Ханс Хас
Светът под водата (26)

Манифест I

Подводният лов, който на мнозина от нас доставяше вълнуващи и прекрасни преживявания, за съжаление имаше много отрицателни последици. Вследствие на все по-усъвършенстваните подводни оръжия и все по-големия брой подводни ловци рибните наличия в литоралните зони са силно намалели, а в много райони рибите практически са изтребени. По крайбрежието на Средиземно море това е особено очебийно за всеки, който преди 20 години е посетил района. Опустели са и много от тропическите коралови рифове. Какво да се нрави?

Ние можем да поддържаме становището си, че от значение е само това, което моментът ни предлага: apres nous le deluge — след нас и потоп. Който обаче обича подводния спорт, може би мисли другояче. Унищожим ли рибните наличия, ние унищожаваме и най-привлекателното за леководолаза. Защото да се плува из пусти скалисти морски пейзажи и рифове, колкото и да са красиви те, това е само половин удоволствие. Какво да се прави?

Нека бъде позволено на човек, който е популяризирал този спорт, да изкаже мнението си. Аз съм искрено убеден, че тук може да помогне само крайно драстично средство. Създаването на защитени райони, на „подводни паркове“, е важно, това е отлично начинание, но не е достатъчно. Издаването на ловни позволителни помага малко, а да се разрешава отстрелът на толкова и толкова риби от този или онзи вид е съвсем невъзможно, не може да се контролира, изключено е. Със злото може да се борим само като го изкореним: като се забрани в целия свят употребата на всякакви механични оръжия. На пръв поглед изглежда, че такъв план е неизпълним, че няма изгледи за успех. За производителите и продавачите на оръжия такава мярка би означавала значителни загуби. Но действително ли е така страшно това? Ако се изтребят рибите, водолазният спорт ще загуби много от обаянието си… а търговски погледнато, тогава ще се продават и по-малко водолазни съоръжения, подводни камери и други прибори.

Ние, които обичаме този спорт, би трябвало да поддържаме главното гледище, независимо дали с него са свързани жертви или финансови загуби. Това главно гледище е: този спорт да бъде запазен, да бъде поощряван, да бъде достъпен за все повече нови последователи.

Ето защо каня всеки, който мисли като мене, да се включи в акция за постигането на тази цел:

1. Да поиска от всички организации на подводния спорт в съответния обсег да се откажат от употребата на механични подводни оръжия.

Да въздейства върху производителите, търговците и продавачите на механични подводни оръжия, доброволно да прекратят това производство, тази търговия и продажба.

2. Да настоява законодателните органи във всички страни чрез закони и наредби да забранят производството, търговията, продажбата и употребата на всички подводни оръжия.

Подводният лов само с ръчно копие може засега да бъде разрешен. Такъв лов е труден и в известен смисъл почтен, защото дава на рибите добър шанс да се отскубнат. Но при лова с прашки било с ластик или с пружини, било с оръжие с експлозиви човекът превъзхожда твърде много морските животни. Тази „дегенерация“ на първоначалната ловна форма трябва да се ликвидира, доброволно да се прекрати и забрани.

Виена, 12 юни 1971 г.