Карън Робърдс
Необуздана страст (7)

7.

— По дяволите! — изрева Джон и вдигна ръка нагоре, за да избърше мазнината от косата и лицето си. Веднага скочи.

Кети не можеше да потисне тържествуващия си смях. Той обаче изчезна съвсем бързо. Силно разгневен, Джон се взря в нея и сви юмруци.

Кети преглътна, трябваше да събере всичката си смелост, за да не побегне. Винаги й бяха казвали, че темпераментът й един ден ще й създаде проблеми. Изглежда, този ден бе дошъл. Тя усети шепота на тълпата зад себе си.

Успя да хвърли бърз поглед и установи, че двамата с Джон бяха в центъра на вниманието. Всяка дейност на палубата беше замряла, всички обръщаха глави, за да видят какво ще стане сега. Дали новият капитан, който караше и най-якия мъж да опита юмруците му дори само ако се засмееше нахално, ще търпи подобно нещо от една жена, колкото и красива да е тя? А ако не, как ще реагира сега?

— Обзалагам се, че ще нашари както подобава сладкото й задниче! — чу Кети забележка от тълпата.

— Ами, ще я изхвърли през борда — отвърна друг. Докато наблюдаваше със страх лицето на Джон, тя се боеше, че ще й се случи второто.

— Ах, ти, глупава малка уличнице! — изкрещя той най-сетне. После посегна към нея. Смелостта изведнъж напусна Кети, тъй като в очите му не прочете нищо друго, освен желание за кървава разплата. С остър вик тя хвана полите си, обърна се и хукна да бяга. Но не й беше съдено да успее. Джон я сграбчи за ръката, пръстите му се впиха болезнено в плътта й, дръпна я към себе си, тъй че тя трябваше отново да го погледне. Лицето му представляваше потъмняла от гняв мутра.

— Аз… аз съжалявам — заекна Кети с надеждата да го умилостиви. Преценявайки ситуацията, изостави гордостта си така безвъзвратно, както и смелостта си.

— Твърде късно — отвърна той и я дръпна. Свитото му коляно се опря в стомаха й и тя вече знаеше какво я очаква. Когато я заклещи с ръка, започна да рита като луда. Той действително възнамеряваше да я напердаши пред всички!

— Пусни ме! — изкрещя тя.

— О, не! Ти си го изпроси, мръснице! Знаеш, че ще получиш това, което заслужаваш.

Кети риташе и се извиваше, а всички наоколо се смееха и крещяха. Бузите й пламнаха, когато усети, че Джон вдигна полите й над кръста.

Тя остана само по тънките си долни гащи с панделки. Още по-високи ревове и насърчаващи викове съпровождаха действията на Джон, а Кети искаше да потъне в земята от срам. Усилията да му се противопостави станаха още по-големи, но дъхът й секна в следващия момент, когато яката му ръка се стовари върху задника й. Пляс!

Ударите следваха безмилостно, докато нейните яростни викове се превърнаха в подсмърчане и хленч. Задникът й гореше и тя вече се беше отказала да рита, защото това само разпалваше гнева на Джон, и накрая лежеше кротко върху коленете му. Окуражаващи викове и забележки на удивление достигнаха до ушите й.

— Само така ще я научите, капитане! — Кети усети респект в гласа.

— Да, трябва да покажем на жените кой командва тук — извика друг.

Джон завърши наказанието с последен силен удар. Грубо я вдигна на крака. Полите й все още стояха на кръста и тя побърза да ги оправи надолу. Златистите й коси я предпазваха от погледите на злорадстващата тълпа. В следващия момент Кети отметна гордо глава назад. Очите й горяха и тя повдигна брадичка, когато погледна наоколо. По дяволите, не би трябвало да се срамува от тези обесници!

