Карън Робърдс
Необуздана страст (15)

15.

Кети пристъпи напред и лунната светлина я огря. Джон, току-що изплувал, я съзря и страстта, с която се беше борил досега, се разгоря с нова сила. Луната превръщаше косите й в сребрист ореол. Кожата й сякаш излъчваше собствена светлина. Очите й бяха огромни и непроницаеми.

Той отвори уста, за да й извика, но като видя какво възнамеряваше да прави, думите замряха на езика му. Беше хванала края на фустата си и с едно движение я съблече през глава. Само за миг остана гола на фона на тъмната джунгла, а после влезе във водата.

Джон не откъсваше очи от нея, докато тя го доближаваше. Гърдите и бедрата й блестяха. Сърцето му заудря като лудо. Устата му пресъхна. Господи, колко беше красива, как я желаеше…!

Кети почувства, че водата покрива бедрата й, после корема, а накрая, когато стигна при Джон, покри и гърдите й. Това, което вършеше, беше безсрамно, тя го знаеше, но й беше все едно. Щом не можеше по друг начин да го съблазни… Пък и, в края на краищата, колко пъти самият той я беше съблазнявал?

Джон продължаваше да я гледа, чуваше се тежкото му дишане. Тя се усмихна и протегна ръце към него. Очите му светеха оловно-сребристи, втренчени в нея. За момент се побоя, че може да я отпрати, но той я хвана за китките и я привлече.

— Това е лудост — промърмори, като целуна врата й. Галеше я по гърба тъй, сякаш не можеше да се насити. Кети се засмя и отметна глава назад, за да вижда лицето му.

— Харесва ми да съм луда — прошепна тя. В следващия момент устните му се впиха в нейните.

Кети отвръщаше трескаво на целувката и още повече разпалваше страстта му. Стоеше на пръсти, обвила ръце около тила му. Усещаше как яките като стомана гърди притискаха бюста й и започна да се трие о твърдите косми по тях. Джон се разтресе. Мускулестите му ръце и крака трептяха от желание. Кети освободи устни от неговите и започна да го целува по врата и раменете.

— О, божичко, желая те — простена той.

— Тогава ме вземи — пошепна тя и пръстите й продължиха пътя на устните. Когато достигнаха повърхността на водата, не спряха, а продължиха да го галят по-надолу, докато желанието му забушува неудържимо. — Вземи ме — повтори тя шепнешком и погледите им се срещнаха.

— Другояче не мога — каза той с отчаяние, като че ли това беше смъртна присъда. След това я взе на ръце и я понесе към брега. Кети стискаше здраво врата му. Джон жадно я целуваше и на нея й се струваше, че ще се удави в морето на страстта.

Положи я нежно на брега и легна до нея. Тя усещаше хладните меки листа под себе си, а шумнатите клони я обгръщаха като в пещера. После силното му тяло я покри и вече не съществуваше нищо друго, освен те двамата.

Ръцете му бяха върху гърдите й, а пръстите му галеха набъбналите трептящи зърна. Гърбът й се изви, когато устните му заеха мястото на пръстите. Горещите му целувки направо я подлудяваха. Като змия се извиваше под него, затворила очи. Дълбок стон се изтръгна от гърлото й.

— Ако те заболи, ще ми кажеш, тогава ще опитам да спра — прошепна Джон. Ноктите й се забиваха в гърба му. Почти не възприемаше какво й казва. Само усети как окосменото му бедро разтвори краката й, а после — как горещият му пулсиращ член започна да търси пътя си.

Когато най-сетне проникна в нея, Кети тихо извика. Той веднага спря, все още дълбоко във вътрешността й.

— Какво има? Заболя ли те? — попита с пресипнал глас, подпря се на лакът и се вгледа в бялото й лице.

— Не! Не! Боже мой, не спирай! Моля те, не спирай! — тя дръпна ръцете му, а очите й се разтвориха, но не го виждаха.

— Моля… — не беше в състояние да осъзнае какво говори. Страстта го беше обзела напълно.

Очите на Джон потъмняха, отново я зацелува така, че цялото й тяло започна да се тресе. Тогава започна да се движи в нея, отначало бавно, но тъй като тя се извиваше и стенеше, всички добри намерения отлетяха. Действаше му влудяващо и той не можеше повече да се контролира.

