Хауърд Джейкъбсън
Въпросът на Финклер (13)

2

Финклер си го беше изпросил.

Това беше мнението на Тайлър Финклер по онова време, а също и на Джулиан. Сам си го заслужаваше.

Тайлър Финклер имаше повече основание да го каже. Съпругът й чукаше други жени. Или ако не чукаше други жени, със същия успех би могъл и да чука други жени, съдейки по количеството внимание, което й отделяше.

Основанието на Треслъв бе просто че Финклер си го заслужава, защото е финклер. Но също така смяташе, че жена, красива колкото Тайлър, не бива да страда.

Тайлър Финклер. Покойната Тайлър Финклер. Припомняйки си я над втората чаша кафе, Треслъв въздъхна дълбоко.

— Работата на Сам изчерпва всичките му сили — й беше казал той. — Той е амбициозен мъж. Навремето беше амбициозно момче.

— Съпругът ми е бил момче!

Треслъв се усмихна слабо. Всъщност Финклер не бе Бог знае какво момче, но някак не му се струваше редно да го казва на сърдитата му жена.

Двамата лежаха в леглото на Треслъв в предградието, което той държеше да нарича Хемпстед. Не биваше да лежат в леглото на Треслъв в което и да е предградие. И двамата знаеха това. Но Финклер си го беше изпросил.

Отначало Тайлър бе позвънила на Треслъв, за да попита дали може да дойде да гледа на неговия телевизор първото предаване от новия сериал на съпруга си.

— Разбира се — бе казал той — но няма ли да го гледаш със Сам?

— Самюъл ще го гледа със своя екип, известен още като любовницата му.

Тайлър беше единственият човек, който продължаваше да нарича Сам Самюъл. Това й даваше власт над него, властта на някой, което е познавал една важна личност още отпреди тя да е станала важна. Понякога отиваше още по-далеч и му казваше Шмуели, за да му напомни за неговите корени, когато изглеждаше, че има опасност да ги е забравил.

— О — каза Треслъв.

— И най-лошото е, че тя дори не е шибаната директорка, а е само помощник-продуцент.

— А — каза Треслъв, като се запита дали Тайлър щеше да гледа предаването със Сам, ако Сам, както му беше редът, чукаше директорката. При финклерите — били те мъже или жени — човек никога не знаеше какво да мисли, когато нещата опираха до унижение и престиж. Не-финклерите съдеха всички изневери еднакво, но по негов опит финклерите бяха склонни да проявяват разбиране, ако третата страна се случеше да е важен човек. Принц Филип, Бил Клинтън, папата дори. Надяваше се да не ги поставя в стереотип, като си мисли така.

— Ще вземеш ли и децата? — попита я Треслъв.

— Децата? Децата са на училище. Скоро ще влизат в университет. Поне си давай вид, че се интересуваш, Джулиан.

— Мен ме няма много по децата — поясни той. — Дори гледам да не си правя мои.

— Е, не се притеснявай, няма да правим деца. Тялото ми вече е неспособно на това.

Това беше първият намек, по който Треслъв долови, че с жената на приятеля си няма да гледат много телевизия тази вечер. „Виж я ти нея“, каза си, докато се къпеше под душа, сякаш му предстоеше да бъде жертва на онова, което щеше да се случи, а не активен участник в него. Но нямаше и минимален шанс да успее да устои на Тайлър, независимо от факта, че тя го използваше единствено за да си върне на мъжа си.

Въпреки че тя не бе от типа жени, по които обичайно си падаше, той си бе паднал по нея още първия път, когато Сам я представи като своя съпруга. Не бе виждал приятеля си от доста време и не знаеше, че има по-сериозна връзка, да не говорим, че му предстои женитба. Но това беше нормално за Финклер. Да повдигне покривалото на своя живот само колкото Треслъв да надзърне през пролуката, за да се почувства заинтригуван и изолиран, сред което да го спусне отново.

Новобрачната г-жа Финклер не беше красива в истинския смисъл на думата, но видът й не губеше от това — тъмна и ъгловата, тя имаше черти, на които невнимателният наблюдател можеше да се пореже, както и безжалостни саркастични очи. Макар по костите й да нямаше много месо, тя някак успяваше да внуши пищност на формите си. Всеки път когато Треслъв я срещнеше, тя бе облечена като за дипломатически банкет, където щеше да яде малко, да разговаря уверено, да танцува грациозно с когото трябва и да събира възхитени погледи от целия салон. Тя беше типът жена, от която се нуждае преуспелият мъж. Обиграна, светска, хладно елегантна — стига мъжът да не я забравяше в своя успех. Думата влажна идваше на ума на Треслъв, когато си помислеше за Тайлър Финклер. Което беше учудващо, имайки предвид колко суха изглеждаше на повърхността. Но Треслъв си представяше каква е тя под тази повърхност, когато човек проникнеше в нейната тъмна женска тайнственост. Тя беше мястото, където той никога не беше стъпвал и вероятно не биваше и да помисля да стъпва. Тя беше вечната финклерска жена. Ето защо не съществуваше и най-малка възможност да й откаже, когато тя му предложи. Той трябваше да открие какво е усещането да проникне във влажната, тъмна, женска тайнственост на една финклерка.