Кети можа само да му отправи един отровен поглед, преди Джон да я вдигне с яките си ръце. Тя не се помръдна и с болка се опитваше да разбере какво още й предстоеше. От една страна, не искаше отново да раздухва гнева му, но, от друга, ако той искаше да я хвърли в морето…

Каквото и да беше очаквала, бе напълно неподготвена за онова, което се случи след малко. Джон изведнъж се спря. Кети установи, че се намират на безопасно разстояние от перилата, когато коленете й полетяха нагоре, а главата — надолу. Тя изпищя, когато осъзна, че това копеле я потапя в казана с мазната яхния, част от която тя бе изсипала върху него.

Когато я извади отново, целите й коси бяха полепнали с отвратителна мазнина. Беше я потопил само до челото, за което тя вероятно трябваше да му е благодарна, но в действителност би желала да го убие. Пръстите й се изкривиха, за да го издерат, когато Джон се задържа притисната до гърдите си.

— Още веднъж ще обмисля това — тихо промълви той, като забеляза движението на ръцете й. Очите й отново припламваха, но тя добре разбираше, че не би спечелила нищо, освен още унижения. Можеше да изчака…

Той открито й се смееше, докато я носеше по палубата. Мъжете направиха кордон. Те също се смееха и истински се забавляваха.

— Пъркинс, донеси ни вода! Мисля, че лейди Стенхоуп спешно се нуждае от баня — каза той на един мършав младеж.

Тази забележка предизвика нов смях. Кети така силно прехапа долната си устна, че чак пусна кръв. „Той ще си плати за това — закле се тя — дори ако трябва да чакам цял живот.“

Все още злорадо ухилен, Джон влезе в каютата и я пусна на пода. Тя с удоволствие би започнала да го налага, но положи усилие и се овладя. Не би искала той да се забавлява повече! Събра остатъците от достойнството си, обърна му гръб и се загледа към едно от кръглите прозорчета. Само по очите й и по свитите юмруци можеше да се съди за истинското й състояние.

Но Джон я познаваше от твърде дълго, за да се заблуждава.

— Предупредих те да си внимателна на палубата — напомни й той, а в ъглите на устните му заигра усмивка. О, това беше твърде много! Кети яростно обикаляше насам-натам, а мазните коси лепнеха по лицето й. Сякаш масло попадаше в огъня на яростта й.

Но думите, които бяха на езика й, си останаха там. Чу се отмерено почукване на вратата. Джон се усмихна широко и отвори. Отвън стоеше Пъркинс с голям съд вода в ръце. Някой на шега беше нахлупил очукана метална вана върху главата му. Джон първо взе съда с вода, постави го на пода, а после свали ваната. Пъркинс се ухили срамежливо.

— Сър, аз си помислих, че вероятно ще имате нужда от доста вода… — заекна той.

— Добре си си помислил, Пъркинс. Напълно си прав — сухо каза Джон и докато момчето все още изчакваше навън, затвори вратата.

— Събличай се!

Тя го погледна и в този момент гневът й вече се беше изпарил.

— Моля? — попита тя.

— Събличай се — повтори той. — Единствената възможност да свалиш мазнината от косите си е да се измиеш. Аз ще ти помогна.

— Да се продънеш в ада дано! — изстреля Кети със стиснати зъби. Джон се засмя.

— Благодаря, там вече съм бил и макар че не беше чак толкова лошо, нямам намерение да се връщам. Така. А сега ще правиш това, което ти казвам, или…

— Мразя те, ненавиждам те, отвращаваш ме! — съскаше Кети, знаейки, че нищо друго не й остава, освен да се подчинява. И тъй, тя се обърна и започна да се съблича. Джон изфуча.

— Не разбирам защо продължаваш да демонстрираш свенливост. Имам предвид — на дневна светлина — лаконично отбеляза той. — Познавам всеки квадратен сантиметър на тялото ти. Признавам, че е истинска приказка. Нещо повече — аз съм го докосвал, опитвал съм сладостта му, под моите ръце е разцъфвало като майско цвете…

— Затвори си плювалника най-сетне! — изруга го Кети, ядосана и засрамена едновременно. Пръстите й все още трепереха от гняв и тя не успяваше да разкопчае дузината малки кукички на гърба си.