— Обичам те — изрече със стон малко преди да достигне кулминацията. Думите извираха от него, без да може да ги спре. — Обичам те, обичам те!

— Скъпи — прошепна Кети, а в следващия миг самата бе разтърсена от оргазъма.

Джон остана да лежи още дълго върху нея, а дишането му постепенно възвърна нормалния си ритъм. Вътрешно той се проклинаше. Съжаляваше за последното признание. По дяволите, трябваше да се овладее. От собствената му уста беше чула какви чувства има към нея! Можеше да му се присмива, да го подиграва и да го измъчва както си иска. Не беше заслужил друго.

— Скъпи, обичам те, но би ли могъл да се изместиш малко настрани? Ще ме смажеш — Джон послушно се обърна. Чувстваше се уморен, задоволен, но изпитваше и подозрения.

Кети се подпря на лакът и се загледа в него.

— Причиних ли ти болка? — запита намусен: беше загрижен и искаше да отклони разговора, който със сигурност щеше да последва.

Кети поклати глава.

— Ммм, не — измърка тя. Започна да гали с ръка гърдите му. — Ти ме обичаш, наистина ли?

Джон се сви, като че ли някой го беше ударил. Погледна я подозрително. Търсеше отговор, с който да излезе от ситуацията, но нищо не му хрумваше.

— Да — отговори най-сетне почти с яд.

Кети се усмихна широко. Той сви мускулите на стомаха си и изскърца със зъби. Тя намираше унижението му за забавно, така ли? Много смешно! Ха, ха!

— Време е да си го признаеш, глупчо — докато той размисляше върху забележката, тя се наведе и го целуна. Джон отвърна на целувката, не можеше да направи друго. Усети, че желанието отново се събужда в него, и се ядоса. Е, хубаво тогава, помисли си. Щом като вече си се проявил като глупак, поне можеш да извлечеш полза от това!

Този път я облада без никаква милост, почти брутално. Яд го беше както на него самия, така и на нея. Показваше го с всяко свое движение. По подобен начин действаше и Кети. Той предизвикваше у нея някаква първичност и те се съвкупяваха като двойка диви тигри. Когато стигнаха до кулминацията, чувстваха се изтощени до смърт.

Почти на момента и двамата заспаха дълбоко. Когато Джон се събуди, все още беше тъмно. Хладен ветрец повяваше от дясната му страна и го караше да зъзне. Отляво, където Кети се беше гушнала до него, беше топличко. Беше гола като него. Мислено той я сравни с уморено дете.

— Кети — разтърси я внимателно, защото трябваше да се връщат. Бяха оставили Виржиния твърде дълго сама. Кети се размърда леко, но пак се сви на кълбо и продължи да спи. Джон се надигна, намери панталоните си и ги обу. После взе фустата, покри я с нея и я вдигна на ръце. Тя поотвори очите си и измърмори нещо несвързано.

— Спи, спи — пошепна той и тръгна по пътеката през гората.

На сутринта Кети се събуди от плача на Виржиния. Все още замаяна от съня, олюлявайки се, отиде до нея, отви я и почти автоматично я сложи на гърдата си. Детето започна да суче доволно и едва тогава мозъкът на Кети бавно започна да работи. Тя си спомни изминалата нощи се изчерви. Държанието й беше абсолютно неприлично, но, изглежда, не беше отблъснала Джон.

А той я обичаше! Думите му като че ли танцуваха в главата й. Обичаше я, беше й го признал, и то неведнъж, а два пъти! Прииска й се да запее. Сякаш за миг всичко се оправи.

Кети смръщи чело. Къде беше Джон? Може би на брега или пък е отишъл за риба в залива… Тя с нетърпение изчака Виржиния да се насуче и отново я сложи в постелята. Щом напълнеше стомахчето си, малката се изморяваше и заспиваше. Кети бързо навлече фустата си и се измъкна до входа на убежището. Наоколо нямаше никой.

Излезе и се огледа, но брегът изглеждаше действително пуст. Намръщи се. Не й се чакаше, искаше веднага да види Джон и да му каже, че го обича. Той би трябвало да знае, но последната нощ съвсем бе забравила отново да му го признае.

