Ханс Хас
Светът под водата (14)

Подводен калейдоскоп

Подводният свят стана изходна точка за истински паноптикум на човешката дейност, която днес достигна до гротескни крайности. Подтикван от стремежа си към рискове и от любопитство, а успоредно — и от възникващите търговски интереси, човек комбинира новото с общоприетото и създава нещо изключително, сензационно, което му доставя мечтаното разнообразие.

В областта на спорта бяха основани клубове. А това доведе до устройване на състезания. Измислени бяха спортни дисциплини, които днес се упражняват интензивно особено в източните страни: подводно плуване без дихателен апарат на разстояние 50 метра за мъже и 25 метра за жени; с дихателен апарат — до 800 метра; щафетни плувания. За тях се използват плавници, дълги до един метър, с които се развиват невероятни скорости. Разстояние от 50 метра при мъжете се изминава почти за 13 секунди. При плуване по повърхността с тези плавници се постигат невиждани досега ефекти. Държейки ръцете си встрани, плувецът се издига като лодка с подводни криле от водата, при което съпротивлението съответно намалява: ето защо 50 метра могат да се преплуват за 10 секунди! А в СССР са изработени големи моноплавници, с които плувецът се движи като делфин.

В мътните води на езерата се провеждат състезания по подводно ориентиране — индивидуални или отборни. Отборните се състоят от по четирима човека, които на определено място трябва да разменят уредите си, а също — да пренасят товари на известно разстояние. Оценка се дава както за скоростта, така и за точното изпълнение. Освен слаломно плуване през обръчи и препятствия в Япония е измислено и състезание, в което отборите се състоят от двама плувци, снабдени само с един дихателен апарат (тоест постоянно трябва да си разменят мундщука). Особено популярни са смесените отбори от младежи и девойки. В ГДР са създадени и отборни игри: един вид „борба за топката“, в която отборите се стараят да изтръгнат топката един от друг. Реферът следи от повърхността играта и със секундомер отчита в кой от двата отбора топката е била по-дълго време.

Във ФРГ и Швеция има точни правила за станалото много популярно подводно ръгби. За подводни врати служат метални кофи с оловни тежести; пластмасовата топка има диаметър 15 см и е напълнена със солена вода, така че подемността и е слаба. Всеки отбор се състои от 10 играчи с маски, шнорхели и плавници. Докосването на водолазните уреди е забранено, забранено е и хващането за гушата; иначе при тази дисциплина се играе безмилостно. Геймът трае 20 минути и не по-малко от трима рефери следят играта. Не са редки изподраскванията, счупванията на кости и други наранявания на играчите. Във ФРГ този спорт има вече 2000 активни привърженици и всяка година се устройва състезание за „Златната топка“. Образувани са вече и женски отбори.

Направени бяха опити с подводен бейзбол и подводен хокей. А през 1955 г. Англия инсценира в Уембли първата подводна боксова борба: без плавници, без маски и без дихателен апарат; и съдията трябва да изплува всяка минута на повърхността, за да поема въздух. Предвидените 12 рунда от по 3 минути траели общо 4 часа и смятам, че е останал само този опит. Организирано беше и подводно колоездачно състезание.

Първият опит за подводно ходене на дълго разстояние проведох през 1937 г. в Стария Дунав край Виена. На главата си имах водолазен шлем, а в лодката, която се движеше по повърхността над мен, до помпата седеше човек. Имах намерение да прекося този приличащ на езеро ръкав на Дунав по дъното; но не носех със себе си компас и се ориентирах по положението на слънцето — и така обикалях в голям кръг. През април 1955 г. във водите на Флорида Джинджър Стаили постави световен рекорд по подводно плуване на далечно разстояние: 12,6 километра. Бутилките били сменяни по пътя, без той да изплува.

Когато през 1952 г. при свободно гмуркане — значи, без дихателен апарат — Раймондо Бухер достигна дълбочина 39 метра, това ни изглеждаше рядко постижение. До 1960 г. Америко Сантарели повиши този рекорд на 46 метра, а не след дълго започна двубоят между Енцио Майорка, който през 1964 г. достигна 54 метра, и Жак Майо, който се подготвя за спускане под водата с упражнения на йогите и само година след това достигна 60 метра. Двамата продължаваха надпреварата помежду си. Днес Майорка държи рекорда с просто невероятната дълбочина 78 метра. През 1972 г. бе съобщено за западногермански гмуркач, който преодолял 81 метра, но се оказа, че това е груба измама, която много навреди на немската спортсменска чест. При жените Джулиана Треглеани стигна 45 метра.