— Имаш ли нужда от помощ? — тихият му глас прозвуча досами нея и тя изплашена отскочи настрани, но като размисли, стигна до заключение, че до известна степен въпросът му беше основателен: действително се справяше трудно.

— Благодаря — отговорът й звучеше хладно, но все пак му позволяваше да й помогне. Около минута той се бореше с кукичките, след което изруга.

— Проблемът е, че мазнината е по целия ти гръб. В случая има само едно решение — с тези думи той я грабна през кръста, вдигна я и я пренесе през каютата. Като я пусна отново, тя стъпи с двата си крака в металната вана.

— Имаш ли някъде сапун? — попита той, докато тя го гледаше, без да разбира.

— Оттатък до легена — кимна Кети и сбръчка чело. — Но, Джон, не мога да се къпя с тази рокля. Сапунът ще развали коприната.

— Ако питаш мен, бих казал, че вече е съсипана — отвърна той и донесе сапуна. Тя го взе безмълвно. Знаеше, че Джон има право.

— Което се дължи на теб — горчиво рече тя.

— О, не! Вината е само твоя. Аз те предупредих да не се развихряш на палубата. Всъщност заслужаваше нещо много по-лошо от това, което получи. Нищо не ти се случи, само гордостта ти бе малко наранена. Да не би да предпочиташ да те бичуват с камшика с деветте ремъка? Тази мисъл мина през главата ми. Трябва да разбереш, че мъжете горе са моряци. Те се подчиняват на капитана не защото така е редно, а защото знаят, че ще им избия зъбите, ако не го правят. Някои от тях само чакат да покажа признак на слабост, за да се нахвърлят върху ми. Това, което стори днес, беше ужасно глупаво и ако го оставех просто така, то би било знак за неподчинение. Освен това бях те предупредил! И те предупреждавам отново: ако още веднъж се проявиш така нагло, със сигурност ще опиташ камшика. Кълна ти се!

— Не се страхувам от теб — процеди тя през зъби.

— Тогава ще трябва да свикнеш с мисълта да ми се подчиняваш — тихо каза Джон и потуши отговора на Кети, като изля върху главата й четвърт от цялото съдържание на съда. Когато отново отвори очи, Джон събличаше омазнената си риза. Докато Кети си сапунисваше косата, той седна на стола и събу ботушите си. После отново стана и изу панталона си.

Кети така ококори очи, че в тях влезе сапунена пяна.

— Какво ще правиш? — поиска да знае тя и с юмруци разтърка подлютените си очи.

— На какво ти прилича? — на въпроса с въпрос отговори той и влезе при нея във ваната. Толкова близо стояха един до друг, че Кети усещаше мъжката миризма и топлината на тялото му.

— Съблечи най-сетне роклята си — каза Джон, преди Кети да бе отворила уста. Положи ръце върху раменете й и я обърна. Тя послушно вдигна косите си нагоре, докато той се справяше с кукичките и съответните ушички.

Тъй като мазната коса вече не му пречеше, той се справи бързо. Разкопча роклята напълно. Кети стоеше във ваната изправена, докато той съблече роклята през главата й и я хвърли настрани. Около минута тя беше с мократа фуста, без да се реши дали да я свали или не. Да стоят голи толкова близо един до друг — това сигурно щеше да предизвика неприятности.

Но не й беше дадена възможност да решава. Джон положи ръце върху корема й и развърза панделките на фустата. Освободи я и от нея. Когато ръцете му потърсиха шнурчетата на гащите й, тя отмести пръстите му и сама ги развърза. Докато ги изуваше, усети, че ръцете му нежно започнаха да масажират косата й.

— И сама мога да се справя, много ти благодаря — рече тя с ледена учтивост, когато се бе съблякла съвсем. Той веднага сне ръце от главата й. Кети продължаваше да стои с гръб към него, но двамата бяха толкова близо един до друг, че можеше да усети всеки мускул, всяка жилка на тялото му. И тя усети как се напряга тялото му от копнеж, от желание…

При този признак Кети направи припряно движение, като че ли искаше да изскочи от ваната. Ръцете на Джон веднага обгърнаха кръста й, за да я задържат. Всеки опит да се освободи от желязната му хватка беше безсмислен.

