Артър Кларк, Стивън Бакстър
Слънчева буря (7)

7
Короналното изхвърляне

Шивоун търсеше информация с помощта на екраните в заседателната зала.

Не беше лесно. Слънчевите проучвания и космическата метеорология просто не бяха по специалността й. Аристотел й помагаше, въпреки че от време на време й се струваше малко разсеян — тя с безпокойство осъзна, че ерозията на световната взаимосвързаност, на която се основаваше той, се отразява и на него.

Бързо установи, че по целия свят и извън него има слънчеви обсерватории. Опита да се свърже с Кит Пийк на хавайския вулкан Мауна Кеа и обсерваторията Биг Беар в Южна Калифорния. И както можеше да се очаква, и на двете места не успя да се свърже с никого — въпреки че не бяха изключили, комуникационните системи несъмнено вече бяха претоварени с обаждания. Ала научи за съществуването на някаква Космическа метеорологична служба, мрежа от обсерватории, сателити, база данни и специалисти, които наблюдаваха слънцето и неговото бурно обкръжение и се опитваха да предскажат най-опасните му вълнения. Метеорологична станция имаше дори на южния полюс на Луната.

Въпреки десетилетните наблюдения на сприхавото слънце обаче, само един човек беше предсказал днешните необичайни събития, младият учен на Луната Юджийн Менгълс, който бе регистрирал съвсем точни прогнози в няколко специализирани сайта. Само че нямаше връзка с Луната. Половин час след последния си разговор с Филипа Дюфло Шивоун отново й се обади.

— Всичко е свързано със слънцето — заяви тя.

— Това ни е известно… — започна Филипа.

— Става дума за „коронално изхвърляне“, както го наричат астрофизиците.

После обясни, че целостта на короната, външната атмосфера на слънцето, се поддържа от мощни магнитни полета, водещи началото си от самото слънце. Понякога тези полета се оплитат, често над активни зони. Тези плетеници улавят мехури свръхнажежена плазма, излъчвана от слънцето, и внезапно ги освобождават. Точно това се беше случило и сутринта над голямото слънчево петно, наречено от специалистите Активна зона 12688: милиарди тонове плазма, впримчена от собственото си магнитно поле и впоследствие запратена от слънцето с доста голяма част от скоростта на светлината.

— На изхвърлената маса й е трябвало по-малко от час, за да стигне дотук — съобщи Шивоун. — Това очевидно е изключително бързо за такива явления. Никой не е забелязал приближаването й, пък и никой не го е очаквал да се случи на този етап от слънчевия цикъл. — Освен, мислено си отбеляза тя, онзи самотен астроном на Луната.

— Значи тази маса от газове се е насочила към Земята… — подсказа й Филипа.

— Самият газ е по-рядък от промишлен вакуум. Щетите са нанесени от енергията, която се съдържа в елементарните й частици и магнитните й полета.

Изхвърлената маса се беше сблъскала с магнитното поле на Земята. Обикновено полето предпазва планетата и дори ниско орбитиращите сателити, ала днес тази изхвърлена маса го бе изтласкала под орбитите на много от спътниците. Изложени на вълните на слънчевите енергийни частици, спътниковите системи бяха поели дози статично електричество, разреждащо се на всяко възможно място.

— Представи си миниатюрни мълнии, падащи върху електронните ти чипове…

— Лошо — съгласи се Филипа.

— Не. Заредените частици също са изтекли в горните пластове на атмосферата, изхвърляйки енергията си по пътя това е причината за сиянието. Освен това магнитното поле на Земята е претърпяло невероятни промени. Сигурно знаеш, че електричеството и магнетизмът са свързани. Промените в магнитното поле индуцират ток в проводниците.

— Така ли работи динамото? — колебливо попита Филипа.

— Да! Точно така. Когато се променя, земното поле праща огромни електрически заряди в тялото на самата Земя — и на всеки проводящ материал, който успее да намери.

— Като например нашите електропреносни мрежи.

— И нашите комуникационни връзки. Стотици хиляди километри проводници, изведнъж залети със скоростно променящ се високоволтов ток.

— Добре. Какво можем да направим?