Тъй като не държа много на такива рекорди, макар че всеки плувец заслужава похвала, позволявам си да дам още следните данни:

Във Франция неотдавна при „симулирано потапяне“ в барокамера едно прасе на име Рафаел, тежко един центнер, постигнало нов дълбочинен рекорд, като прекарало 17 часа под налягане, отговарящо на не по-малко от 1100 метра дълбочина. След това било декомпримирано за 74 часа — и се радва на добро здраве.

Членовете на многобройни подводни клубове прекарват Бъдни вечер под водата, като занасят елха, украсена с електрически крушки, на нощното дъно. В Хавай има подводен клуб, на който на Великден „подводното зайче“ скрива из рифовете 240 шарени яйца. Този, който открие най-много от тях, се почита особено. Един от подводните клубове в Южна Швеция празнува традиционния празник на Санта Лучия под водата, а леководолазната група при Атомния изследователски център в Карлсруе устройва всяка година предколедно плуване, при което два отбора преплуват с балони един срещу друг известно разстояние и победител става онзи отбор, който унищожи колкото може повече балони на противника, а от своите прокара по възможност повече невредими до целта. А че след това се пирува порядъчно, се разбира от само себе си.

По-сериозна става работата в училищата за леководолази, където се изучават полезни подводни дейности, с които досега са се занимавали класическите водолази с по-тежка екипировка. Подводните сондажи за нефт, монтирането на подводни конструкции, изваждането на потънали кораби и други професионални подводни работи днес вече стават специалност на подводни плувци. Като че ли се създават нови занаятчийски клонове: подводни тенекеджии, подводни оксиженисти, подводни дърводелци, подводни зидари, подводни бетонджии, подводни фугини и други. В САЩ, където има най-много такива техникуми, много актуален стана въпросът за истински „harassements“^[1], тоест как водолазите да бъдат подготвени по най-подходящия метод за всяка изненада и просто да се „инжектират“ против паниката, без да бъдат претоварвани.

Много популярен метод на тренировка е да се затворят на ученика кранчетата на бутилките, да се смъкне маската от лицето му, да се оплете в мрежа, да се остави да стои с главата надолу, да му се разкопчае оловният колан. При обучаването на военноморските водолази се отива още по-далеч в тези мъчения, но и в цивилния сектор се прилагат такива брутални методи, че се повдигна въпросът, дали по този начин не се убива самоувереността на учениците.

За плувците, които носят очила, е измислена специална маска, а за плувците със зъбни протези — специален мундщук. За удобно придвижване във водата има десетки модели едноместни или двуместни торпеда или подводни шейни. За предпазване при спускането в тъмна вода е конструиран уред, който непрекъснато излъчва далеч наоколо видими светкавици; срещу акули — тояжка с кух връх и патрон с въгледвуокис, от който улученото животно се надува и става безопасен балон. Ралф Шамлин, конструкторът на това оръжие, ми разказа за електронен декомпример, върху който работи сега и който скоро ще излезе на пазара. Той се състои от електронен часовник, който дава разлика най-много една минута за година, както и от електронен дълбокомер и от компютър, който запечатва важни данни и после дава нареждане за изплуване. Това нещо се носи на китката. При изкачването светват цифри, които показват кога и за колко време трябва да почива водолазът. Промени ли се режимът на изплуването, тогава е нужно само да се смени пластинката в програмата. Още не се знае колко ще струва всичко това, но се предполага, че цената му ще е около 395 долара. Но това още не е всичко. Чрез радиовълни с високи честоти или чрез монтиран предавател всички данни могат после да бъдат предавани на кораба, където друг уред ще ги провери, както и данните на всички водолази, намиращи се точно по това време под водата.

Ако рибите можеха да мислят, навярно биха се чудили какво е всичко това, което идва все по-често при тях във водата.

В канала Наруто на японското крайбрежие се намира един наистина страшен водовъртеж. Никой леководолаз не смее да се приближи до него. Фирмата, която произвежда пералните „Уцушио“, си измислила за реклама следното: от водовъртежа трябва да изплава като особена изненада нейното шлагерно произведение. Това обаче създало на кинооператорите доста трудности. Тъй като пералнята се оказала много лека, тя била напълнена с бетон, така че когато бъде спусната от вертолета, да потъне във водовъртежа. Разбира се, водите послушно я всмукали в дълбочината. После пералнята била изтеглена отново нагоре. Но всичко вървяло наопаки. Похабили общо 50 перални, докато в края на краищата все пак успели. След това по телевизията, при предаването на реклами, се виждало как от водовъртежа като богинята Аврора изплава пералнята „Уцушио“.