Те включиха телевизора, но не гледаха нито кадър от предаването на Сам.

— Той е такъв лъжец — каза тя, докато се измъкваше от роклята, която би подхождало да носи по случай посвещаването на мъжа й в рицарство. — Къде му е философията, когато не съм му приготвила вечерята навреме? Къде му е философията, когато трябва да си държи оная работа в гащите?

Треслъв не отвърна нищо. Чувстваше се странно да вижда лицето на приятеля си на екрана и в същото време да държи жена му в обятията си. Не че Тайлър действително беше в обятията му. На нея й харесваше да я любят от разстояние, сякаш всъщност нищо не се случваше. През повечето време лежеше, обърната с лице на другата страна, като работеше с ръка върху пениса на Треслъв зад гърба си, сякаш закопчаваше сложен сутиен или се бореше с капачката на буркан, като в същото време злословеше срещу мъжа си в неспирна тирада. Предпочиташе да го правят на светло и не намираше някакви чувствени достойнства в тишината. Едва когато влезе в нея — за кратко, тъй като тя му каза, че не й допада продължителният акт — Треслъв откри онази топла, тъмна финклерска влага, която бе предвкусвал. И тя надхвърли всичките му фантазии.

После лежеше по гръб, чувствайки как в очите му напират сълзи. Каза й, че я обича.

— Не ставай смешен — отвърна тя. — Ти дори не ме познаваш. Всъщност го правеше на Сам.

Той седна в леглото.

— Нищо подобно.

— За мен няма проблем. Щом ти харесва. Можем дори да го направим отново. А ако те възбужда да оправяш приятеля си, защо да си кривим душата, за мен няма проблем и за това.

Треслъв се опря на лакът, за да я погледне, но тя отново се извърна на другата страна. Той се пресегна да я погали по косата.

— Не прави това — каза му тя.

— Ти не разбираш — отвърна той, — че за мен това е за пръв път.

— За пръв път правиш секс? — Всъщност не звучеше изобщо учудена.

— За пръв път… — Сега, когато трябваше да го облече в думи, звучеше някак безвкусно. — За пръв път… сещаш се…

— За пръв път правиш мръсно на Самюъл? На твое място не бих се притеснявала. Той не би се поколебал да го стори на теб. Сигурно вече го е правил. Той го разглежда като свое droit de philosophe^[1]. Като е мислител, си мисли, че има право да чука всеки, когото му скимне.

— Нямам предвид това. Искам да кажа, че ти си първата…

Той можеше да чуе как колебливостта му започва да я дразни. Леглото около нея изстина.

— Първата какво? Изплюй го най-сетне. Омъжена жена? Майка? Жена на водещ на телевизионно предаване? Жена без висше образование?

— Нямаш ли висше образование?

— Първата какво, Джулиан?

Той преглътна думата един-два пъти, но имаше нужда да се чуе как я изговаря. Светотатството на изричането й беше почти толкова сладко, колкото и самото действие.

— Еврейка — отрони накрая. Но и това не беше точно думата, която търсеше. — Еврейска жена — каза той полека, като се наслаждаваше на паренето на жаркото жжж върху устните си.

Тя се обърна към него, сякаш за първи път имаше нужда да го види как изглежда, а в погледа й танцуваше насмешка.

— Еврейска жена? Значи ти си мислиш, че аз действително съм еврейка?

— А не си ли?

— По-мил въпрос не можеше да ми зададеш. Но откъде ти хрумна, че точно аз съм сбъднатата ти мечта?

Треслъв не знаеше откъде да започне, нещата бяха толкова много.

— От всичко — беше единственото, което успя да каже. Спомни си как бе присъствал на бар мицва^[2] на едно от момчетата на Финклер, но тъй като не беше сигурен на кое точно, предпочете да запази мълчание по въпроса.

— Е, значи това твое всичко е едно нищо — каза тя.

Треслъв бе горчиво разочарован. Тайлър да не е еврейка?

Каква тогава беше онази тъмна влажност, в която бе проникнал?

Тя нацупи долната си устна в подигравателно тъжна физиономия. (Ето, това не беше ли еврейско?)

— Наистина ли си мислиш — продължи Тайлър — че Самюъл би се оженил за еврейка?

— Не ми беше минавало през ума друго.