Денят минаваше, ставаше все по-горещо, а Джон не се появяваше. Кети започна да се тревожи, макар да знаеше, че това е смешно. Късно следобед взе Виржиния и тръгна към езерото. Това беше единственото място, където предполагаше, че ще го намери.

Но и там го нямаше. Тръгна обратно. Вече не се страхуваше от джунглата. Колкото повече наближаваше вечерта, толкова повече растеше и гневът й. За Джон щеше да е по-добре да лежи някъде мъртъв или тежко ранен. Защото, ако се върнеше сега при нея, щеше да го убие, толкова се бе разлютила.

Голяма част от деня Джон прекара горе на скалите, наблюдавайки Кети и Виржиния. Нямаше да може да понесе триумфа в очите й, докато не се бе овладял напълно. Беше го победила. Въпреки курвенската й история с Херълд /не можеше да даде друго определение/ той беше луд по нея като някакъв хлапак. Ако притежаваше поне грам разум, би трябвало да я напусне веднага щом се завърнеха в цивилизования свят и да си потърси друга жена за в леглото. Какво друго представляваха жените, освен едно съчетание от дълги коси, копринена мека кожа и топла, влажна вдлъбнатина, която да задоволява мъжа?

Като наблюдаваше отгоре Кети, той виждаше как се засилва гневът й, сякаш беше до нея. След като го беше докарала дотам да признае любовта си, тя вероятно смяташе, че ще играе по свирката й. Преди може би щеше да го направи, но сега вече не. Обичаше я, трябваше да си го признае, но никога повече не искаше да е такъв глупак, какъвто беше някога.

Когато слънцето залезе, Джон вече беше наясно със себе си. Нямаше да се остави да го води за носа тая малка вещица и щеше да й го докаже. Мина по брега едва когато беше станало съвсем тъмно. Кети кърмеше Виржиния. Ако съдеше по погледа й, очакваше го лавина от ругатни. Майката и детето представляваха чудесна омагьосваща гледка, само дето сърдитият поглед, който от време на време му хвърляше, разваляше малко идиличната картина.

Накрая Виржиния се засити и заспа. Кети я положи внимателно в постелята, изчака, за да се убеди, че наистина спи дълбоко, и чак тогава се обърна към него.

— Къде беше? — изсъска тя.

— Не знаех, че трябва да ти давам отчет за всяко мое движение — отвърна той и затвори очи, като че ли разговорът бе приключил. За миг тя остана безмълвна. Джон едва се сдържаше да не се ухили.

— Тревожех се за теб — рече тя накрая.

— Излишно беше — гласът му беше съвсем равнодушен. Само заради спящото дете Кети не хвърли най-близкия предмет по главата му.

Обърна му гръб. За съжаление беше тясно и трябваше да коленичи, за да се придвижи по-нататък.

Джон я остави известно време да се цупи, а после, като сметна, че гневът й достигна кулминационната си точка, рече:

— Ела в леглото!

— Не!

— Миналата нощ не беше толкова опърничава — подкачи я той.

— Само това можех да очаквам от боклук като теб!

— Да не искаш да оспориш?

Тъй като не можеше да оспорва, тя само изскърца със зъби. Тоя арогантен мръсник! Щеше да му даде да се разбере!

— Не, не искам — отговори тя, — но миналата нощ аз исках мъж. Някакъв мъж. Ти беше единственият в наличност и трябваше да се задоволя с теб.

Той се изсмя. Тая малка уличница правеше всичко възможно, за да го предизвика.

— Лъжеш — тихо рече той.

— А ти какво правиш? — обвини го тя веднага. — През нощта ми каза, че ме обичаш.

За миг думите увиснаха между тях. Беше улучила болното му място.

— Да, вярно е — провлечено каза той накрая. — Но, виждаш ли, така, както ти имаше нужда от мъж, аз имах нужда от жена. Вероятно бих го казал на всяка друга.

При тази обида дъхът й замря. Без да се замисля, тя тръгна към него с намерението да му залепи един шамар, но не успя. Той хвана ръцете й и ги дръпна така, че тя падна в прегръдките му.