Понастоящем цените за земите под водата са още доста ниски и навярно затова в Женева на дъното на р. Рона бе построен първият в света подводен паркинг. Той представлява 4-етажна стоманобетонна постройка, издигаща се от речното дъно.

Има вече и подводен ресторант: той се намира в един от японските подводни природозащитни паркове. Друг скоро ще краси северния бряг на сейшелския остров Махе, недалеч от мястото, където от десетки години насам се търси някакво старо пиратско съкровище. В случая цялата постройка ще бъде изработена в Англия, после като плавателен съд — взета на влекало до Сейшелските острови и там пусната на 9 метра дълбочина. В Мюнхен се намира много елегантен подводен бар, в който се седи и танцува в помещение на два етажа, докато през люковете се вижда как акули непрекъснато плуват около бара. Както собственикът ми разказа, веднъж при него дошъл създателят на тази идея с малък модел и той се влюбил в това хрумване. Разбира се, тази любов му струвала после два милиона марки.

Днес подводна полиция и подводни детективи има вече почти във всички по-големи страни. Дейността им, протичаща твърде често в каналите с нечиста вода, положително не е завидна. Търсенето на разложени трупове, хвърлени пистолети или други предмети се извършва пипнешком, като се бърка с ръце в калта. През 1972 г. в Испания след сурова тренировка стотина подводни полицаи постъпили на служба на морското дъно, за да турят край на подводните кражби на антични ценности. Понеже там водата обикновено е прозрачна, тяхната работа е значително полека. Първото арестуване под водата извършил старши полицаят Дейвид Арчър през 1969 г. в пристанището Сейнт Питър на разположения в Ламанш английски остров Гърнзи на 15 метра дълбочина. Злосторникът бил някой си Дейвид Кемторн Лий, 32-годишен, който без разрешение събирал вид молюски, ценени като деликатес и наричани „морски уши“. „Според съществуващия открай време на остров Гърнзи закон това е позволено само през първите четири дена след пълнолуние — съобщава Арчър. — Като научих за това, нахлузих водолазната си екипировка и заплувах по морското дъно нататък, където скоро открих човека да откъртва с кука мидите от скалата. Доплувах отзад до него и го потупах по рамото. Когато изплувахме и двамата на повърхността, казах кой съм и го заведох в участъка.“ Глобата била 20 фунта стерлинги и конфискуване на ловните прибори.

Немалко хора вече са се венчали под водата. В някои случаи свещеникът, кумовете и гостите са се спускали във водолазни костюми на дъното.

Първата водоустойчива книга издаде известният английски орнитолог Питър Скот, син на прочутия полярен изследовател, който е и отличен художник-график. Книгата е отпечатана на полиетиленова хартия и е определител за рибите в Карибско море.

Що се отнася до акулите, то Юджини Кларк е установила, че стават „кротки като агънца“, когато им се инжектира етилов спирт. Ако ни се намира подръка, и водката ще свърши същата работа.

В Калифорния погребението на мъртвец струва между 120 и 180 долара, което все пак е скъпо. Но тези разходи могат да се намалят на 25 долара, ако човек се обърне към „Телъфейз съсайъти“. За двадесет и четири часа всичко е уредено: „Вие можете да се посветите на духовното естество на смъртта, вместо да се занимавате с тленното.“ Покойникът бива изгорен и пепелта — потопена от лодка в Тихия океан. Още по-модерно действува погребалното предприятие „Летящи погребални директори на Америка“. Тук пепелта се хвърля във водата от самолет. „Този метод се предпочита все повече, понеже у калифорнийците е вродена обичта към океана и към чистия въздух.“ Близките на покойника получават след това удостоверение, в което пише, „че пепелта на покойника е била присъединена към елементите на Седемте вечни морета“.

Всъщност този начин на погребване не е лоша идея за този, който обича морето. Когато при нашата първа експедиция в Карибско море се гмуркахме там, Йорг, Алфред и аз имахме девиз: „Пепелта — в морето!“ Обещахме си един на друг, ако се наложи, да го направим.

Подобно обещание поискал японският спортен водолаз Нишийма от своя приятел и другар по подводно плуване Ватанабе. „Ако умра, бих искал да бъда погребан на някое красиво тихо място на морското дъно.“ Това било през 1968 г. Една година по-късно той загинал при автомобилна злополука: паднал с товарна кола в езеро. Ватанабе заминал веднага за това място и извадил катастрофиралия. По японски обичай след изгарянето на тялото пепелта се слага в скромна урна с цвят на пръст. В случая Ватанабе набавил плътно затварящ се капак. След това се отправил с урната към остров Ошима, където водата е прозрачна и морското дъно — много красиво. На 40 м дълбочина той открил подходящо място. Поставил урната в цепнатина между камъните така, че едва ли би могло да ѝ се случи нещо. След година Ватанабе се върнал отново тук: той намерил всичко, както го бил оставил. Жената и дъщерята на загиналия посещават постоянно това място и хвърлят цветя в морето.

