Фани Попова-Мутафова
Солунският чудотворец (71)

Исторически бележки

„Византийската войска пак се върнала след тримесечната несполучлива обсада на Ловеч. На едно място гърците успели да вземат в плен жената на Асена, което дало причина за примирие и предаване за заложник на византийците третия брат Иван. Иван впрочем скоро успял да избяга и войната се подкачила отново.“

(Никита Акоминат. История, стр. 521 и 622; Иречек. История на България, глава XIV, стр. 298)

„Сближаването на цар Петър с Фридрих Барбароса още през юлий на 1189 г. и предложението му за военна помощ против ромейския император, за което не са могли в Цариград да не знаят, вече показвали, че българските царе открито заставали в редовете на византийските врагове. Към това време ще трябва да отнесем и побягването от Цариград на третия брат Ивана, по-сетне цар Калоян, който бе даден като заложник при сключването на мирния договор в 1187 година и като такъв прекарал доста време у ромеите.“

(Никита Акоминат, История, стр. 622; проф. Вас. Златарски. История на българската държава, том II, стр. 60)

„Иванко имал тайни отношения със сестрата на Асеновата жена. Като научил за това, Асен пратил да го повикат късно през нощта, без да сдържа нито за миг своя гняв, Иванко се обърнал към своите приятели за съвет. Те му казали да отиде, но да препаше меча си скрито под дрехата.“

(Според Никита Акоминат, проф. Златарски, История, том III, стр. 89)

„Все пак ние научихме от най-сигурни наши разузнавачи и от достоверни слухове, че моят господар император го държат здрав и жив. Същият Йоаниций, както твърдят, засега се отнася достатъчно почтително.“

(Из писмото на Балдуиновия брат Анри до пана Инокентий III от 5 юни 1205 год.)

(„Извори за българската история“, изд. БАН, 1965, том. XII, стр. 366)

„И изведнъж българите се събрали, уловили Балдуина и го довели, в Търново, гдето го предали на смърт.“

(Патриарх Евтимий Търновски. Из „Похвално слово за св. Иван Поливотски“. Златарски. История, том III, стр. 518)

„След поробването на Балдуина той дълго време бил държан в затвор в Търново. Когато Алексей Аспиета вдигнал въстанието, това жестоко раздразнило Калояна против латинците. Той заповядва да изведат Балдуина от тъмницата и да го убият.“

(Никита Хониат. История, изд. Бекср, 1835 г., стр 837)

Българите високо почитали паметта на „великий и благочестивий“ цар. И сега още в преданията на тракийските българи то живее под название „цар Калиянчо“.

(Иречек, История, стр. 320)

„И като минаха много години време, възприе скиптъра на царството новият цар Йоан Асен, сина стараго Асена царя. И владяха българите и над гърки, и над фруги, сърби, арбанаси и вси градове, от море и до море.“

(Из проложното житие на св. Иларион Мъгленски)

„Начело на заговора срещу Калоян стояли собствената му жена, куманка, и сестреникът му Борил. За цар бил провъзгласен Борил, който се оженил за Калояновата вдовица.“

(Проф. Петър Мутафчиев. История на българския народ, том II, стр. 87)

„За смъртта на Балдуина не може да се каже нищо друго положително, освен това, което разправя простичко един фландърски свещеник, който пътувал за Цариград, през Търново, за отечеството си, а именно:

Докато Калоян бил зает с други работи, жена му пратила на императора в затвора писмо (вест, послание, думи — verba suasoria), с което го увещава, че ако той я вземе за жена и я заведе със себе си в Цариград, тя веднага ще го освободи от затвора и пленничеството. Когато императорът отхвърлил и презрял тия обещания, тя се оплакала на съпруга си, казвайки, че императорът й обещал да я заведе със себе си в Цариград и да я короняса за императрица, ако тя го освободи от пленничество. Затова веднъж той заповядал да доведат императора и да го убият. Един фландърски монах, магистър Алберт, който през същата година минавал през Търново, разправял, че една жена от Бургундия, която тогава пребъдвала в Търново, видяла да стават чудеса и изцеления над гроба на Балдуин.“

(Из хрониката на Алберик, абат на манастира „Три извора“ в Шампан, недалеч от Шалон, в депертамента Марна; проф. Вас. Златарски. История на българската държава през средните векове, том III, стр. 579)

„Вероятно по внушението на царицата куманка пълководецът Манастър нощем влязъл в царската палатка, ударил спящия цар и изчезнал. В Търново завладял престола Борил, вероятно един от виновниците за убийството. Оженването му за жената на Калояна оправдава това предположение. Законният наследник Йоан Асен бил още млад (непълнолетен) и побягнал в Росия заедно с брата си Александра.“

(Георги Акрополита. Иречек. История, том XV, стр. 319)