Кети удряше силно гърдите му. Джон улови с едната си ръка нейните две, а с другата обгърна здраво кръста й. Тя лежеше с цялата си дължина върху него, а мургавото му развеселено лице се намираше само на няколко сантиметра от нейното.

— Брутален тип! — каза тя и го изгледа сърдито.

— Уличница — със същия тон отвърна той. Тя успя да види как устата му се разтяга в усмивка.

— Остави ме!

— В никакъв случай — отвърна той с дрезгав глас. Преди още Кети да разбере какво става, той я целуна.

При горещото докосване се изпари всичкият й гняв. Макар че се мразеше заради слабостта, не можеше да устои да не отвърне на целувката му. Щом той пусна ръцете й, тя ги обви около тъмнокосата му глава.

Отново беше изчезнал, когато Кети се пробуди. Толкова се ядоса, че можеше да ревне с глас. Това проклето арогантно копеле! През изминалата нощ беше задоволил желанията си, без да й каже нито една нежна дума. Тя трябваше да го срита, да го одере или да го ухапе, а какво беше направила? Беше се разтопила в ръцете на тоя мръсник!

Беше рано следобед, когато Кети си играеше с Виржиния на брега и съзря бяло петно на хоризонта. Изправи се, за да види по-добре. Може би това беше платно на кораб? Втренчи поглед към морето, но този път не успя да види нищо.

Изведнъж една сянка падна върху водата. Беше човешка, мъжка сянка. Поне веднъж Джон беше тук, когато имаше нужда от него… Кети се обърна развълнувана, но зяпна от уплаха. Пред нея стоеше не един, а двама мъже и нито един от тях не беше Джон!

Преглъщайки, Кети отстъпи крачка назад и притисна Виржиния здраво към себе си. Мъжът, който беше съвсем близо до нея — висок; мощен тип, облечен в панталони и жилетка, с червена кърпа около главата — й се ухили и в устата му блесна златен зъб.

— Я виж ти! Здравейте, хубава госпожице! — весело каза той и очите му зашариха по тялото й, като че ли я разсъбличаха. — Как така, сам-самичка ли сте тук?

Кети поклати отрицателно глава и отстъпи още една крачка назад. Кои бяха тези мъже и откъде идваха те, за бога? А къде ли пък беше Джон по това време?

— Не се страхувайте, малка госпожице. Не искаме да ви причиним нищо лошо — каза мъжът лукаво и пристъпи към нея. — Имате си такова сладко малко бебе.

Другият мъж се засмя. Кети облиза с език пресъхналите си устни. Тя се боеше. Не само за себе си, но и за Виржиния. Тия двамата имаха вид на долнопробни типове. Тя обмисляше дали да извика. Джон веднага щеше да дотича, но по този начин вероятно щеше да предизвика мъжете да действат. Когато другият мъж мина зад нея, тя разбра какво трябва да прави. Виржиния беше в ръцете й, с нея не можеше да се хвърли в морето и да заплува. Единственият път, по който можеше да избяга, й беше преграден. Беше в капан. Отвори уста и извика така силно, като че ли искаше да събуди и умрелите. Виржиния се изплаши и започна да плаче.

Джон се намираше доста далече, когато дочу вика на Кети. Беше отишъл на другия край на острова, за да избяга от проблемите с нея. Там откри малък пиратски кораб, хвърлил котва в един залив. Скри се и успя да огледа добре всичко. Защо бяха спрели тук, той не знаеше, пък и му беше безразлично. Трябваше да се върне при Кети и да ги скрие двете с бебето, докато замине корабът. Можеше да си представи ясно какво биха направили тези мъже с Кети.

Беше изминал почти половината път, когато викът й го накара да замръзне на място. Това беше пронизителен, изпълнен със страх вик, който смрази кръвта му. Джон си представи всички ужасни възможности. Като стигна горе до скалите, видя, че двама мъже от пиратския кораб дърпаха Кети по брега. Тя се съпротивляваше съвсем слабо. Джон се учуди, но когато единият мъж се отмести, разбра причината. В ръцете си той държеше Виржиния.

Ярост обзе Джон. Тия се осмеляваха да посягат на Кети… Ще ги убие! Бързо и тихо като пантера изтича по пътечката между скалите. Двамата мъже не го забелязаха. Кети също не го виждаше.