Под председателството на Джулиана Треглеани в Италия се състоя първото подводно ревю: седналите около маса членове на журито, както е обичайно, вдигнали бели табелки с номерата на избраните. Всички били екипирани с акваланги, включително фотографите, които снимали манекените. Те пък, плувайки свободно около масата на журито, показвали последните бански костюми.

Джулиана Треглеани, не само изключителна леководолазка, а и много красива жена, наскоро след това загина при автомобилна катастрофа.

Неотдавна в Сидни в огромен аквариум бил проведен шахматен турнир под вода. Защо под водата? Организаторът заявил: „При нормални шахматни шампионати човек едва изчаква края. Но тук играчите са принудени да бързат. Всеки от тях е снабден с въздух само за един час — ако не му стигне, губи играта.“ За подводни стрелци с лък има вече подводни стрелбища, жонгльорите също са се проявявали под водата.

Когато през 1975 г. дадохме нашата „Ксарифа“ назаем на италианска фирма за снимане на филма „Съкровищата на Ромел“, в цената бе включено и моето съдействие като леководолаз. Така стана, че най-напред снимах в Червено море нужните за филма акули и веднага след това — главната изпълнителка Дон Адъмз при подводен танц. Сред многото риби и корали това беше колкото симпатично, толкова и привлекателно разнообразие.

Не ми е известно дали е имало вече и спиритични сеанси под водата; не можах да открия и съновник, в който да се тълкуват сънища, пренасящи човека в подводното пространство. Единствените насоки намерих у Фройд. Касаеше се за съня на някаква жена. Тя стояла на морския бряг и наглеждала малко момченце, което нагазило във водата. Най-подир водата го покрила дотолкова, че жената можела да вижда само главата му как се движела по повърхността нагоре-надолу. След това сцената се преместила в препълнено с хора фоайе на хотел… Според Фройд този сън бил фантазия, свързана с раждането на дете. Както в сънищата, така и в митологията, казва Фройд, излизането на детето от околоплодната течност би могло да се тълкува в обратен смисъл — детето нагазва във водата. Това ми изглежда доста отвлечено, но цитирам буквално: „Изплуването и потапянето на главата във водата напомнило на пациентката движенията на детето, които тя усещала през време на бременността си. Мисълта за нагазващото във водата момче събудила в нея мечта: виждала сама себе си как го измъква от водата, завежда го в детската стая, измива го и го облича и най-после — как го завежда у дома си.“ При всичкото си почитание към Фройд аз не разбирам това.

Неотдавна върху коралов риф, разположен на около 450 километра югозападно от остров Тонга, бил направен опит да се основе държава. При прилив рифът изчезва съвсем под водата и американска изследователска фондация предложила на някой международен концерн да се анексира това безстопанствено място, което от време на време е сухо, и да се разработи като нов данъчен оазис. Идеята се харесала и на рифа била основана новата „Независима република Минерва“. Като символ за влизане във владение на рифа били закотвени няколко светещи буя. Същевременно започнали да насилват пясък и чакъл. За това обаче узнал и кралят на Тонго, Тау-фа‘ахау Тупоу IV. Той не се колебал дълго, заминал лично за там и наредил да се вдигне на рифа знамето на Тонго. Според списание „Нюзуик“ тук възниква съвсем нов въпрос, понеже досега не е имало такъв прецедент: някой да създаде от нищо държава. От юридическо гледище случаят положително е интересен. Ако някой ден се стигне до построяването на плаващи градове, тогава жителите му, особено когато са стотици хиляди или може би дори милиони, без друго биха могли да поискат да имат свой представител в ООН.

Английският лекар Джон Бетс доста изплашил всички леководолази, като заявил, че от единадесетте деца на военноморските водолази десет били момичета. От това той заключавал, че водното налягане уврежда „по някакъв начин“ създаващата мъжки деца сперма, а тази, която създава момичета, не се засяга. Що се отнася до самия него, той бил страстен леководолаз и имал 8-годишна дъщеря и момчета-близнаци на 15 години. Съпругата му обаче подкрепя неговата теория: двете момчета се родили, преди той да се бил запознал с подводния спорт. За да събере статистически данни, Бетс се обърнал към Е. Р. Крос, който в сп. „Скин дайвър“ отговаря на зададени въпроси. След това били разпратени хиляда въпросника, на които се получили 166 отговора, но 115 идвали от неженени леководолази без деца, други 17 водолази не дали точни данни кога са започнали да се гмуркат. Така останали само 34 използваеми отговора: 16 водолази имали повече момчета, 13 — повече момичета, в 5 случая броят на едните и другите бил равен. И така, леководолазите, които желаят да имат син поне според статистическите издирвания няма защо да се страхуват от леководолазното си занимание.

