Хауърд Джейкъбсън
Въпросът на Финклер (50)

1

Приемаше се, че Майер Абрамски е страдал от тежка форма на депресия. Той имаше седем деца и жена му бе бременна с осмото. От израелската армия му бяха казали да се готви да изведе семейството си от селището, за чието основаване, съгласно Божия завет, бе помагал шестнайсет години по-рано. Тогава беше дошъл от Бруклин заедно с младата си жена, за да спази своята сделка с Господ. А сега му причиняваха това! Щяло да му бъде оказано съдействие при преселването, както и да бъде проявено разбиране към състоянието на жена му. Но селището трябваше да се премахне. Тъй бе рекъл Обама.

Всички се разбраха помежду си, че няма да си тръгнат мирно и тихо. Да го сторят щеше да означава, че се присъединяват към богохулството. Това бе тяхната земя. Не трябваше да я делят с никого, нито да правят уговорки, за да я запазят; тя си беше тяхна. Той можеше да посочи точния стих в Тората, където се казваше така. Това беше обещанието, това беше и мястото. Дори ако човек се вгледаше внимателно и четеше така, както трябваше да се чете, там се споменаваше и самата къща на Майер Абрамски. Ето. Точно тук, където страницата бе изтрита от показване.

След като заплаши да се барикадира в къщата заедно със семейството си и да застреля всеки, който се опита да ги изкара оттам — дори това да са негови събрята-евреи; събратята-евреи не изхвърляха своите сънародници от свещената земя, — Майер Абрамски прочете за себе си във вестниците. Според писанията той се бе поддал на обсаден манталитет. Обсаден манталитет! Какво друго очакваха? Не само Майер Абрамски бе този, който се намираше под обсада, а целият еврейски народ.

Той така и не изпълни заканата си да застреля еврейските войници, които щяха да го изкарат от дома му. Вместо това се качи на един автобус и застреля цяло арабско семейство. Майка, баща и бебе. Един, два, три куршума. Една, две, три жертви. Тъй бе рекъл Господ.