Единият беше изтръгнал бебето от ръцете й. Виржиния пищеше и Джон усети, че кръвта му завира. В същия момент мъжът просто захвърли детето настрани. То остана да лежи на пясъка, където бе паднало, и не помръдна повече.

Кети се превърна в див звяр. Риташе, дереше, хапеше и отчаяно се опитваше да стигне до Виржиния. Мъжете съвсем очевидно имаха проблем с нея. Но все пак успяха да я хванат здраво, като й подхвърляха неприятни забележки. Повалиха я на земята. Кети захапа крака на единия от насилниците. Мъжът изпищя и заподскача на здравия си крак, като притискаше с ръка раната. Другият вдигна юмрук и с такава сила го стовари в лицето й, че тялото й полетя назад. С това подписа смъртната си присъда. Джон мина по брега и се доближи изотзад към мъжа, който беше коленичил над Кети и като я натискаше здраво към земята, се опитваше да вдигне фустата й. Кети се съпротивляваше с всички сили, обръщаше се и го риташе. Другият седеше недалеч от тях и оглеждаше раната на прасеца си.

Бяха двама срещу един, при това бяха въоръжени със саби и с ножове. Не беше сега моментът да се борят честно. Тихо като сянка Джон се появи зад мъжа, който се беше навел над Кети, и го хвана за мазната червеникава коса. Онзи извъртя глава и изненадата му бе заменена от страх. Опита се да скочи и със сипкав глас извика другаря си. Джон се засмя, в очите му гореше желанието за убийство. С едно-единствено движение преряза гърлото му.

— Джон, внимавай! — изкрещя Кети, когато кръвта опръска цялото й тяло. Той видя, че погледът й сочи зад него, и се обърна. Другият мъж идваше като бик, вдигнал сабята високо над главата си.

— Бягай! — извика Джон на Кети, докато изчакваше наведен нападателя. Когато сабята профуча надолу, той избегна удара и се обърна, за да посрещне следващото нападение. Тогава видя с облекчение, че Кети го беше послушала и пълзеше към Виржиния.

Насочи цялото си внимание към противника. Знаеше, че трябва да се опита да остане извън обсега на сабята, докато му се удаде удобен случай да се доближи до нападателя, за да го прободе с ножа си. Изчака до последния момент и когато сабята отново се насочи към него, бързо скочи встрани. Острието изсъска край него.

Джон отново зае позиция за нападение, хванал ножа в протегнатата си ръка. Пиратът го заобиколи, като търсеше удобна позиция.

— Ще те убия, приятелче — изгрухтя той, без да откъсва погледа си от Джон. — А после ще взема жена ти с мен!

Джон се усмихна, но очите му сякаш бяха от стомана.

— Няма да можеш — бавно отвърна той, а когато в следващия миг противникът му връхлетя, удари с ножа и същевременно се извъртя настрани.

Кети следеше борбата с разтуптяно сърце. Пиратът беше едър колкото Джон и имаше предимството на оръжието си. Дъхът й замираше всеки път, когато лъскавата сабя профучаваше край лицето на Джон. Не беше го виждала да се бори толкова ожесточено, изпълнен с жажда за мъст. Сивите му очи бяха студени като смъртта, изразът на лицето му беше решителен. Зловеща усмивка играеше по устните му. Изглеждаше, като че ли тази борба му доставяше удоволствие.

Мъжете кръжаха един срещу друг и се дебнеха като две големи кръвожадни псета. Пиратът пак се нахвърли и Кети видя как ножът на Джон разряза ръката му под лакътя.

Другият отново връхлетя с високо вдигната сабя. Кети затаи дъх, сигурна, че в следващия миг сабята може да отсече главата на любимия й. Защо не скача настрани? Точно когато пиратът налетя, Джон изведнъж се наведе и светкавично хвърли шепа пясък в очите му.

Разбойникът изрева и започна да търка очите си. Джон се възползва, скочи напред и насочи ножа към корема му. Но онзи явно беше опитен боец. Въпреки че не виждаше нищо, успя да се измъкне невредим, дори успя да ритне силно Джон в коляното. Кети ужасена видя, че той падна на земята.