— Накъде тръгваш? Та ти все още не си се изкъпала — гласът му звучеше обезпокоително дрезгав.

— Остави ме. Досаждаш ми — сряза го тя.

— Това ли е, което правя? Досаждам ти? — гласът му беше приглушен и похотлив. — Е, аз бих го нарекъл другояче…

— Ти си суетен петел — отчаяно изрече Кети, когато една едра ръка започна да сапунисва корема й и с това събуждаше признаци на чувственост в нея, признаци, които той не биваше да предугади, ако тя не искаше да загуби напълно достойнството си.

— Такъв ли съм? — прошепна Джон в ухото й, като се притисна до нея още повече, тъй че топлото му, окосмено тяло изцяло се долепи до мекия й гръб. Едната му ръка премина нагоре, за да сапуниса нежно гърдите й, и се задържа там, докато другата потърси път надолу между бедрата й.

Кети не успяваше да скрива повече трепета на тялото си. Знаеше, че Джон щеше да усети тръпките, които я връхлитаха, както и набъбването на гърдите й. Само преди няколко минути тя в никакъв случай не би повярвала, че ще го желае толкова много и така скоро. Не и след като се беше отнесъл към нея по такъв начин. Но сега вече бе загубила способността си да разсъждава — ръцете му шареха по тръпнещата й кожа, усещаше топлия му дъх в ухото си, а едрото му, стегнато тяло се притискаше интимно към нейното. Така силно го желаеше, че чак усети физическа болка в корема си. С дълбока въздишка се отпусна и се облегна. Той я притискаше в обятията си, пръстите му играеха с втвърдените зърна на гърдите й. Ръката му напредваше още повече между краката й…

Кети беше затворила очите си, а главата си бе положила на гърдите му. Дъхът й излизаше на пресекулки.

Джон се наведе, за да я целуне по тила. Устните и езикът му минаха по врата й, а зъбите му нежно я хапеха. Кети усети как коленете й омекват, почти не можеше да се държи на крака. А това, че все още се държеше изправена, се дължеше само на неговата силна прегръдка. Ако я пуснеше, тя просто щеше да се свлече в краката му.

— О, боже мой! — прошепна той с дрезгав глас в ухото й. Нещо в нея сякаш се зарадва, че той също беше жертва на страстта си. После я обърна в прегръдките си и тя отново почувства топлината на тялото му, а ръцете му се плъзнаха по гърба надолу до нежното й дупе. Така я притисна към себе си, че тя усети пулсиращата му мъжественост.

— Добре се чувстваш, нали? — промълви той. Притисна я и я задвижи нагоре-надолу. Кети усети, че тръпките преминаха дори по пръстите на краката й. Тя затвори очи, ръцете й обгърнаха раменете му, вкопчи се в него. Той все още бе насапунисан. Цялото му тяло беше меко и хлъзгаво. Хареса й това усещане — ръцете й като че ли се движеха, без да искат, галеха раменете и широкия му гръден кош и спряха върху окосмените гърди. Пръстите й се провряха през ситните къдрички и очертаха мускулите с ноктите си. Сетне, все още със затворени очи, тя притисна устни към топлата, хлъзваха кожа. Ръцете на Джон се свиха в спазми върху дупето й. Той простена. После леко я повдигна, ръцете му бавно преминаха надолу към бедрата, докато краката й обгърнаха кръста му.

Кети беше неспособна да мисли. Нищо друго не съществуваше за нея, освен чувственото му тяло, топлата мъжка миризма и нейната нарастваща възбуда. Дълбоко в нея един глас я предупреждаваше, че ще съжалява, ако се поддаде изцяло на страстта си. Но Кети не го слушаше. Каквато и да е цената, тя го желаеше също толкова, колкото очевидно и той нея. Ако не я обладаеше скоро, щеше да изгори в пламъците на собственото си желание.

