Хауърд Джейкъбсън
Въпросът на Финклер (51)

2

Не бе известно дали Либор е прочел за инцидента и се е повлиял от него. Но не изглеждаше твърде вероятно. Либор не бе чел вестници от седмици.

Не бе известно и дали си е купил вестник, който да чете във влака до Ийстбърн. Ако го бе направил, положително е щял да види снимките на Майер Абрамски на първата страница. Но дотогава Либор вече е бил взел своето решение. Защо иначе е щял да се качва на влака за Ийстбърн?

Във влака той седеше срещу сина на Треслъв Алфредо, без някой от двамата да познава другия. Това се разбра едва по-късно, като накара Треслъв да разгъне една невероятна верига от причинно-следствени връзки, в края на която откри своята вина. Ако той бе по-добър баща и не се бе отчуждил от Алфредо, сигурно щеше да го покани на вечеря у Хефзиба, където той щеше да се запознае с Либор, а ако познаваше Либор, щеше да го забележи във влака, а тогава…

С една дума, за всичко бе виновен Треслъв.

Алфредо пътуваше към Ийстбърн, облечен в смокинга си и с багаж за една нощувка. Щеше да свири „Честит рожден ден“ и други подобни по желание на публиката в най-добрия хотел в Ийстбърн същата вечер.

Беше му се сторило, че старецът срещу него изглежда някак жълт. По-късно каза, че му се е видял към стогодишен. Алфредо не си падаше много по старци. Тези неща вероятно започваха от бащите, а той не харесваше своя баща. В отговор на въпроса дали мъжът е изглеждал потиснат, или угрижен, той отново каза, че му се е видял към стогодишен — как иначе можеш да изглеждаш на тази възраст, ако не потиснат и угрижен? Не беше разговарял с него, освен колкото да му предложи ментов бонбон, който старецът бе отказал, и да го попита закъде пътува.

— Ийстбърн — бе отвърнал мъжът.

Да, очевидно, че за Ийстбърн, но къде по-точно? При роднини, в някой хотел? (Алфредо се надяваше да не е в хотела, където щеше да свири, защото клиентелата там и бездруго изобилстваше от старци.)

— Никъде — беше отговорът.

Либор бе малко по-конкретен в своя разговор с таксиметровия шофьор на пристигане в Ийстбърн.

— Бичи ’Ед — каза той.

— Вероятно имате предвид Бийчи Хед? — поправи го шофьорът.

— Нали това казах току-що — сопна се Либор. — Бичи Ед!

— Искате ли да ви оставя на някое определено място? Ресторанта, площадката за разглеждане…?

— Бичи ’Ед.

Шофьорът, който също имаше баща и знаеше как старите хора стават раздразнителни с възрастта, му обясни, че може да го изчака, ако желае. Или да дойде да го вземе по-късно, ако Либор му се обади.

— Има също и автобус — добави той. — Номер 12а.

— Не ми е необходим — отвърна Либор.

— Е, в случай че ви потрябвам — настоя шофьорът, като му подаде визитката си.

Либор я пъхна в джоба си, без да я погледне.