Преди да успее да се надигне, пиратът използва предимството си. Все още премигвайки, замахна със сабята и острието мина само на сантиметър от Джон. Онзи продължаваше да замахва, а Джон, който пълзеше назад, едва успяваше да избегне ударите. В момента ножът му вършеше толкова работа, колкото клечка за зъби.

— Джон! — Кети го викаше отляво. Осмели се набързо да я погледне и видя, че е взела сабята на мъртвия пират. Хвърли му я и той я хвана точно в момента, когато другият заби острието в рамото му. Болка проряза тялото му, но трябваше да я преодолее, ако искаше да оживее. Докато кръвта течеше от раната и докато пиратът си поемаше дъх, за да връхлети пак, Джон скочи и заби сабята в корема му така, че върхът й се показа отзад през гърба.

Дръпна силно и я извади. Разбойникът притисна раната с двете си ръце и се олюля назад. Очите, отправени към Джон, се изцъклиха. Коленете му се огънаха, той се свлече на земята и падна по гръб, като изхърка зловещо. Беше мъртъв.

Дишайки тежко, Джон сложи ръка върху нараненото си рамо и падна на колене. Кети изтича към него, лицето й бе побеляло като платно. По фустата й имаше кръв.

— О, господи, тежко ли си ранен? — изхълца тя и коленичи до него.

— Ще го преживея — рече той със стиснати зъби, а болката го изгаряше като огън. Кръвта му се стичаше през пръстите на ръката, която притискаше раната.

— Нека да видя — каза тя и внимателно отмести ръката му настрани. Сабята беше разсякла рамото по цялата му дължина. Кръвта бликаше от раната, дълбока около сантиметър, и течеше по гърдите и гърба му. Кети бързо хвана фустата си и откъсна една ивица. Коленете й се оголиха.

— Ако върви така, и двамата скоро ще сме голи! — поразвесели се Джон. Кети го погледна безизразно и силно притисна плата към раната.

— Ауу! — изохка той и трепна. После обърна главата си и я погледна изпитателно. — Направиха ли ти нещо?

Кети поклати глава отрицателно.

— Тази кръв не е от мен — обясни тя. — Когато преряза гърлото на оня мъж… — тя замлъкна и потрепери. Като видя, че лицето й пребледнява още повече, Джон побърза да отклони мислите й.

— Как е Виржиния?

Кети смръщи чело и загрижено погледна към мястото, където беше оставила детето.

— Мисля, че не е пострадала много — бавно рече тя и започна да дъвче долната си устна. — Диша нормално. Дано няма нищо счупено. Но не се пробужда. Смятам, че е ударила силно главата си, когато онзи тип я хвърли на земята.

— Превържи рамото ми и върви да я вземеш — каза Джон и направи гримаса. — Трябва да изчезнем оттук, преди да са изпратили някой да търси тия двамата.

— Кой да изпрати някого? — попита Кети смутено. Джон й разказа за кораба, който беше открил.

— Значи това ще е бил платноходът, който съм видяла — рече тя като че ли на себе си.

— Ти си видяла платноход? Кога?

Кети му разказа за бялото платно, което бе видяла на хоризонта малко преди двамата мъже да я нападнат. Същевременно й стана ясно, че не може да става дума за един и същи кораб.

— Корабът, който е хвърлил котва от другата страна на острова, вероятно стои там цяла нощ — с тези думи Джон потвърди предположението й. — Това означава, че недалеч в морето има и друг кораб. Трябва да се опитаме да стигнем до него. Щом пиратите открият двамата убити, ще започнат да претърсват острова.

Кети довърши превръзката му и се запъти към детето. Джон се надигна бавно, после тръгна с несигурна крачка към убежището.

Виржиния започна да хленчи, когато майка й я взе на ръце. Кети си отдъхна.

— Бедничкото ми детенце — тя нежно я утеши и я притисна към гърдите си. Над дясното оченце се бе образувало синьо петно. Силен шум я накара да се обърне. Напрежението й премина, когато разбра, че идва от лодката, която Джон дърпаше по брега. Кети го последва. Качи се в лодката и Джон започна да я тласка навътре.