Дейвид Ангстън
Златният дявол (3)

Пясъчни мухи

Сигурно горещината ги раздвижваше. Полазиха ме в мига, в който усетих слънчевата топлина на бузата си. Когато сенките вече се бяха оттеглили от брега, бях готов на убийство.

— Да ти го… — разкрещях се, но бързо се спрях. Опитвах се да се отърва от навика си да псувам, беше прекалено неприличен за завършил английска литература. Нахлупих спалния чувал над главата си и си промърморих нещо тихо.

Писък прониза въздуха до мен. Дъф изскочи от найлоновия си пашкул, закрещя, започна да ругае и да търси разплата. Надникнах през дупката в края на спалния си чувал и го видях да залита и маха с ръце като лунатик. Беше само по бельо и на корема му се виждаше грозен белег като рана от война. Някакъв некадърен хирург го разпорил, за да му извади апендикса, когато Дъф бил дете. Май му беше бръкнал в корема с голи ръце. Като гледах сега Дъф как се мята, започнах да се чудя дали хирургът не беше забравил нещо в него — може би акумулатор или бомба с часовников механизъм.

Пред очите ми се появиха два тролски крака. Те принадлежаха на Рок, гигант с разстояние между зъбите, който закриваше с голи гърди небето. Вдигна камерата с късите си дебели пръсти, за да запечата страданието ми. Дъф се присъедини към него и се направи, че говори по микрофон, като държеше в ръка клон с размер на бейзболна бухалка.

— Тялото на американски беглец, идентифициран като неграмотния бояджия Джон Дюран Чекиджията, беше намерено тази сутрин на плажа на Пуерто Валарта. След безсрамна нощ, изпълнена с пиянство и разврат, той изглежда е бил изяден жив от полудял от глад облак мексикански пясъчни мухи, за които се знае, че обичат вкуса на алкохола в кръвта.

— Неграмотен. Това беше удар под кръста, Дъф.

— Мъртвият говори!

— Изчезвай — казах и се заизмъквах като костенурка от черупката си. Главата ме цепеше и очите ме боляха от светлината. — По-тихо! — Прибоят огласяше плажа цяла нощ. Звучеше като бомбардировките над Багдад.

Дъф взе камерата от Рок и я насочи към него, докато двамата вървяха към водата.

— Подпухналото тяло на втори американец беше намерено този следобед, изхвърлено от вълните на плажа. Властите твърдят, че незавършилият образованието си в „Браун“ футболист Роланд Редик, Скалата, е наедрял прекалено, след като е бил изоставен от приятелката си лесбийка…

Рок изтръгна клона от ръцете на Дъф.

— А подлизуркото от колежа „Алфред“ Боби Макдъф е бил пребит до смърт…

Вдигнах глава, за да погледам как олюляващият се гигант с пръчка в ръка гони като пещерен човек оператора по гащи към водата. Тъкмо запечатвах този безценен миг в паметта си, когато двамата внезапно спряха.

По нашия иначе пуст плаж преминаваше дългокрака, загоряла от слънцето екзотична млада жена. Беше облечена в яркорозова блуза и бели прашки. Черната й коса беше прибрана в бебешкосиня забрадка, на китката й подрънкваха половин дузина сребърни гривни.

Дъф и Рок гледаха с увиснали ченета като истукани. Рок захвърли небрежно клона, погледна назад да види дали и третият истукан зяпа. Аз му махнах, за да потвърдя. В щастливо неведение, че е само по боксерки, Дъф вдигна видеокамерата, за да запечата минаващата жена и тръгна след нея по брега. Тя изглеждаше напълно безразлична към двамата, сякаш коремът с белега, който я снимаше, и изгорелият шишко, който въртеше клона в ръцете си, бяха интересни колкото две пясъчни мухички.

Една вълна се разби на пяна в брега и намокри краката й. Студената вода я накара да опъне бедра, от което задникът й се вирна. Рок прошепна нещо на Дъф, който продължаваше да снима, а Дъф бавно кимна. Рок вдигна ръка, за да предпази очите си от слънцето, обърна се пак и ми показа вдигнатия си палец. Очевидно късметлията Дъф беше обезсмъртил мига.

Реших, че независимо от главоболието, е време да ставам.

