Джеймс Патерсън, Майкъл Ледуидж
Лош късмет (31)

28.

Джон Руни, провъзгласен от „Лос Анжелис Таймс“ за „най-добрия комик в киното за десетилетието“, се молеше. Дори и да бе съгрешавал понякога, все пак бе християнин и сега седеше чинно на скамейката и мълком молеше Бог да срази цялата тази шайка.

Ала спря насред молитвата, когато нещо дребно го удари отстрани по врата. Сведе поглед и видя на скамейката до себе си малко късче хартия, нагънато и смачкано на топка. Какво, по дяволите, беше това?

Оказа се, че беше лист, откъснат от сборника с църковни химни. С черно мастило някой бе написал Обърни точно над нотите. Руни разгъна бележката, но преди това се огледа предпазливо дали няма да го види някой от похитителите, които ги охраняваха. Онзи, най-едрият — наричан от другите Малкия Джон, — седеше върху олтара, сякаш беше багажник на автомобил, и се прозяваше така широко, че можеше да се видят кътниците му.

Джон Руни разтвори бележката в скута си:

Руни, аз съм на редицата зад теб. Бавно се отмести към средата на скамейката, за да можем да поговорим. Но докато го правиш, не позволявай на негодника пред теб да те види. Чарли Конлан

Руни напъха бележката в джоба си поне докато се отърве от нея. През следващите минути той съвсем бавно напредваше към централната част от дългата скамейка.

Когато най-после се добра до средата, плътен глас зад него му зашепна:

— За бога, Джони, казах бавно, а не да се влачиш едва-едва като охлюв.

— Извинявай — едва чуто прошепна на свой ред Руни.

— Видя ли какво сториха с Хопкинс? — попита го Чарли Конлан.

Руни мрачно кимна.

— Какво, според теб, искат от нас, останалите?

— Нищо добро не ни очаква — рече Чарли. — Мога да ти гарантирам. Но най-много ме плаши това, че навярно отвън църквата е заобиколена от ченгета. И единственото, което пази тези момчета да не бъдат застреляни или да не се озоват в затвора, сме ние.

— А какво можем да направим? — попита го Руни.

— Да се съпротивляваме — убедено заяви Конлан. — Тод Сноу е на редицата зад мен. Той вече е говорил с магната Зейвиър Браун, който пък е точно зад него. С теб ставаме четирима.

— И какво ще сторим? — запита Руни. — Сам виждаш какво натвориха с Хопкинс веднага щом си отвори устата.

— Засега ще изчакаме. Трябва да бъдем търпеливи. Да издебнем подходящия миг. Четиримата ще можем да се справим с един или с двама от тези типове. С това ще започнем. Джон, може да се окаже, че нямаме избор.