Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Transparent Things, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2018 г.)

Издание:

Автор: Владимир Набоков

Заглавие: Прозрачни неща

Преводач: Иглика Василева

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо издание

Издател: Издателска къща „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: Американска

Печатница: „Инвестпрес“

Редактор: Росица Ташева

Художник: Стефан Касъров

Коректор: Галина Михайлова

ISBN: 978-619-150-010-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2421

История

  1. — Добавяне

21.

Скъпи Фил,

Това, без съмнение, е последното ми писмо до теб. Напускам те. Напускам те за един друг, дори още по-велик Издател. В новото Издателство ще ме коригират херувими или демони ще ме изпъстрят с печатни грешки в зависимост от редакцията, към която ще бъде причислена клетата ми душа. Затова сбогом, скъпи приятелю, и дано твоят наследник продаде на търг издателството на изгодна цена.

Холографското му естество се обяснява с факта, че предпочитам то да не бъде четено от Том Там или от някой от машинописците му. Аз съм на смъртно легло след неуспешна операция в единствената частна стая на болницата в Болоня. Любезната млада сестра, която ще пусне това писмо, ми каза — с помощта на страховит жест, изразяващ отсичане — нещо, за което й платих щедро, както бих платил и за услугите й, ако все още бях мъж. Всъщност услугите, които ти дават сведения за смъртта, са неизмеримо по-ценни от любовните. Според моята малка доносничка с бадемови очи великият хирург, дано черният му дроб изгние!, ме е излъгал вчера, когато ми заяви с мъртвешка усмивка на лицето си, че извършеното операционе било перфета. Е, може и така да е било в смисъла, в който Ойлер нарича нулата перфектното число. Всъщност отворили ме, хвърлили по един ужасен поглед към разложеното ми фегато[1] и без дори да го докоснат, отново ме зашили.

Няма да те безпокоя с проблема Тамуърт. Да беше видял самодоволното изражение на длъгнестите му брадати бърни, когато ме посети тази сутрин. Както знаеш — както всички знаят, дори Марион, — той успя с тормоз да си пробие път в моите дела, като се спотайваше във всяка пукнатина, събираше всяка моя дума с немски акцент, за да може сега да тиражира мъртвеца, както беше тиранизирал твореца. Освен това съм уведомил с писма моя и твоя адвокат за мерките, които бих искал да се вземат след моята кончина, за да се пречи на пъклените планове на Тамуърт на всяка крачка в лукавия му лабиринт.

Единственото дете, което някога съм обичал, е прелестната, глупава и коварна малка Джулия Мур. Всеки цент и сантим, които притежавам, както и всичките ми посмъртни литературни останки, които могат да се изтръгнат от лапите на Тамуърт, трябва да отидат при нея, независимо какви мъгляви двусмислия съдържа завещанието ми — Сам знае за какво намеквам и ще действа съответно.

Последните две части от моя Опус са в твоите ръце. Много съжалявам, че Хю Персон го няма да се погрижи за издаването му. Когато това писмо стигне до теб, и думичка не споменавай, че си го получил; вместо това — в нещо като закодирано послание, от което да разбера, че именно него имаш предвид — ми дай, под формата на добра стара клюка, информация за него: защо, например, е в затвора за една година или за повече, щом е било установено, че е действал в състояние на достоверен епилептичен транс? Защо е бил преместен в психиатрия за луди престъпници, след като случаят му е бил преразгледан и е било удостоверено, че престъпление няма? И защо непрекъснато са го прехвърляли от затвора в психиатрията и обратно в продължение на следващите пет-шест години, преди да бъде третиран като частен пациент? И как изобщо е възможно да лекуваш сънища, ако не си шарлатанин? Моля те, отговори ми на всичко това, тъй като Персон беше една от най-прекрасните персони, които познавам, а и защото знам, че можеш да изнесеш всякаква тайна информация за тази клета душа в писмото си, посветено на него.

Клетата душа е права, така да знаете. Нещастният ми черен дроб е натежал като отхвърлен ръкопис; успяват да държат настрана страховито зверските ми страдания единствено с помощта на често поставяни инжекции, но, неизвестно как, те пак се спотайват някъде зад стената ми от плът и глъхнат като сподавения тътен на неспирна лавина, която заличава там — някъде отвъд мен — всички структури на моето въображение, всички повратни точки на моя съзнателен аз. Много комично, но винаги съм смятал, че когато умира, човек вижда суетата на нещата, безсмислието на славата, на страстите, на изкуството и така нататък. Винаги съм вярвал, че най-скъпите спомени в ума на умиращия изтъняват като струйка пъстроцветен дим от комина. Но сега усещам точно обратното — най-тривиалните ми чувства, както и тези на всички хора, са се уголемили до гигантски размери. Цялата слънчева система е само едно отражение в кристала на моя (или твоя) ръчен часовник. Колкото повече се съсухрям, толкова по-голям ставам. Предполагам, че това е необичайно явление. Тотално отхвърляне на всякакви религии, измислени някога от човека, тотално хладнокръвие пред лицето на тоталната смърт! Ако мога да обясня тази тройна тоталност в една дебела книга, тази книга без съмнение ще се превърне в новата библия, а нейният автор — в основател на нова религия. За щастие на моето самоуважение, тази книга няма да бъде написана, и не само защото един умиращ човек не е в състояние да пише книги, но и защото точно тази не би съумяла да изрази в един проблясък онова, което може да се разбере единствено на мига.

Бележка, добавена от получателя:

Получено в деня на смъртта на изпращача. Към дело: Почивший — Р.

Бележки

[1] Черен дроб (ит.). — Б.пр.