Момичето свали блузата и я хвърли на пясъка. Отдолу се показа бяло горнище, привързано с връзки на гърба и зад врата. Изхлузи забрадката и размята глава, от което по раменете й се посипа водопад от катраненочерни къдрици. След това бръкна под чашките на горнището и ги придърпа под гърдите си. Това означаваше повече за мен, отколкото за нея. Очевидно недоволна, тя започна да завързва отново връзката зад врата си. Или поне си мислех, че това прави. Оказа се точно обратното.

Първо развърза връзката зад врата, след това посегна към гърба си. Не беше лесно да намери края, който се спускаше по гръбнака й. Изправих се бавно, сякаш за да й предложа помощ. Но тя бързо намери края сама и с рязко дръпване развърза възела, свали си горнището и го хвърли върху купчината дрехи.

Главоболието ми изчезна. Дъф свали камерата и се срути на пясъка. Изведнъж се беше усетил, че е по боксерки.

Тя влезе във водата и се хвърли с голи гърди право към идващата вълна. За нула време премина прибоя и заплува в открито море. Това сутрешната й физзарядка ли беше или някакъв вид мъчение, приготвено специално за нас? Момчетата я погледаха още малко, после клекнаха край изоставената блуза, бялото горнище на банския и синята забрадка и започнаха да ги подбутват като маймуни.

— Много изпусна — каза ми Рок, след като се върнаха при мен. — Трябваше да ги видиш отблизо.

— Ще си наваксам с видеозаписа.

Дъф започна да рови в брезентовата торба на Рок, извади бинокъл и заоглежда джунглата, покриваща хълмовете.

— Дали там, откъдето дойде, има още такива?

— Дай ми го — каза Рок, грабна бинокъла от ръцете на Дъф и го насочи към морето. — Такива мацки не растат по дърветата.

Познавах Рок от детската градина. Говореше като Едуард Г. Робинсън дори на пет години. И изглеждаше като него.

— Виждаш ли я? — попитах.

— Да, бейби, плува по гръб.

Дъф стоеше до мен и се взираше във вълните.

— Дай ми го, Рок.

— Гледай си работата, намери си свой.

И аз посегнах.

— Роки, дай да погледна. — Той държеше бинокъла с желязна хватка. — Хайде де, Роко!

Продължителното дърпане го накара най-накрая да се предаде. Погледнах през бинокъла и забелязах момичето. То уверено се отдалечаваше от брега.

— Излъга, че плува по гръб — казах.

Дъф ставаше нетърпелив.

— Дай да видя, Джак.

— Гледай да не ти се смъкнат боксерките — отвърнах му. — Остави си дрехите тук, което значи, че скоро ще се върне.

— Или пък няма да се върне — каза Рок. — Виж я къде се е запътила.

Фокусирах лещите напред след нея и пред очите ми изникна гладък бял корпус. Свалих бинокъла и присвих очи към платнохода в залива. Дългата великолепна шхуна тихо беше пуснала котва там за цялата нощ.

Дъф грабна бинокъла от ръцете ми. Погледна през него, без да каже дума. Рок и аз надничахме към палубата на кораба, където се появи тъмна фигура с куче. Момичето едвам се виждаше във водата, близо до плавателния съд.

— Този пък какъв е? — попитах. — Мъж ли е?

— О, боже! — възкликна Дъф.

— Какво има?

— Няма да повярваш кой е.

— Я ми го дай! — каза Рок, но Дъф се отдръпна надалеч. — Кой е? — попита пак Рок.

Дъф продължаваше да се взира през бинокъла.

— Скапаният Иди Амин, ето кой.

— Черен ли е? — попитах.

Рок издърпа бинокъла от Дъф и се вгледа в мъжа.

— Иди Амин друг път!

— Прави околосветско пътешествие с кораб — каза Дъф. — Свободен като птичка. — Дъф имаше особено отношение към Иди Амин Дада. Беше ходил на курс по африканска история и бившият угандийски диктатор му беше станал любимият злодей. — Тази свиня е избила половин милион души — каза той. — Сега носи смокинг и се вози на яхта.

— Това на него е кафтан — каза Рок. — И е на не повече от 60 години. Иди трябва да е на 90…

— Струва ми се, че яде — каза Рок. — Сякаш всмуква нещо.

— Сигурно яде стриди — каза Дъф. — Иди обича стриди.

