Фани Попова-Мутафова
Солунският чудотворец (17)

Глава XVII

Бавно пътуваше огромната войска надолу, към юг. През пролетта на 1189 година Фридриховите кръстоносци се спуснаха покрай Метъра към Белград, след това по Моравската долина, запътени към Средец, Филиповград и Пропонтида.

На брега на Метъра пратениците на Исак Ангел посрещнаха сърдечно и любезно императора, който изпрати нови посланици в царския град; двама епископи, негови сродници.

Ала в Ниш го причакаха през юли сръбският княз Неман с брат си Срацимира, а малко по-късно дойдоха и пратениците на българския цар Калопетър.

Съюзници в общата борба против Византия, българи и сърби се бяха съгласили да направят еднакви предложения на императора — да му дадат помощта си в една разпра с ромеите.

Фридрих остана неприятно засегнат от тия предложения. Като ловък дипломат той не отказа приятелството си, но не прие и съюза. За да не изгуби доверието на Немана, Барбароса реши да се сроди с него, като обеща дъщерята на Моравския херцог Бертхолд за невеста на Немановия брат Мирослав.

В крепостите на Ниш рицарите отпразнуваха годежа и новото сродяване с шумни веселби. Разочаровани и загрижени, сръбските князе не издаваха с нищо огорчението си от отказа на императора. Виното изпълваше догоре сребърните кани и се изпразваше също тъй бързо, както се и наливаше. Кръвта се разгорещи. Екнаха песни. Рицарите скочиха, изиграха танеца на сабите. Княз Мирослав показа пред бъдещия си тъст ловкостта си в сръбските народни игри.

В това време монах Доситей прелистваше в Константинопол Соломоновите книги, гадаеше сенките на бъдещето и отправяше ужасен вопли към звездното небе.

— О! Към Богоспасната столица иде многохилядна рат… Зеницата на света е заплашена от разруха и грабеж… Фридрих не смята да мине през Пропонтида към Ерусалим, а иска да завземе Константинопол с измама… Горко ни! Фридрих и Саладин ще сключат съюз и ще ни унищожат…

Исак Ангел слушаше изтръпнал мрачните пророчества. Страхотни видения се възправяха пред него: Константинопол подпален и плячкосан, жителите му изклани, заробени, а той самият ослепен, убит и хвърлен в тъмница, жена му покалугерена, децата му отвлечени…

Той гладеше неспокойно сурата си брада, аленото му лице беше станало още по-тъмнопурпурно. Изведнъж той плесна с ръце. Притичаха се стражи.

— Извикайте ми веднага протостратор Мануил Камица!

А монахът продължаваше да надава жаловити стонове.

— Врагът ще влезе през портата на Ксилоксеркса… Тугинец ще владее Буколеона и Влахерна… Чуждоземни пряпорци ще се развяват по градските стени на ромейската столица… Бог да ни е на помощ!

Мануил Камица получи заповед да поведе войски срещу кръстоносците и да запречи всички проходи с камъни и дървета, а събраните храни да дигне обратно. Никой алеманец не биваше да пренощува в големите крепостни градове. Стените на Филипопол да бъдат яко укрепени за твърда борба, ако Фридрих пожелае да си послужи със сила. А брата си Алексей изпрати да преговаря със Саладина, господаря на сарацините, за обща борба против алеманите.

Дружина зидари получи заповед да зазида с хоросан и тухли портата на Ксилоксеркса.

И докато в Константинопол вземаха мерки за отпор срещу кръстоносците, в Ниш пристигнаха пратеници на Калопетър с дарове и писма до могъщия Хохенщауфен. Водач на посолството бе знатният и велемъдър княз Белота.

Император Фридрих ги прие, заграден от най-знатните си рицари. Той помоли любезно пратеника на българския цар да седне в негово присъствие, като с това почиташе и самия български цар. Белота хвърли изпитателен поглед към господаря на алеманите.

Облечен в туника от железни халки, която оставяше открито само лицето, за да стигне до коленете, Фридрих правеше впечатление на благ и мъдър човек.

Сърцето на Белота заби бързо и тревожно. От този мъж зависеше сега съдбата на родината му. С една дума той можеше да подкрепи борбата на българите и да им осигури завладяното с толкова кървава бран. И с една дума можеше да остави надеждите им да се изпарят като росата под жаркия слънчев лъч. Щеше ли да му повярва, щеше ли да допусне това, за което вече Белота имаше сигурни сведения; отмятането на гърците от договора?