— Да направим ли? Ами, не можем да направим нищо. — Въпросът се стори абсурден на Шивоун и трябваше да потисне нелюбезното си желание да се засмее. — Става дума за слънцето. — Звезда, която за една секунда произвеждаше повече енергия, отколкото би могло човечеството за милион години. Това коронално изхвърляне бе предизвикало геомагнитна буря, далеч надхвърлила мащабите, установени от търпеливите слънчеви метеоролози, ала за самото слънце тя беше незначителен спазъм. Човек не можеше да направи нищо, когато ставаше въпрос за слънцето, освен да стои настрани. — Просто ще трябва да почакаме.

Филипа се намръщи.

— Колко ще продължи?

— Никой не знае. Доколкото разбирам, това е безпрецедентно. Но короналното изхвърляне се движи бързо и скоро ще премине над нас. Сигурно само още няколко часа.

— Трябва да узнаем — сериозно заяви другата жена. — Не е само електричеството. Има проблеми с канализацията, водоснабдяването…

— С шлюза на Темза — подсказа Тоби. — Кога е приливът?

— Не знам. — Филипа си записа. — Професор Макгоран, бихте ли опитали да нахвърляте някакви хронологични рамки?

— Да, ще опитам. — Тя изключи връзката.

— Разбира се, най-разумно е веднага да направим системите си по-издръжливи — каза й Тоби.

— О, но кога ние хората сме били разумни?

Шивоун продължи да работи. Само че с времето комуникационните връзки ставаха все по-лоши.

И я разсейваха още кадри.

В огромния трансевропейски газопровод, който снабдяваше Великобритания с повечето й природен газ, беше станала ужасна експлозия. Подобно на кабелите, газопроводите също бяха проводници, дълги хиляди километри, и индуцираният в тях ток можеше неимоверно много да увеличи корозията. Газопроводите бяха заземени на определени интервали, за да се избегне този проблем. Само че този газопровод, напълно модерна структура, бе направен от етилен за икономия и можеше да се възпламени много по-лесно. Шивоун вцепенено проучи статистиката за този инцидент: огнена стена с широчина един километър, повалени дървета на стотици метри, стотици обявени за мъртви… Опита се да си представи такъв ужас, хилядократно умножен по целия свят.

И не бяха повлияни само хората и техните технологични системи. Имаше съобщение за птичи ята, очевидно изгубили пътя си, както и натрапчиви кадри с китове, изплували на северноамериканския бряг.

Тоби Пити донесе телефон, старомоден апарат с кабел.

— Извинявай, че толкова се забавих.

Телефонът сигурно беше поне на трийсет години, но тъй като бе свързан с надеждните фиброоптични връзки на Дружеството, повече или по-малко работеше. Трябваше да направи няколко опита, за да се свърже с „Гайс“ и после да убеди телефонистката да потърси майка й.

Мария явно беше уплашена, ала се владееше.

— Добре съм — заяви тя. — Спирането на тока беше само за малко и резервната система работи добре. Обаче всичко тук е странно.

Шивоун кимна.

— Болниците сигурно са препълнени. Жертвите на топлинен удар… катастрофите…

— Не е само това — прекъсна я майка й. — Хората идват тук, защото отказват пейсмейкърите им, сервомускулите или имплантантите им за чревен контрол. И жертвите на инфаркт ми се струват направо безброй. Даже хора без абсолютно никакви имплантанти.

Естествено, помисли си Шивоун. Самото човешко тяло е сложна система, управлявана от биоелектричество, което се влияе от електрическите и магнитните полета. Всички сме свързани със слънцето, като птиците и китовете, свързани сме чрез невидими сили, за чието съществуване допреди два века не е подозирал никой. И сме ужасно уязвими на слънчевите изригвания, даже собствените ни тела.

— Извинявай, че те прекъсвам, Шивоун — обади се Тоби Пит. — Търсят те по другия телефон.

— Кой?

— Премиерът.

— Мили Боже. — Тя се замисли. — По кой?…

Телефонът оживя в ръката й. Когато електричеството разтърси тялото й, мускулите на дясната й ръка се вцепениха. После слушалката изхвърча от пръстите й и се плъзна по масата в дъжд от сини искри.