— Виждаш ли колко малко го познаваш. Неговата заветна цел е да покори останалия свят. Винаги е било така. Би трябвало да си го разбрал. Няма какво да прави с евреите. Той е роден евреин. Те не могат да го отхвърлят. Защо тогава да си губи времето с тях? Та той щеше да се ожени в църква, ако го бях помолила. Дори ми беше мъничко ядосан, че не го направих.

— А защо не го направи?

Тя се засмя. Сухо тракане в пергаментово гърло.

— Аз съм същата като него, ето защо. Всеки от нас е тръгнал да завоюва вселената на другия. Той искаше гоим^[3] да го обичат. А аз исках евреите да заобичат мен. А и ми допадаше идеята да имам еврейски деца. Смятах, че ще се справят по-добре в училище. И виж само дали не се оказах права!

(Нейната гордост от тях — не беше ли и това еврейско?)

Треслъв беше озадачен.

— Възможно ли е да имаш еврейски деца, ако ти самата не си еврейка?

— В очите на ортодоксалната вяра, не. Поне не много лесно. Но нашата женитба беше по-либерална. И все пак дори и за нея трябваше да приема тяхната вяра. Посветих цели две години на това да се уча как да въртя еврейско домакинство, как да бъда еврейска майка. Попитай ме каквото искаш за юдаизма и ще ти го кажа. Знам как да готвя пиле кошер^[4], как да паля свещи по време на сабат, какво да правя в миква. Искаш ли да ти кажа как една добра еврейска жена разбира кога цикълът й е приключил? Аз съм по еврейка от всички ект^[5] еврейки в Хемпстед, събрани накуп.

Треслъв се разсея, представяйки си мислено всички еврейки в Хемпстед, събрани накуп. Но това, което попита, беше:

— Какво е миква?

— Ритуална баня. Отиваш в нея, за да се пречистиш за еврейския си съпруг, който ще умре, ако докосне и капка от твоята кръв.

— Сам ли иска да го правиш?

— Не Самюъл, аз. На Самюъл му е през оная работа. Той смята, че е варварско да се притесняваш от менструалната кръв, която всъщност дори обича, перверзникът му. Ходя на миква заради себе си. Намирам го за успокояващо. От двама ни аз съм истинският евреин, макар и да съм родена католичка. Аз съм еврейската принцеса, за която четеш в приказките, само дето не съм еврейка. Иронията е там, че…

— Че той ходи да чука шикси^[6]?

— Това би било твърде просто. Аз все още съм шикса за него. Ако иска забраненото, може да си го получи и вкъщи. Иронията е, че ходи да чука еврейки. Като оная буца сланина Ронит Кравиц, неговата помощник-продуцентка. Не бих се учудила, ако я накара да си смени и вярата.

— Нали каза, че тя бездруго е еврейка?

— Да я направи християнка, глупчо такъв.

Треслъв изпадна в мълчание. Имаше толкова много неща, които не разбираше. И толкова много, които го разстройваха. Чувстваше се така, сякаш са му дали отдавна лелеян приз, само за да му го отнемат под носа отново още преди да му е намерил място на лавицата над камината. Тайлър Финклер не е финклерка! Значи дълбоката, влажна, тъмна тайнственост на еврейската жена, строго погледнато — а по този въпрос трябваше да гледа строго или да не гледа въобще — бе все още непозната за него.

Тя започна да се облича.

— Надявам се да не съм те разочаровала — каза.

— Да си ме разочаровала? В никакъв случай. Ще дойдеш ли и за втория епизод?

— По-добре си помисли.

— За какво има да мисля?

— Ти си знаеш — отвърна тя.

На тръгване не го целуна.

Но когато излизаше, подаде глава обратно през вратата.

— Само един съвет от мен. Гледай да не те чуват да казваш „еврейска жена“ — предупреди го тя, имитирайки сладострастното „ж“, с което бе изговорил думата. — Не им е по вкуса.

Все нещо не им беше по вкуса.

Но той направи както му каза тя и си помисли.

Помисли си, че бе предал приятеля си и се зачуди защо не изпитва никаква вина. Зачуди се дали това, че бе последвал Финклер във вагината на жена му, само по себе си беше удоволствие. Не цялото удоволствие, но голяма част от него. Зачуди се дали Финклер беше успял да кошеризира съпругата си отвътре, така че независимо от произхода й той, Треслъв, да е получил същото усещане, както и ако е бил с еврейска жена — ж, ж, жжж (което по някаква причина не биваше да го чуват да казва). Или пък не. И ако не, трябваше ли да се върне в самото начало на своето чудене какво ще бъде усещането?

И той продължаваше да се чуди върху тези и други подобни мистерии на религиозно-еротичния живот дори след трагичната смърт на Тайлър Финклер.