Фридрих го гледаше насърчително с едрите си, малко изпъкнали зеници. Гъстите вежди сключваха дъга над правия му нос, тънки мустаци обграждаха красивата му уста, докато долната му челюст бе оградена от гъста червеникава брада.

Фридрих Червената брада!

Княз Белота затвори за миг очи, сякаш не можеше да повярва, че се намира пред всесилния император. Събра всичките си сили, цялата си ловкост, цялата си убедителност. Отново се изправи, поклони се дълбоко три пъти наред, пак седна:

— Може би молбата и желанието на моя превисок господар българския венценосец Калопетър и достойния му брат цар Асена да се видят отначало чудни на господаря на алеманите, славния император Фридрих Първи… — започна ясно и отсечено Белота. — Ала който е живял дълго време по тия земи, ще може по-лесно да схване изненадите, които могат да очакват чужденеца, който за пръв път прекосява Изтока. Тук хората са по-други, нравите им са по-различни от тия на западняците и ние, които от векове сме съседи на Византийската империя, знаем какво може да се случи, когато такава мощна войска наближава стените на Константинопол…

Барбароса сви вежди, потърка неспокойно челото си.

— Ние имаме договор с византийците и в него сме уговорили всички условия по преминаването ни.

— Нека вярваме, че този договор ще бъде изпълнен — отвърна учтиво княз Белота — ала нека предположим и че може да бъде нарушен, безразлично по чия вина. Тогава за този възможен случай аз бих желал да зная как би приел всемогъщият алемански император предложението за помощ, което моят господар му прави.

— Дълбоко съм убеден, че Исак Ангел не ще посмее да предизвика гнева ми… — отвърна твърдо Фридрих — и че ще изпълни всяка точка от договора. В противен случай ще смятам за свое право да изпълня със сила установеното и в случай на успех да използувам правото на победителя. А това е нещо, което не би могло да бъде от голяма полза за Константинопол.

Сините очи на алеманеца бяха станали студени и зли, невещаващи нищо добро.

„Как бих благославял мига, когато Червената брада се разгневи на ромеите“ — помисли ликуващ Белота, ала отговорът му бе мъдър и предпазлив.

— Ние горещо желаем договорът между кръстоносците и ромеите да не бъде нарушаван, за да може славният император Фридрих да изведе войските си благополучно до желания бряг, както и да може да изпълни предначертаното велико дело: освобождаването на Гроба господен… Искаме само на благородния вожд на кръстоносците да бъде известно, че цар Калопетър му обещава помощта си във всеки случай, щом му се окаже необходима. Той може да му даде войска от 40 000 души.

Императорът се усмихна:

— Това предложение на българския господар ми прави голяма чест и ме радва от сърце.

Разговорът бе свършен.

Фридрих бе наистина уверен в искреността на ромеите. Как да го убедят, че от страна на Византия може всичко да се очаква? Неведнъж българите бяха изплащали жестоко наивната си доверчивост. Ала човек трябва да пати, за да се увери. Каква полза сега да се изнасят тъмните слухове, които вече се разпространяваха между народа, за ненавистта на ромеите към пристигащите латини, за омразата, която ромейското духовенство подклаждаше към пришълците. Нима доскоро войските на Фридриха и войските на ромейския император не бяха воювали една срещу друга в Тесалия и край Тесалоника? Нима тъй лесно бе забравена старата ненавист между сицилийците и ромеите?

Твърде скоро Фридрих Барбароса трябваше да си спомни думите на българските пратеници.

Може би монах Доситей наистина бе пророчествувал истината, когато беше казал някога на скромния сродник на Комнините, че ще стане император. Може би и сега страховитите му видения за падането на Константинопол под латинска власт пак да бяха верни, ала той не успя да познае времето, по което Царският град щеше да стане плячка на кръстоносни войски от Запад. Чак петнадесет години по-късно, по време на четвъртия кръстоносен поход.

През време на третия кръстоносен поход Фридрих Червената брада чистосърдечно и искрено искаше само пропуск през гръцките земи. Едва по времето на Балдуин Фландърски щеше да се изпълни мрачната прокоба: прокуденият син на ослепения от брата си Исак Ангел да дири помощ от кръстоносците, за да си възвърне отнетия престол.

Блясъкът на Световната столица щеше да заплени сърцето на западните рицари и те щяха да забравят първоначалната цел на похода си: възстановяването на Исак Ангел и сина му връз престола, като в замяна на това щяха да получат земи и кораби, за да минат на изток и освободят светата земя. И вместо да отиде да освободи Гроба господен от ръцете на неверниците, граф Балдуин Фландърски щеше да стане император на Константинопол.

