майка ми и знаеш за какъв човек става дума. Тя е болна перфекционистка. Иска всичко да е по неин вкус до най-малкия детайл. Тя ще иска да организира всичко, а това означава строга церемония и никакво забавление. Лично аз не бих искал да се оженя по този начин.

— И аз, но не можем просто да игнорираме роднините си. Това би ги наранило.

— Ще го превъзмогнат.

— Не, Филип, съвестта ми няма да ми даде мира години след това. В най-щастливия ден в живота си трябва да споделим своето щастие с роднините си.

— Добре — въздъхна той. — Как си го представяш?

— Можем да се оженим в тесен кръг — само родителите ни и брат ти. И може би най-близките ни приятели.

— Добре. Но след това ще си подарим дълъг меден месец. След като се нарича месец, смятам да оправдаем наименованието му. Един месец пътуване до места, за които досега само сме мечтали. Искам да направя щастлива младата си булка.

— Звучи чудесно, но не знам дали ще успея да убедя шефа си да ми даде толкова дълга отпуска.

— Ами ако откаже? Ето ти много основателна причина да напуснеш.

— Но аз не искам да напускам.

— Защо не? Като моя съпруга ще имаш много други занимания. През деня ще организираш празненства и балове, а през нощта ще си само моя — каза той и я целуна.

— Аз мислех да работя поне докато се роди първото ни дете — отвърна тя.

— Дотогава има много време.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами не искам да се занимаваш с някакво дете по цял ден. През следващите няколко години няма да имаме деца. Ще се отдадем един на друг.

Юлиане поклати глава. Явно плановете им за бъдещето бяха твърде различни. Дали можеха да живеят щастливо заедно при това положение?