— Сложи ръцете си на врата ми — прошепна Джон. Кети го направи, без да отваря очи, и буквално се вкопчи в него. Можеше да усети как сърцето му тупти срещу нейните гърди, да чуе хриптящото му дишане. О, божичко, как копнееше да я обладае. Не искаше ли да…?

С големите си ръце Джон леко я повдигна. Кети можа да усети твърдия мъжки атрибут, който търсеше отвора. Когато го намери и с цялата си дължина проникна дълбоко в нея, от гърдите й се изтръгна страстен тон. После, притиснал мекото й тяло към мускулите на корема си, Джон дълго остана неподвижен. Кети не издържаше вече. Тя започна да се извива, да стене, докато се стремеше към преживяването, което той сякаш й отказваше. Като змия се виеше около него, несъзнателно забиваше нокти в тила му. Той също дишаше на пресекулки, дъхът му бе хриптящ, като че умираше. Кети отвори очи и замъгленият й поглед долови страстта в очите му. Той отново и отново проникваше дълбоко в нея и тя му отговаряше с взаимност. Дишаше тежко, краката й го обгръщаха. Беше отметнала глава назад, очите й бяха затворени. Страстта още по-силно забушува в тялото й и тя изцяло й се отдаде. Почувства как той потрепери, усети, че пенисът му започна да пулсира, а в следващия момент горещата сперма бликна в нея. Тя извика и се отдаде на собствения си оргазъм…

Няколко минути продължиха да стоят вкопчени един в друг, докато опиянението, което ги беше обхванало, бавно затихваше. Устните му все още изгаряха шията й, а дъхът му нажежаваше влажната й кожа. Мина цяла вечност, докато Джон вдигна глава. Сне ръце, за да освободи краката й от кръста си, и я пусна бавно. Тя все още се олюляваше. Държеше се здраво за раменете му, за да не падне. После, когато погледна отново в прояснените му сиви очи, почувства как руменина изби по лицето й.

— Това беше фантастично — каза той и устата му се изкриви в сатанинска усмивка. — От Херълд ли го научи?

Сякаш й удари шамар. Тя се сви и очите й се разгоряха.

— Мразя те! — прошепна с презрение. Той, напук, се усмихна още по-широко.

— Обичам те, когато мразиш, съкровище мое! — хапливо й отвърна, докато нейните юмруци се свиваха.

— Призлява ми при вида ти! — изсъска тя, но той само се засмя.

— Сигурно ти е било зле — продължи той, докато погледът му шареше по тялото й. — Такива звуци издаваше, като че ли ще умреш. Обзалагам се, че са те чули на целия кораб.

— Ах, ти, ти… — Кети тръгна към него, насочила нокти към лицето му.

Той с лекота я спря и се засмя тихо.

— Мисля, че трябва да се охладиш малко, лейди Стенхоуп — каза той и със свободната си ръка изля остатъка от водата върху главата на Кети. Тя беше съвсем неподготвена за това. Студената вода се разля по тялото й, изми остатъците от сапуна, а с това и моментната й слабост.

— Ах, ти, копеле! — наруга го тя, след като успя да си поеме въздух, а блестящите й очи го пронизваха. Джон се усмихваше, но очите му бяха съвсем студени.

— Не би трябвало да се обстрелваме с обиди. Обзалагам се, че ми хрумват куп такива, и то много по-силни от твоите.

— Вън! — просъска Кети.

— О, заминавам, скъпа! Мислиш ли, че след като за днес си изпълнила предназначението си, бих искал да прекарам следобеда с теб? Не мисля да правя това!

Кети беше толкова ядосана, че с удоволствие би изтръгнала сърцето му. Тя знаеше, че всичко, което й хрумва, е безсмислено, и събра сили, за да се стегне. Безмълвно уви кърпа около главата си и като се запъти към чантата си, за да измъкне някаква рокля, видя, че той изсипа водата от каната върху главата си, за да се изплакне. После изскочи от ваната, подсуши се, обу панталоните и посегна за чиста риза.

