Владимир Набоков
Прозрачни неща (4)

4.

Това беше четвъртото му посещение в Швейцария. Първото беше преди осемнайсет години, когато бе отседнал за няколко дни в Трукс с баща си. Десет години по-късно, на трийсет и две, отново посети стария град край езерото и съвсем успешно откърми у себе си сантиментална тръпка, наполовина на удивление, наполовина на угризение, когато отиде да види хотела им. Стръмна алея и ред стари стъпала водеха към него от езерото, където един от местните влакове го беше докарал и стоварил на безлична гара. Не бе забравил името на хотела, „Локе“, защото му напомняше за моминското име на майка му, френска канадка, която Персон старши щеше да надживее с по-малко от година. Спомни си още, че хотелът беше мрачен и евтин, че изглеждаше жалък в сравнение със съседния, далеч по-добър хотел, през чиито витрини на rez-de-chaussée^[1], се провиждаха фантомите на бледи маси и подводни келнери. Сега обаче и двата хотела вече ги нямаше и на тяхно място се издигаше „Банк Бльо“ — солидно здание с лъскави повърхности, огледални стъкла и цветни саксии.

Беше спал в една унила ниша, която го разделяше от леглото на баща му посредством сводест проход и стояща закачалка. Нощта винаги е великан, ала този беше особено зъл. У дома Хю бе свикнал да си има собствена стая, затова ненавиждаше този общ гроб за спане и мрачно се надяваше, че обещанието за отделни спални ще бъде спазено при следващите им спирки по време на швейцарската обиколка, която се мержелееше пред очите му като примамлива мъгла. Баща му, мъж на шейсет години, по-нисък от Хю и по-закръглен, се беше състарил някак непривлекателно по време на неотдавна започналото му вдовство; вещите му издаваха характерна миризма — слаба, но безпогрешно доловима, — освен това сумтеше и въздишаше в съня си, сънувайки големи плътни блокове чернота, които трябваше да сортира и да отстранява от пътя си, или пък по които трябваше да се катери, заемайки мъчителни пози на немощ и отчаяние. В историята на европейските турове, препоръчвани от семейните лекари на загубили половинките си пенсионери, за да утешат самотната си скръб, не намираме нито един, който да е постигнал целта си.

Персон старши поначало беше несръчен, но напоследък неумелият начин, по който подхващаше нещата във водното пространство на ваната, като се опитваше да напипа прозрачния сапун от хлъзгава материя, или пък като суетно се мъчеше да завърже или развърже части от облеклото си, които трябваше да бъдат завързани или развързани, беше станал направо комичен. Хю бе наследил част от тази непохватност, но въпреки това настоящото й прекалено проявление го дразнеше като повтаряща се пародия. Сутринта през последния ден на вдовеца в така наречената Швейцария (тоест, много скоро преди събитието, което за него щеше да превърне всичко в „така наречено“), старият вързан в ръцете некадърник взе да се бори с една от щорите, за да види какво е времето навън, но успя да зърне само мокрия тротоар, преди щората да издрънчи надолу с лавинен грохот, след което реши да си вземе чадъра. Тъй като беше зле сгънат, той се зае да го приведе в ред. Отначало Хю го наблюдаваше с мълчаливо отвращение, с издути и потрепващи ноздри. Презрението му обаче беше незаслужено, тъй като съществуват много неща, от живи клетки до мъртви звезди, на които понякога съвсем ненадейно им се случват дребни перипетии, като попаднат в невинаги сръчни или внимателни анонимни ръце. Черните дипли се бяха прихлупили в безпорядък и трябваше да се подредят, а когато иликът на пристягащата лентичка беше готов да влезе в употреба (едно малко, едва осезаемо кръгче между показалеца и палеца), копчето му се изгуби сред бръчките и браздите на пространството. След като наблюдава известно време тази тромава пипкавост, Хю изтръгна чадъра от ръцете на баща си така рязко, че възрастният мъж продължи да мачка въздуха още цяла минута, преди да отвърне с лека примиренческа усмивка на тази ненадейно проявена нелюбезност. Без да каже и дума, Хю яростно сгъна и закопча чадъра — който, честно казано, изобщо не подобри вида си в сравнение с този, който бащата му беше придал.

Какви бяха плановете им за деня? Ще закусят на същото място, където бяха вечеряли снощи, след което ще обиколят магазините, както и някои забележителности. Едно местно чудо на природата, водопадът Тара, беше изрисувано върху вратата на клозета в коридора, както и наново възпроизведено в огромна фотография върху стената на вестибюла. Доктор Персон се спря на рецепцията да попита с обичайната си придирчивост дали има поща за него (не че очакваше такава). След кратко тършуване изникна една телеграма до госпожа Персон, но нищо за него (с изключение на сподавения шок от това непълно съвпадение). По някаква случайност до лакътя му стоеше навит шивашки метър и той започна да мери дебелата си талия, като на няколко пъти изпусна единия му край, междувременно обяснявайки на мрачния портиер, че в града възнамерява да си купи чифт летни панталони и държи да е наясно какъв размер да търси. Този нескончаем брътвеж беше така противен на Хю, че той тръгна към изхода още преди сивкавият метър да бъде отново навит на руло.