Уилям Пол Йънг
Кръстопът (19)

18.
Пресичащи се пътища

Срещнах те на кръстопътя,

където пътят среща други път.

За името ти не попитах,

реших, че е ненужно.

 

Не виждах много,

но не те видях да падаш.

Макар да казах, че обичам,

любов почти не бях изпитвал.

 

Не исках там да те оставя,

не беше мойто намерение това.

На другата страна отправих просто взор,

не казах нищо от това, което беше на ума ми.

 

Да пресека аз пътя не избрах,

макар да го желаех.

Престорих се, че там не беше ти,

повярвах, че не си изобщо важен.

 

О, Виждаш ли веригата от тежко злато,

през гърлото ми и сърцето ми пристегната?

От тебе тя е много по-реална —

това ни пречи да се съберем.

 

И чакам Глас отнейде да ми отговори,

нуждая се от Някой, който истината носи.

Очи ми трябват, през които да прогледна истински,

да видя, че във моя Аз живееш Ти.

 

О, Някой, моля, преведи ме

по пътя между двата свята

и събери отново пръснатата ми душа

в една невидима реалност.