Владимир Набоков
Прозрачни неща (11)

11.

Джулия обичала високи мъже със силни ръце и тъжни очи. Хю я срещнал за пръв път на прием в една къща в Ню Йорк. Ден или два след това, в апартамента на Фил, отново налетял на нея и тя го попитала дали не проявява интерес към „Коварни изпълнения“, една много нашумяла авангардна постановка, за която имала два билета — за себе си и за майка си, но на последната й се наложило да замине за Вашингтон по съдебни дела (свързани с делото й по развода, както Хю правилно предположил). Та той би ли я придружил? В областта на изкуството „авангарден“ едва ли действа успокоително на войнстващата еснафщина, така че, когато завесата се вдигнала, Хю никак не се изненадал от вида на гол отшелник, седнал върху счупена тоалетна чиния в средата на празната сцена. Джулия изхихикала доволно и се приготвила за една незабравима вечер. Хю с вълнение поел в стеснителната си ръка детската й длан, която съвсем неволно била докоснала коляното му. Тя изглеждала невероятно привлекателна в жадния му за секс взор с кукленското си лице, дръпнати очи и накичени с топаз уши, с елегантната си фигура в оранжева блуза и черна пола, с тънките си крайници, с екзотично пригладената си коса и равно подстриган бретон на челото. Не по-малко привлекателна била и догадката му, че в своето швейцарско убежище господин Р., който се бил похвалил в едно интервю, че е надарен с невероятна телепатична сила, точно в този момент от пространство-времето изпитва бодежа на болезнена ревност.

Чували се слухове, че пиесата може да бъде спряна веднага след премиерата. Немалък брой разгневени демонстранти, които протестирали срещу тази евентуалност, успели да осуетят представлението, което всъщност подкрепяли. Избухването на няколко празнични малки бомбички изпълнило залата със задушлив дим, буен пламък лумнал светкавично сред серпентините от развити рула розова и зелена тоалетна хартия и театърът бил евакуиран. Джулия заявила, че умира от неудовлетвореност и жажда. Известният бар в съседство с театъра обаче се оказал безнадеждно препълнен и „в сиянието на едно едемско опростяване на нравите“ (както бил писал Р. по друг повод) нашият Персон завел момичето в апартамента си. Съвсем глупашки се почудил — след една твърде страстна целувка в таксито, заедно с която изпуснал и няколко огнедишащи въздишки на нетърпеливост — дали няма да попари очакванията на Джулия, която, според Фил, била прелъстена на тринайсет години от Р. още в самото начало на несполучливия му брак с майка й.

Взетата под наем ергенска квартира на Хю на Шейсет и пета улица, изток, му била предложена от собствената му фирма. Оказало се обаче, че въпросните стаи били същите, в които преди около две години Джулия посещавала един от най-добрите си млади мъжки екземпляри. Тя, разбира се, била достатъчно добре възпитана, за да премълчи този факт, но образът на онзи младеж, чиято смърт в една забравена война страшно я била разстроила, продължавал да й се явява откъм банята или докато тършувала в хладилника и така странно се намесил в дребното дело на непосредственото настояще, че тя категорично отказала ципът й да бъде отворен и тялото й — проснато върху леглото. Естествено, след кратък интервал на благоприличие детето се предало и много скоро се уловило как помага на едрия Хю в непохватните му любовни напъни. Скоро след като пъхането и пухтенето извървели обичайния си път, Хю, с доста вяла проява на развеселеност, станал да донесе още пиене и тогава, не щеш ли, загорелите рамене и белият стегнат задник на Джими Мейджър отново изместили суровата действителност. Тя забелязала, че огледалото на гардероба, така както го виждала от леглото, отразява съвършено същия натюрморт — портокали в дървена купа, — както в онези отдавна отминали лавровославни дни с Джим, един ненаситен консуматор на плода на столетника. Страшно съжалила, когато се огледала наоколо и открила източника на видението в гънките на пъстрите си дрехи, захвърлени върху облегалката на стола.

В последния момент отменила вече уговорената им следваща среща и скоро след това заминала за Европа. В съзнанието на Персон връзката едва ли бе оставила нещо повече от петно светло червило върху книжна салфетка — както и романтичното усещане, че е държал в обятията си любимата на един голям писател. Времето обаче работи по друг начин върху тези мимолетни връзки и споменът за тях придобива нов вкус.

Сега виждаме откъснато парче от вестник „Ла Стампа“ и празна бутилка от вино. Както и продължаващото наоколо усилено строителство.