Когато се обърна отново, Кети вече бе облякла нова фуста, а в момента си слагаше следобедна рокля в златист цвят. Като всички рокли, които Херълд беше избрал за нея, и тази бе много скъпа и всъщност бе предназначена само за официални случаи. Но с друго не разполагаше.

— Красива рокля, няма що — отбеляза Джон, когато тя я облече. — Не си спомням да съм я виждал по-рано.

— Не си виждал много от моите рокли — откровено заяви Кети. Тайно се надяваше да не разбере откъде ги има. Не би искала да започват отново словесна битка.

— Това част от чеиза ти ли е, лейди Стенхоуп?

— Щом така мислиш, да! — с тези думи тя се отвърна от него и започна да реши къдриците си.

— По дяволите, не ми обръщай гърба си — процеди той.

Направи две крачки, хвана я за раменете и я обърна. Кети гневно го погледна.

— А пък ти не ставай толкова груб — отвърна тя.

— Ще се отнасям с теб както ми е угодно — прогърмя гласът му. Ако Кети се беше надявала, че нейният гняв ще може да го отклони, тя се беше излъгала. — Херълд ли ти купи тази рокля?

— Е, какво, ако е така? — поиска да разбере Кети.

— Господи, той е купил всичко, което е накачено по тялото ти — процеди през зъби Джон и очите му шареха гневно по тялото й. — Добре ти е плащал за услугите, нали? Но нямаш късмет, лейди Стенхоуп! По-скоро ще отида в ада, отколкото да позволя да носиш купени от него дрехи в мое присъствие.

Преди още Кети да отгатне какви са неговите намерения, ръката му посегна, сграбчи роклята за деколтето и я съдра. Платът се разкъса с грозно свистене. Кети с отчаяние установи, че роклята зейна. Но в същия момент той я раздра и на гърба. Същото направи с фустата и с гащите. Накрая тя отново стоеше гола пред него, а той отиде до чантата й. Коленичи и започна да рови. Четката, гребенът и всичките й тоалетни принадлежности бяха нахвърляни небрежно по пода. Едва след като пъхна вътре разкъсаната рокля и остатъците от хубавото й бельо, тя загуби самообладание. Нахвърли се с вик върху му и започна да го удря с юмруци.

— Дива котка! — викна той, изправи се и посегна да я хване. Пръстите му се вкопчиха така здраво в китките й, че тя усети как отмалява.

— Пусни ме, ах, ти… — буйстваше Кети. В момента не можеше да й хрумне достатъчно силна обидна дума.

— Е, не ти ли идват ругатни наум? — хапливо попита той, а пръстите му се забиха болезнено в плътта й. Кети се опита да се откъсне от него, ала един заблуден слънчев лъч, проврял се през кръглото прозорче, за беда се отрази в огромния диамант на подарения от Херълд пръстен.

Кети се вцепени, но беше твърде късно. Той го беше видял. Лицето му се превърна в каменна маска и Джон заби поглед в нея.

— Ах, не! — бавно изрече той по начин, който накара Кети да потрепери. — Какво е станало с пръстените, които бях ти подарил? Да не си ги изхвърлила заедно с всичко останало?

— Да! — изсъска Кети твърде разгневена, за да осъзнае последствията.

— Ах, ти, уличнице! — в следващия момент той издърпа пръстените, бутна я настрани и вдигна чантата с дрехите й.

— Какво ще правиш с нещата ми?

— Ще ги изхвърля зад борда — отговори Джон и тръгна към вратата.

— Не можеш да го направиш! — отчаяно запротестира тя. — С какво ще се облека!

— Не са ти необходими дрехи за новата ти роля. Стигнах до убеждението, че твоята стойност е в уменията ти на професионална курва, а за това си облечена съвсем подходящо.

На Кети не й достигаше въздух, а Джон просто се извъртя и тръгна към вратата.

