Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Transparent Things, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2018 г.)

Издание:

Автор: Владимир Набоков

Заглавие: Прозрачни неща

Преводач: Иглика Василева

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо издание

Издател: Издателска къща „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: „Инвестпрес“

Редактор: Росица Ташева

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Галина Михайлова

ISBN: 978-619-150-010-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2421

История

  1. — Добавяне

7.

Като по-млад Хю страдаше нощем от пристъпи на сомнамбулизъм, излизаше от стаята си прегърнал възглавница и се спускаше надолу по стълбите. Спомняше си как се е събуждал в най-странни места — на стълбите, водещи към мазето, или пък в килера в антрето, пълен с галоши и дебели зимни палта, и макар да не се плашеше чак толкова от тези свои босоноги пътешествия, момчето никак не държеше „да се прави на призрак“ и дори се молеше да го заключват в спалнята му. Но и това не помагаше, защото тогава се измъкваше през прозореца и излизаше върху полегатия покрив на коридора, който водеше към спалните в училищната сграда. Първия път, когато му се случи това, леденият допир на плочите до ходилата му го бе събудил и той се бе върнал обратно в тъмното си гнездо, внимателно избягвайки столове и други препятствия по-скоро по слух, отколкото по друг начин. Един възрастен и глупав доктор беше посъветвал родителите му да покрият пода около леглото му с влажни кърпи и да поставят пълни с вода легени на стратегически места, ала единственият резултат от това беше, че, заобикаляйки всички тези капани по време на магическия си сън, той, целият треперещ, се бе озовал пред откритата камина в самотната компания на училищната котка. Скоро след тази екскурзия призрачните пристъпи се бяха разредили и впоследствие, в по-зрелите години на юношеството му, напълно изчезнаха. Като предпоследно ехо от тях се оказа един странен случай на схватка с нощната му масичка. Това станало през колежанските му години, когато заедно със състудента му Джак Мур (няма роднинска връзка), ползвали две стаи в новопостроения Снайдър Хол. След един досаден ден на зубрене Джак се събудил посред нощ от силен трясък, идващ откъм стаята, която служела едновременно за спалня и дневна, и отишъл да види какво става. В съня си Хю си въобразил, че нощната му масичка — малка, с три крака (задигната от коридора, където върху нея стоял телефонът) — някак от само себе си се впуснала в бесен боен танц, както бил виждал подобна мебел да прави по време на сеанс, след като я попитали дали на навестилия ги дух (Наполеон) не му липсвали пролетните залези на остров Света Елена. Джак Мур сварил Хю, силно наведен извън леглото си, да прегръща и мачка безобидния предмет в смехотворен напън да спре несъществуващото движение. Книги, един пепелник, будилник, кутийка с дражета против кашлица — всичко било изпопадало, а изтерзаното дърво на масичката само пукало и потраквало в обятията на този идиот. Джак Мур едва ги разтървал. След което Хю тихичко се обърнал на другата страна и заспал.