През октомври 1968 г. потъна построената за научни цели малка подводна лодка „Алвин“, тъй като при спускането във водата забравили да затворят единия люк. Тримата членове на екипажа се спасили, „Алвин“ обаче потънала на дълбочина 1540 метра. Измина една година, докато успеят да я извадят на повърхността. В нея намерили запазени припасите на водолазите — два термоса със смесен бульон, няколко сандвича и ябълки. Голямо било учудването им, че нищо не се било развалило! Бульонът бил още много вкусен, ябълките — също така пресни, както преди, хлябът на сандвичите, разбира се, съвсем размекнат, парчетата салам само отгоре — малко по-сивкави, но отвътре — розови и пресни. Това дало повод да бъдат изследвани в океанографския институт в Уудзхоул. Както експериментите показаха, това се дължало не на студа, а на налягането. Така се откриват нови перспективи как и къде да се запазят хранителните продукти пресни. Това, че в подводното пространство не съществуват сериозни препятствия и за секса, навярно са разбрали практически любовните двойки от Адама насам. Тъй като в наши дни тази тема придоби толкова голямо значение и се използува за комерчески цели, не липсват упътвания за съответните възможности на водолазите. В опитен танк от навигацията на САЩ, така ми бе разказано, имало подводен асансьор, в който от време на време инструкторите канят заинтересованите от нови преживявания дами. Твърде необичаен е един пасаж от романа на Джеймз Джоунз „Вдовицата Мейкър“, чиято идея-фикс се състои в странния и блян да мастурбира в известна подводна пещера на Ямайка. Това впрочем не си заслужава да бъде споменавано, ако в митологията няма паралелен случай. За раждането на балинезийския бог Баруна съществуват различни легенди. Една от тях гласи, че бог Шива се спуснал под водата, като мислел за своята жена-любимка — и така семето му се изляло във водата. Една риба го изяла и родила Баруна.

Първият подводен Христос бе издигнат край Сан Фрутуозо по италианското крайбрежие. Това последва и по други крайбрежия, издигат се също и подводни мадони.

С помощта на особени широкоъгълни обективи („рибешки очи“) могат да се получат ясни снимки и при лоша видимост. Тук снимката на японски подводен булдозер и плуващият над него водолаз изглежда направена от разстояние 20 метра — в действителност обаче камерата бе приближена на 2–3 метра до обекта.

Леководолаз се приближава с камера „Ролеймарин“ до тропическа риба-куфар. Истинските цветове на морските животни могат да се запечатат на снимка само с помощта на светкавица.

Сепии при чифтосване, заснети от ненадминатия италиански фотограф Паоло Курто. Едромащабни снимки на морски животни са възможни само при употреба на матово стъкло с нормални обективи или с телеобективи. Тук е използвана камера „Ролеймарин“.

Натюрморт с рогови корали и заселили се върху тях морски анемони, заснет от Исусео Накамура. Нежността в композицията и изразителността на детайла издават окото на фотографа, обиграно в класическата японска традиция.

Портрет на зъбат костур с две риби-гоби и млада дългопера бърнеста риба.

Витлото на американския военен кораб „Аркънзъс“, потопен заедно с много други кораби при проведения през 1962 г. атомен опит в атола Бикини.

За да се изследва дали има телепатични въздействия на по-големи разстояния, в подводницата „Наутилус“ били взети малки зайчета, докато майката на животните останала на сушата. Дълбоко под водата едно след друго зайчетата били заклани — същевременно се измервали мозъчните импулси на майката. Регистрирани били „ясни удари“.

Според Копълсън през миналия век край залива Сейнт Лорънс се случило следното: голяма акула атакувала там лодка, в която се намирал един индианец с жена си и децата си. Когато животното така силно блъснало лодката, че тя за малко не се обърнала, индианецът взел най-малкото си дете и го хвърлил във водата — така се отървали от акулата.

Барокамерите, конструирани за лечение на пострадалите при декомпресии, се оказаха много подходящи и за лекуване на пациенти с болно сърце, слабо кръвообращение, а и за импотентни.

Както неотдавна една германска домакиня писа в сп. „Делфин“, подводната маска може да се използва добре и в кухнята: за предпазване на очите при рязане на лук.