— Бъди готова да изпълняваш новите си задължения, когато се върна отново — каза той през рамо и напусна каютата.

— Ах, ти, мръсна свинчура! — изкрещя Кети по посока на затръшнатата врата. След това седна върху койката. Коленете й трепереха ужасно, краката й не я държаха…

Джон беше казал, че бъдещата й роля е тази на курва. Тя скоро разбра, че това не беше празна закана. Той я държеше затворена гола в каютата си и ползваше тялото й, когато му беше угодно. Дните минаваха, а нямаше никакъв признак да се откаже. Омразата на Кети към него нарастваше лавинообразно: приличаше на дракон, който бълва огън и жупел. Джон не обръщаше внимание на тирадите от ругатни, с които го обсипваше при всяка отдала й се възможност. Вместо това просто я сграбчваше, слагаше я по гръб на койката и удовлетворяваше желанието си. След всяко от тези сношения, в които нямаше нищо друго освен сляпа женска ярост и могъщо мъжко физическо желание, тя толкова много желаеше да го убие, че сякаш усещаше вкуса на кръвта му. Беше я нарекъл курва и сега я третираше като такава, затова винаги щеше да го мрази.

Естествено той спеше до нея. Съвсем не мислеше да й предостави койката. Обикновено се връщаше късно през нощта. Събличаше се, измиваше се, лягаше, обладаваше я или не в зависимост от желанието си, обръщаше се настрани и заспиваше. В повечето случаи не намираше за необходимо да пророни дума. От това държание Кети се чувстваше дълбоко унизена, а омразата й нарастваше пропорционално на унижението.

Една нощ той я събуди от дълбок сън. Устните му покриха нейните, ръцете му разтвориха бедрата й и той проникна в нея, преди тя да се е събудила напълно. Кети пое дълбоко въздух, щом усети болката. След това остана да лежи вцепенена като дъска, докато той се движеше ритмично в нея.

— Причиняваш ми болка! — извика тя, когато той започна грубо да хапе чувствителните й гърди.

— Тъй ли? — изгрухтя безсрамно той, без да спре. — Болките са неизбежна страна от задълженията на една курва. Затова би трябвало да помислиш, преди да станеш такава.

— Махай се от мен, свиня такава! — юмруците й удряха широките му рамене и тя се въртеше и дърпаше, като се опитваше да се освободи от него. — Махай се от мен, не чуваш ли?

Джон само се засмя. Той като че ли не усещаше силната й неприязън и спокойно довърши това, което беше започнал.

Когато най-сетне я остави, Кети лежеше до него цялата изгаряна от бушуваща ярост. Тялото я болеше, гърдите, където я беше хапал, горяха, а най-интимното й място, превзето със сила малко преди това, пламтеше. Но още по-лош от физическата болка беше фактът, че не разбираше държанието му. Как можеше да се отнася така с нея? Той се възползваше от тялото й, когато си поискаше. Безразлично му беше дали тя е съгласна и дали й е приятно. А най-ужасното от всичко беше, че не можеше да му се противопостави. Силата й се стопяваше, виковете и обидите й също не му оказваха никакво въздействие. Това, от което имаше нужда, за да реализира омразата си, беше някакво оръжие.

 

 

Кети се опря на единия си лакът и загледа замислено лицето на спящия мъж. Той лежеше по гръб, с ръка над главата, а другата — простряна надолу. Лицето му беше малко встрани от нея, а черната му коса стърчеше във всевъзможни посоки. „Същият е като Крей“ — помисли си тя и я връхлетя неописуемо топло чувство. Но после отново си спомни как се беше отнесъл с нея и каква я беше нарекъл. Спомни си колко брутално я беше обладал днес и се стегна. „Трябва му един урок“ — помисли си свирепо и докато погледът й шареше из каютата, й хрумна една идея.

Кети се беше събудила много преди него. Беше увила около себе си избелелия чаршаф. Седеше върху един от твърдите столове и бе вдигнала краката си един върху друг. Около устата й играеше усмивка. Когато Джон се размърда и ръката му я потърси, усмивката на Кети стана още по-широка. „Сега, любими мой капитане, ще си получиш заслуженото“ — помисли тя тържествуваща.