— Това не е Иди Амин — каза Рок. — А някакъв богат черен задник. — Рок ми подаде бинокъла, без дори да му го поискам. Очевидно гледката на тънещия в разкош съперник намали интереса му към момичето. Започна да си сгъва спалния чувал.

Гледах как плешивият диктатор си яде стриди, докато черното му куче седи в краката му, след това забелязах момичето да се качва по стълбата на щерна. Стъпи на палубата, отметна глава назад и хвана косата си с две ръце. Докато изстискваше водата, пред очите ми се разкри прекрасната гледка на стегнатите й гърди.

— Какво става? — попита Дъф.

— Нищо — отвърнах.

На палубата се появи и друга жена с хавлиена кърпа около врата си.

— Това пък кой е? — попита Дъф. — Друга мацка?

Жената беше по прашки и без горнище и доколкото виждах, още по-секси от първата. Имаше кестенява коса и носеше големи черни слънчеви очила. Беше висока и стройна, направо кльощава, но гърдите й бяха толкова големи и добре оформени, че бях сигурен, че са изкуствени. Докато се чудех дали е така, я гледах как бърше момичето, пристигнало от брега.

— Мисля, че… Мдаааа… Мисля, че май има и друга мацка…

Рок се появи на секундата и изтръгна бинокъла от ръцете ми.

Насочи го към момичето.

— Господи! — каза той тържествено.

Ефектът на думите му върху Дъф беше предвидим. Той умоляваше Рок да погледне, но Рок не искаше и да чуе. Едрото разгонено чудовище, зарязано заради негърка лесбийка, социална работничка от Грийнвил, Мисисипи, в ума си вече се носеше на вълшебен кораб, натъпкан с полуголи моделки на бельо, които го бършеха с хавлии, носеха му стриди и го водеха в каютите си за плътски удоволствия, които най-вероятно са незаконни на суша. В този въображаем морски свят ценности като приятелство и споделяне имаха малка тежест. Дъф се изнерви и започна да заплашва, но Рок знаеше, че заплахите му са празни приказки. Рок беше по-едър и по-силен от мен и Дъф взети заедно, негово беше всичко най-важно от оборудването и винаги във всяка ситуация знаеше какво да прави и какво да не прави. Обикновено се движеше две стъпки пред нас и имаше ясни приоритети, а красивите млади жени с голи гърди бяха на първо място сред тях. Наслаждаваше се на тройката на палубата, докато Дъф достигна пълно изтощение и чак тогава му даде бинокъла.

— Къде е Червенокоска? — попита Дъф, докато оглеждаше палубата. — Къде е Иди?

Не виждах никого на кораба.

Рок тъпчеше спалния си чувал в раницата и завързваше връзките й. Изглеждаше леко разстроен, но беше трудно да се каже дали преливащата от багаж раница го изнервяше или пък се беше вързал на сцената, която само той успя да види.

— Слязоха долу — каза той. — Другата се пече на палубата. В момента лежи на почернялото си малко коремче, затова няма какво да се гледа. Да се омитаме от тук.

Вдигна раницата и се отдалечи.

— Какво му става? — попита Дъф, докато още надничаше през бинокъла.

Зачудих се дали е завист или подозрение, или може би просто потиснато желание.

— Кой го знае — отвърнах. — На Рок винаги му има нещо.

Рок спря до мястото, където момичето беше хвърлило дрехите си. Взе ги и натика горнището на банския в чантата си. След това ни донесе блузата и забрадката.

— Какви ги вършиш? — попитах.

Хвърли малката розова блузка към Дъф, а бебешкосинята забрадка към мен.

— Сувенири — добави.

Не можехме да имаме момичетата, но ни оставаха спомените.

Дъф приближи модерната блузка към гърдите си, напълно объркан.

— Как е възможно? Някой да ми каже.

Понечих да пъхна забрадката в багажа си, но се спрях и я поднесох към носа си. Мекият й аромат изпрати тръпки по гръбнака ми, все едно ме бяха погалили пухкави къдрици. Вързах си я на главата. Когато вдигнах очи, видях, че Рок ме зяпа.

— Готов ли си, Джеронимо?

Вдигнах раницата си.

— Готов съм, Роко.

— Да вървим да търсим проклетия ти брат.