Може би тия кървави и бурни дни виждаше отец Доситей в пророческия си унес, ала те бяха още твърде далечни. Сега едни мирни войски приближаваха с доверие проходите на Хема.

И вместо да срещнат приятелски разположено население, което да им донесе храна и да им отвори портите на градовете си, те намериха проходи, запречени с огромни дървета и камъни, затворени крепостни стени, безлюдни пазари, опразнени села.

А в това време Исак Ангел задържаше почтените епископи, пратеници на Фридрих, без да им дава възможност да се върнат назад, приемайки ги само колкото да им покажат пренебрежението си към техния господар — като ги оставяше да стоят прави, като посланици на васален владетел.

Ден и нощ латинските дружини обикаляха из далечни и близки краища, за да дирят храна за людете и добитъка, напредвайки предпазливо в непознатата страна, опасявайки се, да не би да попаднат в някоя враждебна засада. А в това време войниците упорито работеха, докато освободят заприщените проходи и сторят път на людете си.

Фридрих с мъка сдържаше гнева си. Ала не беше сега време да почва да отвръща на злото със зло. Защото друга, по-важна работа го теглеше към юг. Затова, когато местни люде преведоха войниците му по околен път към Филипопол и той внезапно се озова пред бойниците му, зад градските стени намери само тамошните богомили, които го посрещнаха с радост. Всички гърци бяха напуснали града от страх пред неочаквано явилата се огромна рат.

Оттам Фридрих все пак изпрати любезно послание до протостратор Камица, като го молеше да не дири повод за разваляне на добрите отношения, защото той може със сила да си отвори път през проходите и ако иска, може да се обгради яко в крепостта Филипопол и оттам да започне жестоки нападения срещу ромеите. Но предпочита да не разваля договора, защото дело го, което го зове към юг, не може да търпи отлагане и забавяне.

Протостраторът препрати писмата в Константинопол, ала оттам му отвърнаха с мъмрене, че не е нападнал кръстоносците, когато се били пръснали да дирят храна.

Двама конници препускаха като стрели по посока на Фридриховия лагер. Пристигнаха на мръкване и поискаха да бъдат въведени при императора. Той ги прие веднага. В шатрата нахлуха загрижени военачалници, епископи, велможи. Отдясно на императора стоеше наследникът му — Швабският херцог.

— Един арменец ни съобщи, че тази нощ две хиляди гръцки конници начело с Камица са тръгнали да ни нападат.

— Проклятие! — извика Швабският херцог. — Ще ни го платят прескъпо това предизвикателство!

Фридрих не можа повече да удържи възмущението си.

— Пет хиляди наши конници да тръгнат срещу гърците и да ги унищожат! А главният ми писец веднага да дойде! Ще му кажа какви послания да напише до сръбския княз и българския цар… Ах, дано не е вече късно! Имаха право тия люде!

Той се заразхожда като разярен лъв из шатрата си и притискаше свити юмруци до челото си, продължавайки да говори, да се разкайва, да издава заповеди, които биваха веднага изпълнени, да се възмущава.

— За Сръбско ще замине Моравският херцог. Той е вече сродник на Немана и ще може да го увещае. А за България? Мюнстерският епископ! Веднага! Още тази нощ! Вземете скъпи дарове и най-бързи коне… Каква измама! Каква беда!

По целия стан екнаха тревожни призиви на боен рог, оръжия дрънчаха глухо и припряно, коне цвилеха в дълги, неспокойни призиви. Рано, преди да съмне, пет хиляди конници напуснаха алеманския стан, дебнейки дирите на ромеите. Щом съгледвачи им съобщиха, че гърците заобикалят край планините, за да нападнат техните отряди, които бяха отишли да дирят храна, тогава те бързо се върнаха назад, препускайки в пълен кариер, за да посрещнат нападателите.

Срещата стана неочаквано.

Когато алеманскиге конници изкачиха един баир, за да почнат да слизат надолу, насреща им внезапно се изпречиха ромейските конници, които изпираха височината нагоре.

Сблъскването беше страшно. Облечените в желязо рицари се струпаха като помитаща стихия връз гърците, които, сепнати и ужасени от внезапното появяване на врага, хвърлиха оръжието си и обърнаха конете си. Първите редици на ромеите бяха алански наемници. Те бидоха посечени до един. Алексей Врана напразно се помъчи да внесе малко дързост в редиците на останалите. Всички препуснаха в срамно бягство начело със самия протостратор Камица.

В това време Фридриховите пратеници минаваха вече границите на България.