Джон примига, когато ръката му не намери това, което търсеше, и смръщи чело. Все още сънени, очите му започнаха да оглеждат каютата. Когато най-сетне я откри, очите му трепнаха, а той не показа дори най-лек признак на недоверие.

— Ела тук — нареди той. Гласът му все още хриптеше. Тъй като Кети не възнамеряваше да се подчини, той тръсна глава, като че ли искаше да се събуди напълно, и се подпря на лакът. — Не чу ли какво казах? — настоятелно попита той, като междувременно напълно се беше събудил.

— О, напротив, чух те достатъчно добре — отговори тихо Кети и продължи да се усмихва. Джон се вторачи в нея.

— Тогава ела тук! Бих желал да направя утринна гимнастика.

— Не — Кети явно се забавляваше. Тя с усилие се сдържаше да не се изкикоти. Същинската изненада все още му предстоеше.

Очите на Джон се разшириха, като че ли не можеше да повярва на чутото.

— Какво каза? — отсечено и заплашително попита той. Кети би желала да му изтръгне езика.

— Казах не — спокойно отговори тя. Джон дълго я зяпаше и още повече смръщи чело. Приличаше на котка, която току-що бе закусила с вкусно канарче: сините й очи искряха от вълнение, а лицето й беше порозовяло. Златистата й коса бе като жива. На пръв поглед като че ли не беше се случило нещо изключително, но тъй като Джон познаваше Кети от доста дълго време, разбра, че крои нещо.

— Ако стане необходимо аз да дойда и да те доведа, ще съжаляваш — закани се той с мек като коприна глас, докато очите му следяха всяко нейно движение.

— На твое място не бих се опитала — отвърна тя, а очите й блестяха триумфиращо.

— Ти обаче не си на моето място — Джон хвърли чаршафа настрани.

— Остани си там! — заповяда Кети, когато той пусна крака на пода. Щом я погледна, тя отметна встрани чаршафа и той можа да види цевта на един от пистолетите си за дуел.

Джон остана на място, докато обмисляше ситуацията. Прокле се за това, че оставяше оръжията си открито. Трябваше все пак да се сети, че би направила подобен опит рано или късно. Беше толкова разярен, че не можеше да разсъждава трезво. Но колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше в едно: Кети не би стреляла по него — въпреки необуздания си темперамент имаше меко сърце, а пък и преди го беше обичала. Не, не вярваше, че би могла да му тегли куршума. Но какво друго му оставаше, освен да разбере дали не блъфира.

Той се изправи. Ръката й, държаща пистолета, малко трепереше, а сините й очи се разшириха — заприличаха на две огромни сапфирени езера.

— Стой! Не мърдай! — гласът й беше писклив. — Сериозно го казвам, Джон! Ще стрелям! Не се шегувам!

— Мисля, че госпожата говори твърде много — иронично изрече той и направи крачка към нея. Предизвикана, Кети скочи на крака, като при това обърна един стол. Тя не обърна внимание на произведения при падането му шум и нито за секунда не отклони поглед от Джон. Държеше пистолета с двете си ръце и го насочваше право към него. „По дяволите, не му пука, че държа оръжие“ — помисли си Кети отчаяна.

Обаче явно беше така. Вървеше бавно към нея, с протегната към пистолета ръка. Преглъщайки, Кети отстъпи една крачка. Ръцете й се изпотиха.

— Джон, ще стрелям! — още веднъж го предупреди тя, напълно отчаяна, когато опря гръб о стената. Той само се усмихваше, без да спира.

— Стреляй тогава — каза тихо и протегна ръка към пистолета.

Кети мръдна встрани. Пистолетът трепереше в ръката й. Изведнъж Джон почна да се смее. Щом направи още една крачка към нея, тя вдигна пистолета още малко, отправи една кратка и гореща молитва и затвори очи. После натисна спусъка.